Вината и пътя към освобождението

 

 vina

Като чуя „вина“ винаги ми изниква „наказание“. Те са си първи дружки и едното изисква другото.

Често не правим разлика между поемането на отговорност, чувството на вина и срама.

Когато поемам отговорност, аз действам като зряла личност и признавам, че съм сгрешил. Но също така поемам отговорност и за поправянето на стореното – с две думи – има действие.
Когато изпитвам чувство на вина, там действие няма. Има съжаление за нещо от миналото – „Аз постъпих ЛОШО!“ С две думи вината носи в себе си не само отговорност за действието, но и негативна оценка към него.
Когато изпитваме срам, то той изисква поставяне на табелката: „Аз СЪМ лош!“

Когато изпитваме чувство на вина и се самообвиняваме, ние не просто очакваме, но и дори ИЗИСКВАМЕ НАКАЗАНИЕ. Като че гнева, който изпитваме към себе си за стореното, не е достатъчен – чакаме си и наказанието, което заслужаваме. То може да вземе израз на безпаричие (нямаме право да живеем в изобилие, не го заслужаваме), самота и т.н. Просто си забраняваме да сме щастливи и да се радваме на живота.

Когато отказваме да работим с освобождаването от чувството на вина, на практика отказваме да отменим наказанието, което самите ние сме си наложили. Парадоксално, нали? Но за онези, на които им е дошла до гуша вината, ще се опитам да помогна, доколкото мога.

В този пост ще се постарая да синтезирам най-важното при работата с освобождаването от чувството на вина.

Нека първо разгледаме и премерим върху себе си

 7-те кукички, които най-често ни „закачат”:

  1. Чувството за справедливост („Той/тя направи толкова за мен, а аз го/я подведох“);
  2. Чуждото мнение („Той/тя ще помисли, че съм лоша/неблагодарна…“);
  3. „На този етап още не съм го заслужила“ ;
  4. Срам за своето щастие, благополучие, изобилие, пред онези, които ги нямат;
  5. Жалост и съчувствие, когато става въпрос за работа („Човекът си има неприятности, пък аз му досаждам със срокове…“);
  6. Шантаж („Ако не го направиш, значи не ме обичаш/не държиш на мен“);
  7. Чуждите очаквания („Тоя/тя ми се довери, а аз не се справих“).

Изберете от този списък 3 кукички, които са ви най-близки и наблюдавайте в следващите 3 дена себе си и обкръжението си.


Разбрахме какво да не правим, но нека разберем кои са

 4-те етапа на безопасният модел на реакция на обвиненията.

Етап 0. Приемане на ситуацията.

„Да, това се случи, да, направих го“. Не се съпротивлявайте, не спирайте потока от думи и обвинения от страна на обвинителя.

Етап 1. Уточняване на фактите

Спокойно попитайте човека, който ви обвинява: „Правилно ли разбирам, че ме обвиняваш в … или просто си недоволен от нещо?”.

Ако отговорът е, че имате вина, според обвинителя, следващият въпрос може да е от рода на: „Хайде да изясним каква е моята вина в тази ситуация.”

Етап 2. Действие

Попитайте: „Какво може да ти помогне?“ или самите предложете варианти за решение.

Ако не можете да помогнете, то искрено кажете: „Извинявай, моля те, аз много съжалявам.” И спираш дотук. Не е необходимо да го изричате отново и отново и безкрайно да си посипвате главата с пепел.

Етап 3. Вечерен диалог.

Заспивайки, помолете Бог за прошка за извършеното и благословия за другия човек (потърпевшия). Помолете за напътствия и защита от повторение на подобни ситуации.
А сега нека проследим кои са онези

5 убеждения, които помагат да се избавим от обзелото ни чувство на вина.

  1. Когато си мисля, че съм слаба и безпомощна, аз усилвам чувството си на вина. Избирам да съм силна;
  2. Когато се променям (извършвам действие за поправяне на ситуацията), аз на практика се извинявам;
  3. Моето подсъзнание е мъдро, доверявам му се. Ако тогава съм постъпила по този начин, това е било най-доброто, на което съм била способна в онзи момент;
  4. Аз от сърце си позволявам да не съм идеална, да греша понякога;
  5. Аз и само аз съм отговорна за всичко, което се случва в живота ми.

Любимата ни техника „Хо`oпонопоно“ за отработване на чувството за вина.

Запознати сте с тази техника. Но сега ще ви дам един вариант, който е много подходящ за това, върху което работим.

Ако сте участвали или сте станали свидетел на някаква ситуация, която ви е неприятна (ако ще да е наблюдаван скандал на улицата или злобни коментари във Фейсбук) или сте затънали в чувството на вина по друг повод, изречете следното(на глас или на ум):

  1. „Аз много съжалявам (направете го искрено!), че моите мисли, чувства и постъпки в миналото се проявяват сега като това” (ситуацията, обяснена с две-три думи).
  2. „Моля Те да ми простиш“(обръщаме се към Висшите сили, Бог – както го чувствате по-близко).
  3. „Благодаря Ти, че всичко ще се реши по най-добрия възможен начин и Ти ще ми помогнеш да се изчистя от тази програма в мен, която привлече тази ситуация.”
  4. „Обичам те!” 

Изговаряте тези 4 фрази дотогава, докато не почувствате облекчението, промяната в себе си.

 

Практика „Затворен кръг“

Много често искаме да постигнем или свършим нещо, но по някаква причина не можем да го направим в дадения момент. И когато не го свършим, без да искаме стартираме чувството на вина.

Например: още след предишната ни среща в Клуба на Обикновените Вълшебници, когато разисквахме вината, се канех да напиша това допълнение и да го публикувам като пост в блога си. Завърнах се от планината в неделя, но до днес не успявах да отделя време за това. Глождеше ме отвътре – не силно, но си работеше, признавам.

Какво да направим?

Да преценим честно ситуацията и да си кажем, както направих аз: Да, Катя, сега нямаш достатъчно време и импулс, за да напишеш това. Нищо страшно няма да се случи. Като ти дойде вдъхновението – ще го направиш.

Може да сте решили да отслабнете, да стартирате диета (не го правете, моля ви, безсмислено е!), да започнете да спортувате или да изчистите прозорците на целия апартамент в неделя. Но някак не ви се започва. Вместо да се измъчвате от чувството на вина за неизпълненото обещание пред себе си, си кажете: Разрешавам си да си почина сега. Ще го направя, когато ми дойде вдъхновение.” Понякога само това „разрешавам си” ще свали товара на вината, на „трябва” и импулсът неочаквано ще се появи.

Придобиване на навик за защита на себе си и децата си от чувството на вина

 Не зная как е при вас, но аз честичко съм се опитвала да вменявам на децата си чувството на вина. На съзнателно ниво не съм искала да ги управлявам чрез това, но на безсъзнателно?! Моето собствено възпитание е дало отражение, съзнавам.

И така – няколко важни бележки към осъзнатите родители:

  1. Колкото по-често детето е карано да изпитва чувство на вина, у него възниква потребност да я изпитва отново и отново.
  2. Децата, които често са засрамвани, несъзнателно ще търсят обкръжение, където отново да им вменяват чувство на вина и срам, да бъдат упреквани и критикувани. („Жертвата сама привлича своя палач”, помните, нали?”

А какво да направим, когато детето е извършило нещо, което не ни харесва или определяме като нередно?

Първо – да запазим спокойствие.

Второ – спокойно да му обясним в какво е грешката му и да му предложим съвет или помощ, за да я поправи.

Важно!!! Децата инстинктивно се опитват да обвинят някого другиго: Не бях аз. Той първи започна! и т.н. Прекратете тези опити в зародиш. Нека се учи да поема отговорност. Ако детето не е обвинявано, засрамвано, постепенно ще отпадне тази потребност да се изкара невинно.

Ако вие самите изпитвате вина пред детето си (не сте достатъчно спокойни с него, не му отделяте достатъчно време и т.н), опитайте с техниката Хо`опонопоно, но вече по отношение на детето. Можете да го направите пред него или насаме със себе си.

Например:

Аз много съжалявам, че ти се разкрещях, когато ти…

Моля те да ми простиш.

Благодаря ти!

Обичам те!

 

И накрая, но не на последно място

10 препоръки за повишаване на самооценката ни

 

  • Съставете си и постоянно допълвайте списък с най-често използваните от вас „трябва” в различни жизнени ситуации;
  • Наблюдавайте околните – кога и при какви ситуации се стартира чувството им за вина;
  • В сложни ситуации си задайте въпроса: Чия е отговорността за това?;
  • Когато ви обвиняват, дайте обратна връзка с „Ти ме обвиняваш за…”;
  • Започнете да забелязвате момента на началото на самооправданието и си задавайте въпроса: „Пред кого съм длъжна? Защо се оправдавам?”;
  • Когато се каните да направите нещо, за което са ви помолили, се запитайте „За какво го правя – за да ме харесат или защото го искам?”;
  • Научете се да използвате по-често техниката Хо`опонопоно;
  • Започнете да попълвате списък с продължения на фразата: „Аз съм добра, дори когато…”
  • Разкажете на приятел какво научихте от този пост. Така информацията ще се затвърди, а и ще помогнете на приятел.
  • Веднъж месечно си правете емоционално почистване от чувството на вина. Задайте си тези 3 въпроса:
    1. Кои хора от обкръжението ми най-често се стремят да предизвикат у мен чувството на вина?
    2. Какво рискувам като общувам с тях?
    3. Как мога да минимизирам този риск?

Знам, че има още мноооого да се говори и пише за чувството на вина, но мисля, че този пост ще ви е полезен, за да стартирате промяната. Да подготвите една раздяла с това чувство и на изпроводяк да му помахате с кърпичка дори 😉 .

Спокойно и вълнуващо лято, без чувство на вина J

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *