За външния и вътрешния път…

Рила

Отдавна не съм писала тук. Днес реших да споделя нещо, което от доста време „износвам“ в себе си.

Става въпрос за вътрешния и външен път на промяна.

В събота бях на един семинар. „Следсеминарно“ си говорихме с едната от водещите, Диана Павлова, за нещата, които обсъждахме там. И тогава стана дума и за това. За вътрешния и външния път. И за практиките, ритуалите, упражненията. Говорихме за медитациите, йога, фитнес… Няма да изброявам – вие можете да си продължите списъка сами.

Нека си зададем един въпрос: Когато отивам на фитнес, защо го правя? За да се стегне тялото ми, за да отслабна или защото се чувствам добре, докато се занимавам на отделните уреди, а и след това.

Когато медитирам – защо го правя? За да повиша вибрациите си, за да противодействам на стреса или за да се свържа със своята истинска същност?

Когато целенасочено използвам инструментални и други методи за повишаване на интуицията си и развиване на някакви свои способности (например телепатия), защо го правя? Какво ми дава „прочитането“ на мислите на другия или предусещането на събитията?

Когато решавам да не ям месо, защо го правя? Защото яденето на месо е съучастничество в убийството на живи твари, защото ми понижава вибрациите или защото така ми „идва отвътре“.

Мисля, че вече бях писала за това как спрях да ям месо. Просто един ден, докато сипвах ядене на домашните ми и поех моята чиния, у мен възникна въпрос: „Всъщност аз искам ли да ям това месо? Не.  Ами, тогава, защо да си сипвам.“

И така стигнах до отговора на своите „защо го правя“. И разбрах, че когато правя нещо, защото така ми се иска в момента, така ми „идва отвътре“, нямам нужда от никакви доводи и мотивация. Просто го правя, защото от това се чувствам добре, харесва ми, доставя ми удоволствие.

Появи ли се, обаче, едно „трябва“ – тогава имам нужда от „причини“, които задължително идват или са наложени отвън.

Нека си представим за момент, че живеем по един водещ принцип – да следваме своята радостна възбуда. (Повече за това можете да погледнете на страницата „Башар“ във Facebook.)

Ето, в момента споделям мислите си на страниците в блога си. Защо? Защото отдавна не съм писала и „трябва“ да го направя или защото изпитвам вътрешно желание да споделя мислите си и да получа обратна връзка – вашите отговори и коментари.

После искам да отида до морето и да се изкъпя. Защо? Защото морската вода е полезна, защото общуването с водата ще освободи напрежението и ще „отмие“ енергиите, които не са ми вече нужни или защото ми доставя удоволствие приятната хладина по кожата ми, докато плувам, усещането за лекота след това.

В края на месеца и началото на другия планирам отново поход из планините – този път мисля да не е Рила, а Пирин. Защо решавам да отделя една седмица, за да се катеря с тежка раница на гърба: защото „трябва“ поне веднъж годишно да се изкачваме на височина над 2000 метра, където вибрациите са други или защото още нося в сърцето си спомена за прекрасните алпийски поляни, чувам ромоленето на ручеите и нежното похлопване на звънчетата на конете, пуснати свободно да пасат. (Виж снимката :)) Защото след трудното и изморително изкачване е толкова сладко да седнеш, да свалиш раницата и да обгърнеш с поглед разкрилата се пред очите ти красота, да вдишваш с пълни гърди прохладния и чист въздух.

Според мен, когато отговорим на своите „защо“, ние ще открием и своите истински причини. Това ще ни помогне да отделим онова, което е истински добро за нас, което идва от сърцето, от другото, което ни се налага (или, по-скоро, доброволно сме си го наложили).

Зная, че е важно, когато Земята повишава вибрациите си, да се повишават и нашите вибрации.  Но да правим нещо, само за да повишим вибрациите си, променя ъгъла и смисъла.

Зная, че е важно да се отворим за изобилието в живота си, да привлечем успеха. Но ако това е желанието на егото ни, което не спира да иска да притежава неща отвън и да доминира – ще срещаме постоянно „трябва“, „трябва“ , „искам“, „искам“ и няма да има край.

Трябва ли да отида до Бали, Тибет, Индия или Чечен Ица, за да получа просветление? Кой ще ми даде това просветление? Не е ли постигането на осъзнатост и вътрешна хармония път, който всеки извървява преди всичко сам – вътре в себе си?

Защо търсим външните пътища? 

Защо очакваме някой или нещо да ни даде просветление, хармония, повишаване на вибрациите? Няма значение дали е учител, място, семинар, практика. Не са ли това просто помощни средства, за да се свържем със своята вътрешна същност?

Защо очаквам някой да ми показва камъните по пътя ми и дори да ги маха, че да не се спъна? Не е ли по-ценно за мен, докато търкам ожуленото си коляно, да науча да внимавам къде стъпвам. Мога да се вслушам в съветите на онези, които са минали по този път…Но пътят никога не е същият път – това е техният път. Моят винаги е друг. Винаги! Ако избера да го извървя, като се държа за ръката на по-мъдър и опитен от мен, аз вървя по неговия път, а не по своя. Ако избера да го извървя, следвайки сърцето си, следвайки своята радостна възбуда, синините и ожулванията ще са като медали за храброст и стъпала нагоре.

Защо очаквам  магическото хапче или опитен лечител да ме избавят от болката и страданието? Ако осъзная как и защо съм стигнал до тази болка и това страдание, те ще се превърнат в благодат. И аз ще изляза от това по-мъдър и осъзнат, по-силен и по-здрав.

Забелязах, че в последно време, все по-често правя своите избори, дори и за ежедневните неща, след като съм си задала своя въпрос „защо“. И тогава избирам – осъзнато. Защото ако продължавам на автопилот да правя нещата, защото „така трябва“ или защото „всички правят така“, или защото „другите го очакват от мен“, жалко за похабеното време и възможности в този ми живот.

Открих също, че като следвам вътрешния път и радостната си възбуда, силите ми като че се утрояват и нещата започват да ми се получават някак по-леко. Защо, тогава, да избера другото, а?! За любителите на логиката бих добавила – няма логика да избера да съм слаба и нещастна, след като мога да съм силна и да живея в хармония със себе си. Не е ли така?!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *