За картата на желанията и други чудодейни неща

kartaВече сме във властта на синия дървен кон. Копитата му чаткат отчетливо и отброяват дните на Новата година.

Вие направихте ли си ваша карта на желанията?

За първи път от доста години аз не направих своя. Защо?

Не че съм забравила. Няколко мои клиентки ми се обадиха и проведохме специална сесия-консултация за съставяне на техните карти. Материали имам много по темата. Разпращала съм на онези, които са ме помолили. Правила съм и специален семинар за това. Но тази година беше за мен различна. Защо?

При анализа на миналогодишните карти на няколкото човека, с които работихме, се откроиха четири важни пропуска, четири основни грешки, които допускаше всеки един. И целта на тази публикация е тази – да покажа тези „тънки“ места, тези важни неща, които пропускаме. И заради които желанията нещо трудно се изместват от мъртвата точка.

Грешка №1 – Желанията идват от разума, егото, а не от сърцето.

Как да го тълкуваме това? Ами много е просто. Определяме, например, в сектора на богатството, че искаме LEXUS с кожен салон. Защо? Ами звучи добре, пък и нова кола, удобна и комфортна, престижна. Ама като позадълбаем малко с вълшебните въпроси: „Защо искаш тази кола? Какво твое желание задоволява тя?“, се оказва, че всъщност не искаме непременно LEXSUS, а просто нова и удобна кола. Пък и е по-добре да не е толкова голяма, за да е по-удобна за градски условия. А и да не харчи толкова… Така-а-а. Оказва се, че искаме просто нова, здрава и удобна, икономична градска кола.
А докато описваш тази кола, имаш ли представа как ще се чувстваш зад волана, докато я караш? Чуваш ли „мъркането“ на двигателя, усещаш ли вятъра в  косите си от отворения прозорец, чувстваш ли допира до кожата на седалките… Пее ли сърцето ти, заедно с изпълнителя от уредбата? Усещаш ли? Чувстваш ли?

Ето това е важното – да почувстваш нещата, да се развълнуваш, да те докосват. Ако просто си представяш как паркираш пред панелката, под завистливите погледи на съседите, колата си – нищо не си направил. Това не е силен мотиватор, защото е плод на егото ти. Не трепка сърцето ти, не усещаш онази тиха радост и хармония вътре в теб.

Много пъти съм напомняла, че подсъзнанието „мисли“ в образи.
Така стигаме до

Грешка №2 – Липсва ясен образ на постигнатото желание.

Представи си, че си едновременно сценарист, режисьор и главен герой в игрален филм за твоя прекрасен живот. Вземи един кратък епизод, който включва онова, към което се стремиш, за което мечтаеш, което разтуптява сърцето ти. Насити го с детайли: образ, цвят, звук, аромат. Почувствай какво е да си го постигнал. Какво е да го живееш. Тогава си си свършил работата, както трябва.
Защото обикновено се случва друго: Представи си, че си започнал да строиш дом. Архитектът идва при теб, ти сядаш и набързо надраскваш на листа с молив къщичка, като че ли взета от детска рисунка. И после казваш: „Ето така искам да изглежда домът на моите мечти.“ Без повече приказки, архитектът си тръгва. И един ден ти казват: „Домът ти е готов. Заповядай!“ Отиваш и що да видиш – нищо общо с онова, което си искал! Ти искаше по-големи прозорци, и да има повече стаи, и къщата да гледа на юг, а пък страничните прозорци да са на изток и да са френски… Пълно разочарование! Архитектът гледа рисунката и недоумява – спазил е всичко, което е на рисунката. Ама ти не си уточнил  нещата, които точно искаш. Мислил си, че то се подразбира. Просто не си седнал и не си обмислил и нарисувал детайлите. Не си извикал пълноценен образ в съзнанието си. И после е станало: „Господи, аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?!“

Помисли и за това – тази „детска рисунка“ разтуптява ли сърцето ти, кара ли те да се усмихваш?

Защото горивото на твоята ракета-носител, която ще изстреля желанието ти за случване, са емоциите и чувствата. Това е и

Грешка №3 – Твоето желание не е наситено с приятните емоции, онези, които ще запишат в паметта на клетките ти усещането за постигнатото състояние на хармония, изпълненост, завършеност на момента.

Много често припомням на клиентите си техниката за черпене на енергия от така наречените „ресурсни състояния“. В какво, накратко, се състои тя? Искаш да успееш в даден проект? Припомни си момент от своя живот, когато си се чувствал победител. Припомни си го в детайли – насити го с образ, цвят, звук, усещания. Остави тялото ти и клетките ти да завибрират на тази честота. И после съедини палеца и показалеца на дясната ръка, като си дадеш команда, че всеки път, когато го направиш, това ще е стартов бутон за клетките ти да навлязат отново в това състояние, като си го припомнят. А след това не забравяй най-важното: никога, ама никога не започвай нещо важно, преди да си влязъл в това състояние на победител! Защото ако просто започнеш да правиш нещо от обичайното си ниско вибрационно състояние, то няма защо да ти обяснявам какво те очаква.
Представи си една стълба. На ниските й стъпала, или ниските вибрации, са неприятностите, проблемите, препятствията, страховете и разочарованията. Колкото по-нависоко се изкачваме по тази стълба, толкова по-високи са нашите вибрации и съответно се приближаваме към нивото на онези, желаните неща, към които се стремим. Когато първо влезем в своето ресурсно състояние и от това ниво започнем да творим, тогава нещата се случват като от само себе си, светофарите светят зелено, вратите за нас са отворени, срещаме нужните хора в нужното време на точното място…

Грешка №4 – Твърде общи и размити желания

Свързана е и с предишните важни моменти, за които вече писах. Ако не можеш да видиш картината на осъщественото ти желание, значи това просто не е желание за сбъдване. Та как ще разбереш, че си получил онова, към което се стремиш? Ще можеш ли да го измериш, разгледаш, усетиш?
Какво, например, виждаш, когато си пожелаваш неща от рода на: „Искам да имам мъж до себе си.“ Ами това е повече от лесно за осъществяване! Качи се в автобуса и застани до някой мъж. Готово! Желанието ти е изпълнено! „Ама не-е-е, искам да имам мъж в живота си, да ме обича.“ Готово! Обади се на баща си :)! „Не, бе, не, искам интимен партньор, с когото да се обичаме и подкрепяме, да ме цени и да сме в хармония.“ Ами така да беше казала още в самото начало! А то иначе се чудя какво да направя, сигурно казва Вселената :).

Или пък христоматийното: „Искам много пари!“ Колко много? За някого хиляда лева са супер, за други – джобни. Уточни какво ти носят тези пари, как се чувстваш, когато ги имаш, тогава на Вселената ще й е ясно какво да направи. Защото ако искаш спокойствието, което те носят, да не се притесняваш за сметките и за старини, това е едно, а ако за теб те са свободата да се занимаваш с това, което обичаш и да не се грижиш откъде ще намериш пари за това – това е друго ниво и така нататък…

Мисля да спра с „разбора на занятието“ дотук. Разбира се, при всеки един човек нещата могат да имат различни нюанси, които се изчистват при внимателен анализ. Но общата картина ви стана ясна, предполагам. Тук не се спирам и на въпроса за отказ от конкретен път, по който да дойде при теб желаното. За да не вързваме ръцете на Вселената. Или пък задължителното условие онова, което искаме, да е за най-висше наше благо и на всички, до които се отнася.

И за да не злоупотребявам повече с търпението на онези, които се питат защо тази година не направих своя карта на съкровищата, ще отговоря:
Защото вече разбрах каква е мисията на живота ми и че съм точно в средата на пътя си! Защото вече се научих да бъда отворена за онова, което ми изпраща Вселената. Слушам гласа на сърцето си и това ми помага да съм винаги в „потока“, да отсявам почти автоматично нещата, които карат сърцето ми да пее и просто да ги следвам. Това е!

Пожелавам го на всеки, който иска да го изпита и да живее с това. Невероятно е!

Вярвам, че тази публикация не ви е оставила равнодушни и всеки е намерил нещичко, за което да си каже: „Да, така е!“ или пък „Гледай ти! Колко било просто!“. И ако някой не е съгласен с нещо от написаното – няма лошо, нека също го сподели и да го обсъдим.

До нови срещи нагоре по стълбата :)!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

 

 

 

 

8 мнения по „За картата на желанията и други чудодейни неща“

  1. Здравей, Кате!
    Редовно прочитам всичко написано от теб,
    но много рядко пиша. Много ме грабна с това което прочетох днес.
    От миналогодишната карта на желанията почти половината ми желания са факт.Според мен на някои им предстои да се случат в живота ми.Но нещо ме спря да съставя нова през тази година.И аз като теб реших че Бог и Вселената знаят кое е най доброто за мен и ще ми го предоставят по прекрасен начин.Сега след прочетеното си мисля че съм на прав път.Благодаря.

    1. Албена, картата на желанията е полезна преди всичко заради предварителната работа. Защото сядаш и обмисляш всички направления в живота си и си изясняваш към какво се стремиш. От там нататък просто следваш предварително набелязаното. Разбира се лесно е да се каже „следваш“, но малко трудно е да забелязваш знаците и подсказките, които идват, за да ти помогнат или информацията, която идва при теб и чието предназначение отново е, за да ти помогне. Осъзнаването е сигурен и верен помощник в работата ни по следването на своето предназначение и своите желания. А дали ще ги изобразим на някаква карта или ще имаме ясна представа накъде сме се отправили няма такова голямо значение.

  2. Добро утро,Катя и на всички които ги вълнува темата!Чета и за пореден път си мисля „колко е лесно“ всичко,но изобщо не е така.От известно време вървя по този път и съм вкусила от сбъдването на вселенските поръчки,но не всичко се получава.Може би грешката ми е там,че пресичам границата между егото и сърцето,а тя наистина е много тънка.Как да я видя тази тънка граница и да не я подминавам?

    1. Наистина, Тони, и аз мисля, че е трудно понякога да отличиш дали желанието идва от сърцето или от егото. Самия факт, че се опитваш да не я прекрачваш вече те прави по-осъзната в изборите ти. Обикновено аз провеждам анализ с въпроси, който не мога тук, в един коментар да ти ги изброя. Но обикновено се стремя да разбера защо го искам това, какво ще ми даде и така, лека полека, стигам до сърцевината, до мотива. А той няма как да се представи за нещо, което не е. Извадили сме го на светло :).

  3. Супер си позитивна,искрена и много прозорлива.Аз не направих карта,но седнах и визуализирах нещо конкретно,нещо само за мен и се почувствах спокойна и уверена,защото знам,че всичко ще е наред.
    Важното за мен беше,че преди да пожелая каквото и да били си седнах,поривах,поривах освободих,благодарих и то желанието си дойде само в съзнанието и сърцето.Появиха се и много други отговори на „тежките“ битовизми.

  4. А как мога да си направя карта на желанията?
    С нетърпение очаквам отговор

    1. Ами малко си закъсняла :). Но това може да стане и на всяко Новолуние, но под друга форма. Но ако се замислиш – кой определя формата?! Направи го, както и когато ти харесва, но наистина Новолунието си е благоприятно време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *