Всички публикации от admin

Свалете етикетите!

Идеята за тази публикация ми хрумна след коментара на Аглика към предния ми пост тук: Скритата опасност на предсказанията .
Замисляме ли се за онова, което другите казват за нас, за онова, което самите ние говорим или мислим за себе си, за диагнозите, които ни поставят лекарите?

Когато клиент ми каже, например: Имам Паническо разстройство, Депресия, ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство) и т.н., винаги го поправям, че това са просто етикети и го съветвам да преформулира своето изказване.

Когато сте се родили, вашите родители са ви дали някакво име. Мен са ми дали името Катя. Към мен всички се обръщат с това име, аз самата мисля за себе си като за Катя. Това име някак се сраства с мен и донякъде става част от мен.

А сега си представете, че се запознавате с някого и той ви казва: „Аз имам паническо разстройство.“ Какво се случва оттук нататък? Когато си помислите за този човек, веднага редом до образа му се „изписва“ и „паническо разстройство“.

Когато в пубертета започнах да трупам килограми, аз казвах и мислех за себе си като за дебела (което в този период задължително е равно на „непривлекателна“, „грозна“). В следствие на това аз се обличах в широки дрехи, с убити тонове, за да скривам тялото си и да не привличам внимание към него. Оранжево, червено, жълто – забравѝ, няма начин!

Отивате на лекар по повод на зачестили главоболия. Той ви преглежда, измерва кръвното ви налягане и отбелязва, че е завишено. В картона ви записва „хипертония“. Оттук нататък вие започвате да мислите за себе си като за хипертоник. Или ви правят измерване на кръвната захар, установяват че е завишено нивото ѝ и в картона ви записват „диабет тип 2“. И оттук нататък вие, когато говорите за себе си, казвате: „Аз съм хипертоник“ или „Аз съм диабетик“.

С моята склонност към образно мислене, аз винаги обяснявам приведените дотук примери така:
Когато някой ви каже „ти си“, „ти имаш“, или пък вие кажете за себе си „аз съм“ или „аз имам“, или „аз страдам от“ и т.н., това е като залепване на един огромен, ярък етикет върху вас. И оттук нататък вие си вървите и навсякъде сте с този ярък, забележим етикет. Той се превръща в част от вас. Както личното име.

Но…

Нали знаете, че често това, което следва след НО, е най-важното 🙂 .

Това определение, диагноза или окачествяване може да се превърне във ваш етикет само и единствено ако му повярвате и го приемете за истинно.

Какво предлагам. Предлагам да седнете в най-скоро време и да се замислите какъв е образът ви за самите себе си, какви етикети сте си поставили, какви етикети са ви лепнали другите (особено онези, които за вас са авторитети).

Когато правя чистките по Методиката на Токарева, Надежда Петровна и се отписвам от негатива, аз винаги търся и тези етикети, които през годините другите или аз самата съм си поставяла и се освобождавам от тях. Повече от година го правя и са все по-малко нещата, за които се сещам.

Това ме подсеща за още нещо, което е много важно: Независимо дали си мислите, че сте приели тези етикети или не, щом сте се сетили за тях, щом са изплували в ума ви, значи те са действащи и трябва да се освободите от тях.

А какво да правим с етикетите като „умен“, „съобразителен“, „талантлив“, „лъчезарен“ – неща, които ни харесват, когато ги мислим за себе си или когато някой ни ги казва. Тук границата е много тънка между прилепване към тях, което е свързано с амбициозността, една от любимите кукички в арсенала на тъмните, на които се закачаме и просто спокойното приемане – „да такъв съм си, това е част от мен“.

Най-устойчиви и трудни за освобождаване от тях са етикетите, поставени в детството и пубертета. Но ние отдавна вече не сме деца и щом сме определили, че нещо не ни харесва, запрятаме се и се освобождаваме от него.
Какво правим със старите, грозни дрехи, в които не се харесваме? Изхвърляме ги в контейнера. Същото е и с етикетите. В „контейнера“ – за рециклиране до чиста енергия 🙂 ! Чистка!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Скритата опасност на предсказанията

Приемането и разпространяването на всякакви предсказания е вредно и опасно!!!

Често сме чели и слушали, че получаваш онова, в което вярваш. Животът ти се изгражда според твоите вътрешни нагласи и вярвания. Когато не просто чуваш някакво негативно предсказание, но и го приемеш, повярваш му, ти с това задействаш механизма за случването му. Така нанасяш вреда първо на себе си.
А ако на всичко отгоре задействаш и механизма на разпространението му, то тогава ти съдействаш за „заразяването“ с този негатив на по-голяма група от хора.
„Биенето на камбаната“ не е начин за събуждане на хората. Това е начин за случване на негативните кроежи на тъмните сили, целящи унищожението на човеците.

Нека не бъдем наивни, моля Ви! Никога, никога едно негативно предсказание не може да носи полза на човеците, на човечеството. Позитивните също крият, най-често, подводни камъни, неразличими на пръв поглед.

За какво са нужни на тъмните предсказанията?

Отговорът получих на един от семинарите на Надежда Петровна Токарева.

Механизмът е следният: тъмните, в опитите си за унищожаване на човеците, на човечеството, изграждат своите планове. Но според Кона на Мирозданието, те са длъжни да огласят тези свои планове, иначе подлежат на наказание. Тогава те се изхитряват да пуснат тези свои кроежи, облечени под формата на номерологични, астрологични прогнози, канализирана информация от финия свят и т.н. За да се случат тези техни кроежи, трябва човеците да повярват в тези „прогнози“. По този начин те легитимират задействането на механизма им. Колкото повече човеци повярват и допуснат възможността за тези „прогнозирани“ събития, толкова се увеличава възможността за реализирането им.

Да си припомним един много пресен пример как могат да бъдат осуетени кроежите на тъмните.

Спомняте си, че с наближаването на 2012 година зачестиха предсказания за идването на края на света. Но какво се случи. Появиха се и други тълкувания на тази ключова година. Тя започна да се възприема като гранична за преминаването на човечеството в нов етап от своето развитие и израстване. Така се осуетиха плановете на тъмните. Защото масовото вярване беше именно това, а не идването на края на света.

Да си припомним и едно постоянно тиражирано „предсказание“, касаещо България:
– „Виждам как без пушка да пукне, по мирен път, ще се отцепят (части от България) към съседната нам югоизточна съседка”… И едва когато това стане „българският народ ще се вдигне като един.“ – Слава Севрюкова.

В светлината на механизма, за който ви говорих преди малко, ето какво се случва: има планове от тъмните за отцепване на части от България. Те не могат да го направят тайно, без да ги огласят. И тогава „спускат“ информация на феномена Слава Севрюкова. Тя е спечелила вече авторитет на достоверен източник на информация от фините светове. Предсказанието усилено се тиражира по най-различни медии, блогове, страници и т.н.. Хората започват да вярват, да се опасяват от такова развитие на събитията. Техните вярвания и страхове са плодородната почва, в която избуява замисленото негативно за нас, българите, събитие.

Нищо и никой не може да ни навреди, без нашето разрешение и съгласие!!!
А нашето негласно съгласие, разрешение е приемането на някаква информация за истинна, вярна, възможна за осъществяване.

Затова всеки път, когато до мен по някакъв канал достигне негативна информация, аз я отменям. Това го знаят онези, които работят по методиката на Н.П. Токарева. Просто е – ако не ви харесва нещо, заявявате „Отменям!“

„Идва грипна вълна“ – отменям!
„Очаква се опасно време“ – отменям!
„Увеличава се глобалното затопляне“ – отменям!
Схванахте механизма, нали? Веднага, когато покрай ушите или очите ви мине някаква „страшилка“, заявявате ясно и карегорично, че вие не се съгласявате с това. Всеки път, когато някой построява за вас негативна реалност – отменям!

Подводните камъни на поднесените ни позитивни предсказания са по-трудни за откриване. Там е изкуство да ги разгадаеш. Затова аз не си затруднявам мозъка с изследване на скритите мотиви. Отменям!

И още: собствената ни чистота от страхове, обиди, вина, завист, омраза и т.н. ни правят по-добър канал за връзка с фините светове и за достъп до достоверна, неизкривена информация.

Запитайте се – защо медиите бълват негативни новини – за да ни държан в страх и несигурност. За да ни вменят усещането за безпомощност, безсилие, безправие, безропотност… Само такива сме им нужни на онези, които се опитват да дърпат конците на човеците.

Как можем да се противопоставим? Помним едно: Само и единствено ние имаме право да градим своето – на нас, човеците, бъдеще. Само и единствено ние!!!

Нека не улесняваме враговете ни!

Човекът е създаден Творец. Нека използваме своя творчески потенциал, за да градим своето прекрасно бъдеще.

P.S. Благодарна съм на Надежда Петровна Токарева. Нейната Методика ми разкри нов свят, даде ми не просто инструмент за постигане на собствената и на своите близки чистота. Даде ми и ново виждане за видимия и невидим свят, за своето истинско предназначение като Човек. 

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Защо още си болен и нещастен?!

Човеко, защо още си болен и нещастен?
Това е мисълта, която от доста време не ми дава мира.
Толкова информация се появи през последните 10-15 години за връзката между физическите заболявания, инцидентите, нещастията и психо-емоционално състояние на човека.
Всеки може да се опита да намери връзката между това, което му се случва, начина, по който живее, мисли, чувства и здравословните си проблеми.

Може… Ама най-често не го прави. Информация много и той трябва да ѝ обърне внимание. Но не го прави. Може да се опита да намери повторяемостта в нещата, които му се случват и начина, по който ги възприема, а след това и последствията… Но предпочита да не го прави.

Тук ще изложа моите наблюдения, разсъждения. Можеш да ги приемеш изцяло, донякъде, да ги отхвърлиш – ти избираш, както винаги. Както и това да продължаваш да избираш да си болен и нещастен.

Парадоксално ли ти звучи?
Та кой иска да е болен?!
Кой би избрал болестта пред здравето?
Хронично болният го прави. Щом болестта си седи с него и не си тръгва, значи той ИСКА да е болен.
Още ли четеш? Не си ли затворил ядосано страницата?
Можеш да го направиш сега, защото не отговарям за последствията 😉 .

У всеки биологичен вид е заложен механизъм за оцеляване.
Човекът успява да го заглуши, „благодарение“ на своя ум.
Защото хомо-сапиенсът, уж „разумният човек“, предпочита да е ЖЕРТВА. Предпочита да се озърта наоколо и да търси причините за нещата извън себе си, да продължава да върви по една утъпкана пътечка.
За едно животно е неразумно да яде неща, които биха му навредили. Човекът го прави.
Едно животно не би повтаряло отново и отново неща, които застрашават живота и оцеляването му (стига да не следва друг инстинкт – за продължаване на рода, като при есетрите, например) – човекът го прави.
Но сновното, което прави човекът, е, че постоянно държи включена в главата си „словобъркалката“. Постоянно наум, във въображението си, строи реалности. И тези реалности не са за едно щастливо, безпроблемно настояще и бъдеще. Не са за радостен, творчески живот, в свобода, изобилие и любов.

Каквото мисля за себе си и живота си, това и получавам.

Помните историята за дървото на желанията, нали?

Накратичко: седнал уморен пътник под едно дърво в полето да си почине. Помислил си: Колко съм жаден. Да имаше студена вода. И хоп – пред него се появява съд с чиста, студена вода.
Утолил жаждата си човекът и си помислил: Доста съм гладен. Да имаше какво да хапна… досещате се вече, че пред него се появила отрупана трапеза.
Нахранил се човекът, но в главата му се зародила една мисъл: Какво става тук?! Кой прави всичко това?! Навярно са зли духове, които ще изскочат отнякъде и ще ме разкъсат…
Случило се и това. Защото човекът бил седнал под дървото за изпълнение на желанията.

Всеки един от нас, през целия си съзнателен живот, седи под едно такова дърво. Каквото мисли, в каквото вярва, от каквото се страхува – това получава. Проблемът е, че, първо – не го получава веднага и затова не може да схване връзката.
И второ – получава го под различни форми-последствия и също не може да разпознае причините.
Болестите са последствията от нашите вярвания, убеждения, страхове, обиди, вина… Но за да схванем връзката, трябва да започнем да копаем. Да приемем, че по някакъв начин НИЕ СМЕ ОТГОВОРНИ за тях.
Е как аз ще съм виновна за хроничното възпаление на ставите, което имах?! То просто ми се случи.
Как ще съм виновна за проблемите с щитовидната жлеза, които имах?! Те просто ми се случиха.
А за мигрената (вече в минало време)?!
Ами за дископатията и ужасните болки при криза (минало свършено 🙂 )?!

Мой много близък има проблеми със стомаха, ставите, оросяването на мозъка… Вече три пъти има инцидент с кървяща язва. „Ама те само бактериите са причина и нищо друго.“
Ставите – „ами наследственост“.
Дископатията – наследственост.
Оросяването на мозъка – също наследственост.
Добре. Ние носим едни и същи гени. Защо аз ВЕЧЕ нямам проблеми със ставите, оросяването, стомаха, гръбнака?

Отговорът ми е – ЗАЩОТО ИЗБРАХ ДА ПОЕМА ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА СИ.

Помня деня дори – преди 15 години. Когато седях в залата пред групата и водещият Петър Василев ми задаваше въпроси, за да се установи доколко са задоволени моите истински потребности. И докато търсех отговорите, изведнъж ми светна: Целият ми живот досега е едно очакване. Очакване, че ще стискам още зъби, ще потърпя още и ще дойде един прекрасен ден, когато ще започна да живея истински – в радост и щастие. А засега се налага да потърпя, в очакване… Очакване… Тогава проумях, че идея си нямам какво трябва да се промени, за да започна да „дишам с пълни гърди“. Да съм здрава, да съм доволна от живота, който водя, да виждам смисъл в онова, което правя… Да се радвам на всеки ден.

И от този ден нататък започнах да търся отговорите на въпросите: защо ми се случва онова, което ми се случва; какво ме прави щастлива; с какво бих се занимавала с радост…

Важно: отговорите започнах да търся пред огледалото, в което се оглеждах самата аз. Не сочех с пръст навън, не обвинявах хората и обстоятелствата. Всъщност не обвинявах никого – просто търсех отговорите. И те започнаха да идват. Под формата на книгите на Лууле Виилма, например, на Уейн Дайър, на Стив Ротър, Естер и Джери Хикс, на… не си ги спомням вече. Голямо и интензивно четене падна 🙂 . Но с всяка прочетена книга, получавах парченце от пъзела. И картината ставаше все по-ясна, по-различима.

Но първата и най-важна крачка беше осъзнаването на СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО СИ.

Това не е работа за ден-два. Не е и за месец. Не знам за колко е. Не съм си задавала въпроси колко работа има да се върши и колко време ще отнеме. Просто започнах да се стремя да живея осъзнато. Да следя мислите си, емоциите и чувствата. Да преразглеждам вярванията и нагласите си. И да действам.

Дали е по-лесно да отидеш на лекар и той да ти изпише едни лекарства? Разбира се. Ще те излекува ли това? В никакъв случай. Може да тушира временно нещата, но те отново ще се върнат – под една или друга форма. Да очаквам лекарят да ми каже как да се излекувам е предаване отговорността за здравето и живота ми в чужди ръце. Е, няма да го направя. Тук не става въпрос, разбира се, за случаите, когато се налагат спешни животоспасяващи интервенции. Но пак ще се замисля и ще покопая, след това, за причините. За да не се повтаря.

Тук спирам. Дълъг се оказа текстът. Но който прочел – прочел. Все ще остане нещо, като зрънце, като частица от пъзела. Както и у мен оставаха частици от хилядите изчетени страници, проведени медитации, чистки. И всяко си заставаше на мястото, за да се оформи ясната картина на живота ми днес. Живот, който ме радва и изпълва с усещането за значимост и смисъл. Пожелавам ти го и на теб!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

Методи за сваляне на напрежението на Леонардо да Винчи

Един от гениите от епохата на Ренесанса, Леонардо да Винчи, е създател на забележителни творения не само в изобразителното изкуство и науката, но и в психологията. Художникът е описал прост механизъм за лечение на разума и душата с помощта на цветове и четка. В неговия метод за лечение има 23 точки.

Според съвременните психолози, Леонардо е прав. Този метод за сваляне на напрежението от разума и психиката наистина работи във всички посочени случаи. Има още

Най-добрият метод за постигане на желаното

Заглавието не е подвеждащо, ни най-малко. Сега, както е редно за една истинска, дори Обикновена Вълшебница, ще завъртя във въздуха вълшебната си пръчица и пред теб, в цялото си великолепие, ще се появи той, НАЙ-ДОБРИЯТ И БЕЗОТКАЗЕН МЕТОД, СРАБОТВАЩ ВИНАГИ И БЕЗ ЗАСЕЧКИ, ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЖЕЛАНОТО.(Оркестърът свири туш!) Има още