Архив на категория: Обичана

аз мога

„Мечтател“ – тази обидна дума

аз могаПреди седмица активно подготвяхме Картата на съкровищата за Новата година по източния календар. Някои я наричат и Карта на желанията. Та тогава се позамислих много за нещата, които искам да постигна, да имам, да изживея… Много въпроси имах и от мои приятели, клиенти – как точно да се формулират желанията, какво може и какво не може…куп въпроси. И тогава ми се наби в очите една закономерност: твърде плахи бяха желанията почти на всички. Твърде плахи! Момичетата дори се страхуваха да помечтаят, да разперят криле в мечтите си. И мечтите едни такива плахички, обозрими, прекалено достъпни… Има още

Новогодишно послание към теб

Нова година

Новогодишно послание към теб

Като низ от броеница, неволно разкъсана, се изтърколиха дните на 2012 година.

С толкова надежди, страхове, трепетни очаквания натоварихме тази година. Това си бяха нашите очаквания, нашите страхове и нашите надежди.  А какво получихме накрая?

Преди да завием зад ъгъла, където ни чака Новата 2013 година, да спрем за миг и да се обърнем назад. Какво виждаме, какво си спомняме и с какви чувства го пазим в сърцата си? Харесва ли ни, разочаровани ли сме, а можеше ли да бъде по-добре?

Не зная какъв е твоят отговор на тези въпроси. Сега ще ти дам моите отговори… Има още

Благодаря!!!

изгревНа един от семинарите ми, в Добрич, ме помолиха да направя семинар за благодарността. Замислих се какво да отговоря. Защо, всъщност, правя семинари за прошката, за силата и вълшебството на думите, за отношенията, за женските енергии, а не правя за благодарността? Какво ме спира?

Отговорът дойде спонтанно, под формата на едно изключително интензивно преживяване.  Посрещах слънцето на Карандила, сред красотата на есенната гора, буквално „над облаците“. Докато сърцето и очите ми попиваха тази красота, се обърнах към Слънцето да му благодаря.

За това, че имам очи, за да виждам цялата тази прелест.

За това, че имам сетива да я забележа и почувствам.

За това, че имам сърце, което да изпита благодарност за даровете, които ми поднасят всичко и всички около мен.

Сълзите течаха обилно, но не ги спирах. Нека изчистват наслоилите се болка, обиди и разочарования. 

Нека отмият вината и страха, чувството за самота и неприемане.

Нека отмият чувството на разкаяние, че понякога съм сляпа за това колко прекрасен е животът.

За да останат само благодарността и любовта.

Благодарност, че съм избрала да се родя в такова прекрасно време. Време на изключителни промени.

Нека ми е трудно – това е благодат! Благодаря за трудностите, които ме карат да осъзнавам.

Нека пътят ми не е гладък! Преминавайки през различните изпитания, излизам от тях по-мъдра, с ценен опит, който никой, освен мен, не може да придобие.

Нека понякога се чувствам объркана! След това откривам вярната посока и сърцето ми прелива от радост.

Благодарна съм на всички, които срещам по пътя си! Благодаря на някои от тях за предателствата и обидите, за неразбирането и липсата на любов към мен. Кланям ви се, защото това огледало, в което се огледах, ми припомни какво мога и избирам да давам на света: вярност и преданост, приемане на другия  и много, много любов!

Благодарна съм на онези, които ми „подлагаха крак“. Това ме караше да се спирам и през обидата и разочарованието да стигна до осъзнаването. Осъзнаването колко всъщност сила и любов има в мен. И че никой не може да ми ги отнеме, ако аз не му позволя. И това отново ме правеше още по-щастлива и благодарна.

Благодарна съм на онези, които ме обичат просто така. Защото съм Катя. Не се взират в „кусурите“ ми, не търсят причини да не ме приемат. Просто си ме обичат и толкова. И тяхната любов стопля сърцето ми и дава сила на крилата ми. Благодаря ви, чуденца мои! Обичам ви!

Благодарна съм и на хора като д-р Мел Гил, като Тенислав, като Мария. Приели мисията си да служат. И го правят без да броят колко дават, защото дават от сърцето. А сърцето няма мерки и теглилки. То просто разпръсква светлина и любов.

Благодаря на чаровната усмивка с двете трапчинки на моята мъничка внучка, София. Тя ме кара да осъзнавам чудото на живота, който ни се дава.

В древна Елада, при среща се поздравявали с „хайре“ – „радвай се“. Радвай се на всеки час, на всеки миг, който ти се дава! Радвай се на чудото, наречено живот!

А на онзи връх, аз си направих снимка – с разплакани очи и умиротворено лице.

Нека си спомням! Когато ми е трудно, когато съм тъжна, когато не успявам да открия пътечката си и се залутам, когато си мисля, че не съм достатъчно умна, красива, успешна, обичана…

Да помня, че всъщност съм един много, много щастлив човек, преливащ от благодарност към всичко, което е!!!

Затова сега имам отговор на въпроса – защо не правя специален семинар за благодарността. Защото благодарността е начин на живот. Тя е ежедневие, а не практика. Тя не е еднократен акт. Затова и вече не правя всяка сутрин ритуала с „Петте благодарности“. Защото вече нямам нужда да си напомням за какво трябва да съм благодарна. Аз просто съм благодарна и благодаря безброй пъти на ден.

Благодаря ти и на теб, който четеш тези редове! Изпращам ти от своята светлина и любов и те заклевам: радвай се и бъди благодарен!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница 

Ако това, което прочете току що, е намерило пътя към сърцето ти, сподели го, предай нататък.
Благодаря ти! 

