Осемте сантиметра между ушите

Вътрешен диалогНали знаеш, че твоето щастие и успех зависят изцяло от осемте сантиметра между ушите?

Ние постоянно общуваме със самите себе си. Независимо дали го осъзнаваме или не, но водим неспирен вътрешен диалог със самите себе си. Все пак приятно е да имаш умен и интересен събеседник, нали ;)?

Вътрешният диалог – благословия или проклятие?

Не е страшно, че постоянно водим вътрешен диалог със себе си – правят го всички хора по света. Страшното идва от характера и качеството на този разговор. Ние, жените, обикновено пускаме „словобъркалката” на бързи обороти по най-незначителен повод и твърде често можем да напишем сърцераздирателен роман с продължение от предполагаемите страшни последствия от това или онова. И, обикновено, с много по-голяма охота, рисуваме картините с тъмни краски. Като че ли живеем живота си с единия крак в миналото, за което съжаляваме, другият – в бъдещето, от което се страхуваме. А после се чудим на несигурността, която изпитваме днес, тук и сега.

На практика този вътрешен разговор е преди всичко разговор за самата себе си, за своите възможности, за оценката, която си даваме, за това дали смятаме че сме успешни, красиви, умни или се възприемаме като некомпетентни, незначителни, грозни, дебели, „крава“, „тъпа“, „куха лейка“ (изобретателността на грубостите, които си позволяваме по отношение на себе си, не знае граници!).

Няма да открия Америка ако кажа, че от качеството на вътрешния ни диалог, зависи и качеството на живота, който водим.

 Преди години прочетох една много умна книжка, която ме накара сериозно да се замисля над това как общувам със себе си. Явно доста ме е засегнала по болното място, защото това беше една от книгите, които наистина промениха живота ми. Та именно там прочетох нещо от рода на това, че ако някой друг ни нарича с такива имена, с каквито ние самите се „кичим” , ще го сметнем за най-омразния ни човек. Оттогава най-грубото, което си позволявам да си кажа, когато нещо сгреша, е: „Е, Катюшо, какви ги вършиш сега. Я се вземи в ръце.”

 В един от предишните ми постове споменах за т.нар. трансформационни въпроси. Всъщност аз много често използвам въпроси в своята работа – дори коуч-сесиите ми се градят предимно върху това. И съм се убедила, че от качеството на въпросите, които си задаваме, зависи и отговора, който ще получим, а оттам – и резултата, който ще постигнем.

Затова сега ще ти предложа няколко въпроса, на които е добре да се опиташ да си отговориш.

Как се оценяваш по всеки от следните показатели:

  • Какви възможности притежаваш
  • Доколко си умна
  • Доколко си красива
  • С какво свое качество се гордееш най-много
  • Обичаш ли се
  • Какво, кое или кой те е накарал да мислиш така за себе си
  • Това, как се оценяваш, помага ли ти или те отдалечава от твоята цел (да си щастлива, успешна и обичана, разбира се).

 На първо време тези въпроси ще те накарат да се замислиш върху това как се оценяваш сама ти. След това, надявам се, да вземеш твърдо решение да коригираш вътрешния си диалог.  Защото именно това, което говорим и мислим за себе си – това ще сме ние в най-близкото ни бъдеще. Както се казва – не можеш да посееш трънка, а да очакваш да порасне роза. Започни да мислиш за себе си като за победител, като за човек, който е достоен за успех, който има всички необходими ресурси, за да изгради щастливия си нов живот.

Промените няма да настъпят за един ден, нито за месец.

Първоначално, научи се да се „хващаш” в момента, когато си пуснала „словобъркалката“. Кажи си СТОП! И незабавно замени негативните мисли с техния позитивен аналог. Веднага! Защо веднага – Вселената не търпи празно пространство. Когато отстраниш негативните си мисли, на тяхно място ще дойдат други. Като поставиш веднага алтернативна позитивна мисъл, ти се предпазваш от произволна замяна с нещо, което не би желала и което не би ти помогнало. 

Много ефективно е едно простичко упражнение, което давам на клиентите си: сложи си на лявата ръка едно ластиче. Всеки път, когато се хванеш да мислиш нещо негативно за себе си, за възможностите си, за развитието на дадена ситуация – опъваш и пускаш ластичето. Нека те заболи! Бъди упорита. След време ще започне да се създава нова невронна връзка: негативна мисъл – болка. А нали знаеш, че ние сме програмирани да избягваме болката. И нашето подсъзнание, което следи за това, с времето ще си научи урока и ще спре да ни предлага некачествени съставки за нашия коктейл в главата.

P.S. Очаквам с нетърпение твоите коментари. А ако мислиш, че този пост би бил интересен на твоите приятелки – сподели го.

Катя Богданова
Обикновена вълшебница 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *