Аз не съм съвършен и безгрешен!

savar6enstvoЗапочвам тази публикация с цитат по памет от Георги Димитров: Пътят към комунизма не е гладък и равен като паважът пред Народното събрание. Смисълът ви е ясен. Но защо започвам с това?

Работата ми и интересите ми ме срещат, реално или виртуално, с хора, които са поели пътя на своето лично и духовно усъвършенстване. Често в публикациите си тук  споделям преживяното и мислите, които пораждат у мен един или друг случай от практиката ми.

Сега съм леко тревожна. Бих казала – малко по-силно от лекото ;). Защо? Забелязвам една трайна тенденция. След като сме прочели хиляди страници за духовната промяна, за повишаване на вибрациите и други подобни, неволно у нас се появява един модел за Аз идеално: Какъв трябва да съм, за да стигна там, накъдето съм тръгнал? 

ТРЯБВА – любима думичка ;)!

ТРЯБВА ДА СЪМ:

  • изпълнен с безусловна любов;
  • да приемам всичко и всички безусловно;
  • да гледам на всичко и всеки в живота си като на урок и учител;
  • да прощавам винаги;
  • да съм винаги благодарен за всичко и на всички;
  • да допускам само позитивни мисли…

Така, както съм я подкарала, започнаха да ме сърбят раменцата, отзад, на плешките. Знаете къде – където поникват крилцата :).

Стараем се, стараем се… Тъкмо започнем да вярваме, че нещата са ни се получили и любимия „учител“, Вселената, ни дава един ху-у-убавичък ритник на педя под кръста, отзад. Запраща ни този ритник „долу“, в ниското, където любовта не е никак, ама никак безусловна. И не обичаме, ама наистина не обичаме всички и всичко. Плачливото гласче в нас се сърди: „Защо отново, защо все на мен?! А толкова се старах!“

Има един хубав израз, добил популярност в Русия: „Хотеликак лучшеа получилоськак всегда“ (Виктор Черномырдин)

Толкова се старахме, толкова четохме, толкова медитирахме, откъде ни идва сега това? Нали уж бяхме „бели и пухкави“, нали уж обичахме всички, нали уж бяхме благи и всеопрощаващи?! Нали вече нещата вървяха към по-добре? Защо, тогава, сме тръгнали по този път, щом ще е „както винаги“?

Защо отново изпитваме гняв, болка, омраза, завист, обида, вина?! Това са емоции от ниските вибрации, знаем го прекрасно. Защо отново се потопихме в тях?! Излиза, че нищо не сме свършили, нищо не сме постигнали и отново сме пред „пробитото корито“ като в приказката на Пушкин за рибаря и златната рибка.

И като една огромна фуния, обърната надолу, се чувстваме засмукани с все по-голяма сила от чувството за неуспех. Някъде изчезва позитивизмът ни, изпарява се ентусиазмът, завладяват ни отчаяние и вина:

АЗ НЕ СЪМ СЪВЪРШЕН И БЕЗГРЕШЕН!

Дори нещо по-лошо: Излиза, че съм си същия (Като в нашата поговорка: „Пременил се Илия, погледнал се – все в тия.“)

И накъде сега?

Единият път е ясен и много лек: Започваме да се взираме с една огромна лупа и да търсим чуждите „кривици“, за да оправдаем или омаловажим собствените си. Започваме ентусиазирано да сочим с пръст „грешниците“ около нас. Защото дълбоко в себе си сме спотаили страха да не би да разберат, че самите ние не сме съвършени, обичащи и приемащи… Едновременно с това усилено играем ролята си: „Аз съм бял и пухкав!“

Другият път е не по-малко „примамлив“, а и също така лесен: Започваме да се обвиняваме, критикуваме, да зачеркваме всичките си постижения. Потапяме се в песимистичното: „Няма смисъл да опитвам! От мен нищо не става!“ Ясно е,че:

АЗ НЕ СЪМ СЪВЪРШЕН И БЕЗГРЕШЕН!

Скъпи мои „несъвършени грешници“: Обичам ви – ей такива, несъвършени! Обичам и своите несъвършенства. Обичам и себе си – все по-успешно.

Затова ви казвам: Пътят, по който сме поели, не е гладък и равен. Ще има полети, ще има и сгромолясване. А изходът, който предлагам и прилагам е следният:

  • Щом искаме да сме обичащи – нека започнем от себе си!
  • Щом искаме да сме прощаващи – нека започнем от себе си!
  • Щом искаме да сме приемащи – нека започнем от себе си!
  • Щом искаме да сме благодарни – нека благодарим първо на себе си!

И ако трябва да се сравняваме – нека се сравняваме със себе си вчерашния.

  • Нека днес се обичаме малко повече от вчера;
  • Да се приемаме малко повече от вчера;
  • Да приемаме с благодарност уроците по-осъзнато от вчера;
  • Да се радваме на живота, който сме избрали малко повече от вчера…

    Защото НИЕ НЕ СМЕ СЪВЪРШЕНИ И БЕЗГРЕШНИ и това е чудесно! Има какво да правим и накъде да вървим! А важна е не целта, а пътят към нея! И е изключително интересен този път – по-интересен от най-завладяващия филм. Да се забавляваме и наслаждаваме, докато изпълняваме главната роля в този филм!

Катя Богданова
Несъвършена и грешна, но безкрайно забавляваща се 🙂

P.S. Ще се радвам да споделиш своите преживявания по темата. Сподели публикацията с приятели – нека разберем какво мислят и те.