Осъзнато за любовта

любовВ тези дни на интензивни промени преди предстоящия Преход все по-често чувам думите: „Обичам те!” Изречени не от  майка към детето й или интимни партньори, а между хора, които чувстват, че са духовно близки. Аз също ги използвам. Признавам – внимавам да не хвърлям тези думи просто така, заради красотата и силата, която има в тях. Нали съм Дева – всичко да е претеглено 😉

Какво всъщност влагаме в тези думи?

Кого обичаме?

Как обичаме?

Задавала ли си си тези въпроси?

Аз – да. Напоследък все по-често.

Нека бъдем честни. Кого най-много обичаме на този свят?

Себе си!

Бързам да пресека твоето недоволно избухване – „Това не се отнася до мен!”

Опитай се да изчетеш непреднамерено текста до край и тогава ще се радвам на твоите коментари.

А за това, че когато правим нещо за другите, всъщност го правим преди всичко за себе си, се замислих преди много години. Когато направя нещо за някого и той започне да ми благодари, се чувствам неловко, защото наистина вярвам, че няма за какво –  направила съм го и за себе си – защото от това АЗ се чувствам добре. Чувствам се полезна, добра, нужна… Вярно е, че когато помагаме на другите, те печелят, но печелим и ние. Защо все го забравяме?

Нека не се кичим с етикети за „безкористност” – това е корист от различен вид. Правя това за теб, защото това ме кара да се чувствам и аз добре. Тоест – за ТЕБ, но и за СЕБЕ СИ.

А сега нека ти кажа моето разбиране за това КОГО ОБИЧАМЕ, когато казваме ОБИЧАМ ТЕ.

Преди няколко дни един приятел ми позвъни, за да ме попита какво се е случило – вече не чувства тази топлота и искреност в отношенията ни. Опитах се да обясня, какво в поведението му ме е подразнило и за какво е това временно отдръпване. Отсреща тотално се игнорира казаното от мен и човекът продължи като ме нарече „твърде чувствителна и с голямо его”, а след това добави: „Но аз, въпреки всичко, искам да ти кажа колко много те обичам.” Прозвуча ми като: „Въпреки, че си толкова несъвършена, аз все пак те обичам.”  Колко великодушно от негова страна 😉 !

А сега и на последния въпрос: „Как обичаме?”

Не обичаме ли преди всичко представата си за този човек и нашите очаквания към него? А когато той има „нахалството” да не отговори на тези очаквания и да се размине тотално с представите ни – тогава какво? Или – аз ще те обичам, АКО ти си… Е, може да се добави едно: „Но аз ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТЕ ОБИЧАМ.” Точно при това „ВЪПРЕКИ ВСИЧКО”  се чудя да се смея ли, да плача ли.

Все по-отчетливо осъзнавам, че, за да кажеш, че обичаш някого, то преди всичко трябва да го ПРИЕМЕШ – безусловно. Без никакви „но” и „въпреки всичко”.

Обичаш ме, когато ти правя мили жестове и ме обичаш, когато ти лазя по нервите.

Обичаш ме, когато те подкрепям и ме обичаш, когато не съм съгласна с теб.

Обичаш ме, когато съм мила и весела и ме обичаш, кога съм мрачна и заядлива.

Обичаш ме, когато ти се обаждам всеки ден и ме обичаш, когато „пропадам“ с цели седмици.

Обичаш ме, когато и аз те обичам и ме обичаш, когато вече съм с друг.

Можеш ли го всичко това?

Или ме обичаш и приемаш и, като следствие на това – не се опитваш да ме променяш, или всъщност не обичаш мен, а своята представа за мен. А аз нямам намерение да се напъвам да отговарям на твоите представи. Те са си твое творение и твоя отговорност.

Да приемем, че сме РАЗЛИЧНИ и всеки сам прави своите избори и съответно носи своята отговорност, е нелека работа. Самата аз усилено, ежедневно и ежечасно, работя върху това. И вече се радвам на първите си успехи в тази насока.

Има хора в моето обкръжение, които вече съм приела БЕЗУСЛОВНО и през ум не ми минава да ги съдя или критикувам (дори и на ум). Стискам палци за бъдещите си успехи 😉 !
И ги ОБИЧАМ, спокойно им казвам, че ги обичам, защото зад това „обичам те” не стои никакво „но”, никакво „въпреки че”. Просто ги обичам! И ще се радвам и на мен, когато някой ми казва, че ме обича, да има точно това предвид.
Но това са си мои очаквания и другите нямат нищо общо с тях, нали ;)?!

Катя Богданова
Обичаща Безусловно (все по-често;))

„The Secret“ – голямото розово хапче

ТайнатаКакто винаги, поводът да напиша тази статия е конкретен. Преди дни си говорех с една бивша колежка, която отказва цигарите (стискам ти палци…ти си знаеш;)). Опитвах се да й помогна да преодолее нарасналия си апетит. И в разговора тя ме прекъсна с малката забележка: „Да, да – нали това се казва във филма „Тайната““. В момента само й отговорих, че нещо важно не се казва там, без да задълбавам. И след това, както обикновено се случва, тази невинна на пръв поглед реплика отключи поток от мисли и разсъждения. И затова сега съм се захванала да ги споделя с вас.

Важността на филма за обикновения зрител, все още неизкушен в практиките по съзнателно формиране на собствената реалност, е неоспорима. Филмът накара милиони хора по целия свят да се замислят над много важни неща в живота си. Да осъзнаят собствената си отговорност за онова, което им се случва. Да повярват във възможностите си. И ето тук се крие онази  подводна скала, в която се разбиват ежедневно милиони кораби на мечтите. Коя е тя?  Има още