 

12 мнения по „Аз не съм съвършен и безгрешен!“

  1. Mnoooogo, amam mnoooogo sam saglasna! Istinata e 4e ne e lesno, no trqbva – liubima dumi4ka!!! A i 6tom go e osaznala Obiknovenata val6ebnica KATQ, za6to da ne mojem i nie???!!! A za Katq:):):)

  2. Напълно споделям написаното по-горе, опитвам се да бъда по-добра и по-обичаща се. Понякога може би се получава, друг път- не толкова…, но продължавам напред.А имам ли друг избор?!Не бих казала забавляваща се, вниманието ми е насочено да не нараня някого или да сбъркам 🙁 Но разбира се намирам време за забавление, тъй като обожавам да се смея. 🙂

    1. Хей, Гале, внимавай само докато „стъпваш на пръсти“ да не би да нараниш неволно някого, да не пренебрегваш себе си и своите потребности. Пък за бъркането – кой не бърка. Това не е грешка, а опитност.

  3. Здравей магьоснице, какво да кажа – напълно съм съгласна с теб. Но много ме е яд напоследък че когато човек се опитва да бъде добронамерен,да отвори сърцето си за другите,да възприема хората такива каквито са, все се намира някой да се подиграе и да се възползва от чувствата ти.

    1. Всъщност винаги ще се намери кой да се „възползва“, щом сме оставили вратата широко отворена. Знаеш ли, първо е добре да се опиташ да се освободиш от очакванията, че онези, към които си добра и отзивчива, ще ти отвърнат със същото. Вселената не действа по този начин – вече го знам от опит. Когато направим добро, тя тръгва да търси изпълнител, който да ни го върне. И това почти никога не е човекът, на когото ние сме направили добро. Но доброто се връща. А дали някой ще се подиграва – каквото ти пука – ти нали си се харесваш?! Я се потупай по рамото пред строя веднага :)!

  4. Преди няколко години бях затънала до шия в батака и някак си прозрях,че най аз трябва да се променя,реших и започнах.Бавно,стъпка по стъпка,кога напред,кога назад.Определено имам напредък,но в момента има някакъв застой.И не знам как да се размърдам :-).Негативното понякога надделява и няма как да не сбъркаш в такъв случай и да не сгрешиш.

    1. Тони и аз мисля, че когато надделее негативното, няма как да не сбъркаш. Опитвай се да откриваш поводи за радост около теб, в такива ситуации. Ако ще да е как топличко грее слънчицето или драцената ти е избуяла прекрасно. Когато сме в ниското, привличаме към себе си неща и събития от същата вибрация. И както се казва, започва да ни „върви като на бясно куче камъните“. Винаги в ежедневието ни има неща, които не ни харесват или ни дразнят. Ако спрем да се фокусираме върху тях и съзнателно ги заменим с красивото и доброто, което е в живота ни – макар и със скърцане, „колата“ полека-лека тръгва :). Знам, че понякога е трудно това превключване, но нали сме се захванали да променяме живота си – струва си да продължаваме да опитваме отново и отново.

  5. Пътят към съвършенството, всъщност е пътят на бягство от перфекционицма и приемане на себе си. Всички сме несъвършени и когато срещна човек, който изрича само добри пожелания, не влиза в спорове с чужди мнения… просто бягам. Не мога да вярвам на такъв човек, защото не знам кой всъщност е той. Пред себе си виждам една маска, а кой е вътре, с колко катинара е заключил страховете си, какво е натъпкал в собственоръчноизработената кутия на Пандора, не знам. Та нали и „ин“ и „ян“ са бяло и черно, денонощието е ден и нощ и т.н.? Всички имаме сянка, и ставаме цели и ИСТИНСКИ, само, когато обикнем и нея. Онези, „положителните“ биха казали, че това е извинение за несъвършенството ни, че е отказ от самоусъвършенстванета не, но не е така. Това е истинския, за мен, път към себе си. Във всеки един момент ще търся доброто у себе си и другите, но не и надявайки розови очила. Всеки ден намирам за какво да се засмея, за какво да благодаря, но отстоявам и себе си, ако не съм съгласна. Наскоро бях на един курс „Енергийна ароматерапия“, та имаше жена, която се опитваше да ми обясни, че първите три чакри бидейки с ниска вибрации, трябва да се игнорират от живота ни. Беше кукнала дотам, че да отрича секса като ненужен и противопоставен на любовта. Онемях. Та нали точно втората чакра е наречена „сакрална“!!! Добре, че коментарите й бяха в почивката и водещата не ги чу. Същата тази жена води курсове по нумерология и „учи“ другите. Колкото до думичката „трябва“, ощипвам се като я изрека и я заменям с „мога“. При мен се получава, опитайте и вие.

  6. И аз се ощипвам за някои думички ама те ми се изплъзват много лееекичко :-)Убедих се че играят голяма роля в живота ми,какво мисля,какво говоря…

  7. Добре казано, Ренета, съгласна съм, успех на всички по пътя към пре/откриване на себе си 😉 както казва Катето: „няма грешен ход, всичко е опит“ 🙂 е грешете докато решите, че вече сте понатрупали достатъчно опит 😉 дали изобщо има такъв момент, може би ако спрем да живеем? ааа, на мен ми се живее още 😉

    Кате, не си ни събирала скоро и взехме да вибрираме на ниски честоти 🙂 шегувам се, то от нас си зависи, просто търся повод за среща 😉

  8. Мисля, че е по – важно до го осъзнаем това, че не сме безгрешни и да разберем, до колко обаче можем да си го позволим…Дали сме само безгрешни и дали има разлика между „безгрешие“ и „грях“, може и да има може и да няма…Всеки сам решава… За мен безгрешието е знак, освен да ни покаже, че не сме съвършени, а и да ни помогне в общуването с околните…Има една приказка „Прекаления светец и Богу не е драг“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *