За практиките и желанията

o4iЗдравей!

Днес искам да обърна внимание на нещо изключително важно за изчистването ни и за привличане на желаното.
Често споменавам за това, че правенето на медитации и практики периодично само по себе си ще има твърде малко полза за нас и нашето развитие, ако тези действия  не са придружени от ежедневна работа върху себе си. Това никак не е лесно. Едно е да си в група и под ръководство на по-знаещ и опитен, да проведеш някаква практика, подкрепян и от колективната енергия на другите участници. Тогава има и т.нар. „уау“ ефект. Често съм го наблюдавала на сбирките ни в Клуба на Обикновените Вълшебници.

Но какво често се получава след това? Хрумва ми аналогията с „йо-йо“ ефекта след някоя диета за отслабване. Излязъл от режим, непривичен за него и носещ му голяма доза стрес, организмът бърза да си навакса загубеното. В резултат загубените килограми не просто се връщат, но и често се добавят още. Просто организмът бърза да се върне в привичните си релси. След подобни практики за свързване с енергии от по-високи измерения, когато човек се върне в сивото и забързано ежедневие, преживява долу-горе такъв срив. И, както при диетите, се впуска към нова практика, нова инициация, отново и отново, в надеждата да изживее същото и този път то да остане трайно с него.
Същото се получава и след практики за енергийно изчистване – освобождаване от енергии, които вече не са ни нужни или, пък, енергии, които сме „закачили“ от някъде или някого. Няма да уточнявам – схвана идеята. Но, за да стане истинско изчистване и да се предотврати повторно „замърсяване“, са необходими много повече усилия от една половин часова практика, например. Ако твоята „законодателна база“ съдържа убеждения, вярвания, ограничения, които са породили енергийното „замърсяване“, то с изчистването на замърсяването ти не решаваш проблема. Просто си минал с прахосмукачката, но боклукът отново започва да се трупа. Ти го привличаш.

Какво излиза, тогава? Няма смисъл да ходиш на психолог, по разни семинари, да плащаш за „инициации“ и други подобни, ако се каниш да си продължиш, общо взето, по старому.
Прави ли ти впечатление, че, когато те попитат за това какви са твоите желания, ти, обикновено, казваш нещо от рода „да съм здрав и близките ми да са здрави“; „да ме обичат и да обичам“; „да срещна сродната си душа“, „да си имам собствено жилище“, „нова кола“ и т.н. Твърде рядко се сещаш, че първото условие, за да започнеш да променяш външните неща в живота си, е да промениш преди всичко себе си.
Всичко около в нас и в самите нас е енергия и вибрации на тази енергия. Когато вибрираш на определена честота, съвсем закономерно ще привличаш неща, хора и събития от същия вибрационен диапазон. Защо тогава да не обърнем реда – да променим първо себе си и се освободим от нещата, вярванията и убежденията, които ни пречат, а другото ще си дойде естествено. Логично звучи, нали? Защо не го правим по този начин? Защо все обръщаме внимание на външното, а забравяме, че то е отражение на вътрешното?

Вчера ми се обади, буквално проплака, стар приятел. Имал проблеми с колега на работата. Помолих го да обясни накратко конкретния случай. Общо взето – „аз обяснявам, но не искат да ме чуят, не искат да ме разберат“; „нямам ли право на мнение, на глас“. Познато ли ти звучи? Като поразпитах се оказа, че това състояние е често и у дома, с близките, с приятели. Когато човек смята за себе си „аз не съм важен“, „аз не съм достатъчно добър“, това са и сигналите, които изпраща към другите. Съответно другите, „огледалцата“, просто му връщат онова, което им изпраща.

Същото се отнася за всичко останало – и материално благополучие, и реализация, и любов. Когато смятам себе си недостоен, ще привлека хора, обстоятелства и събития, които да отразят това мое вярване. Когато изпитвам вечна вина, ще привличам и обвинители, когато се чувствам жертва – насилници и т.н

Какво могат да направят една или повече практики, една или повече медитации, една или повече „просветляващи“ книги? Самите те – нищо. Могат да помогнат стартирането на процеса. Но останалото си е ежедневна и дори ежеминутна работа. Да, скучно и безинтересно е. Няма „уау“, няма блясък, няма разтърсващи преживявания. Има работа, има упоритост и воля, има честност пред себе си. Който е надраснал външното и се е съсредоточил върху по-важното, вътрешното, ще разбере за какво говоря. И няма да се уморя да го говоря. Говоря го и на клиентите си по време на консултациите си.
Вчера си припомнях кои от хората, с които съм работила, са ми донесли най-голямо удовлетворение. Съвсем естествено се оказа, че са онези, които навреме изоставиха нагласата, че аз съм човекът, към когото са се обърнали и на когото плащат, за да им свърши бързо работата, да им реши проблема, а започнаха упорито, стъпка по стъпка, да прилагат в живота си, в ежедневието си, наученото, осъзнатото. Не че всичко е вървяло гладко. Имало е върхове и ентусиазъм „Да, получава се!“, имало е и спадове и депресия „Има ли смисъл?!“. Всичко това е естествено и нормално. Но, когато един ден се обърнеш назад, няма да видиш провалите, няма да си спомняш „черните ивици“, а ще видиш какво си бил преди и какво си сега. И ще разбереш, че си е струвало.

И за финал ще ти предложа нещо, което аз често използвам.: разговор със своя Висш Аз.
За мен е по-лесно да общувам с него посредством махало. Въпросите трябва да са такива, които изискват отговор „да“ или „не“. Питам го за всичко: като се започне от това дали е за мое висше благо работата ми по определен проект, до това – дали определена техника или методика е подходяща за конкретен случай с мой клиент. Винаги уточнявам от каква гледна точка задавам въпроса. Защото ако просто питам дали да приема участие в даден проект може да ми се отговори с „да“, а той да ми донесе разочарования и финансови загуби. Но аз не съм уточнила – в какъв аспект е добре да участвам в този проект. Защото изживените загуби и разочарования може да са за мое висше благо, за да науча даден урок и да продължа напред. А ако питам дали участието ми в този проект ще ми донесе финансови печалби – това вече е друг аспект и тогава отговорът би бил „не“.

За други по-удачният начин за свързване със своя Висш Аз може да е автоматично писане. Самата аз съм опитвала, но не мога да кажа, че съм специалист в тази насока. Често се питам кой пише – моят разумен аз или моя Висш Аз. И тъй като не мога да реша – предпочитам категоричното махало :).

А когато имам въпроси, които не могат да имат отговор само „да“ или „не“?
Може би знаеш, че въпроси, зададени на своя Висш Аз или своите духовни наставници преди сън, получават своя отговор почти винаги. С малко уточнение: да не очакваш да ти се отговори на минутата, а така също – да държиш след това сетивата си отворени, в режим „приемане“. Защото, в противен случай се получава, че все едно си поръчал музикален поздрав по Радио Варна, но радиото ти е настроено на честотите на Радио 1 и се чудиш защо не пускат твоята песен.
Лично аз често задавам един и същ въпрос през определен интервал от време: „Какво е важно за мен да знам сега?“ Така избягвам своите вкопчвания в даден проблем или ситуация. Защото аз може да си мисля, че за мен е важно нещо, но да се окаже, че има неща по-важни, по-належащи за осъзнаване и решаване по Пътя ми. Просто се доверявам на преценката му. Той стои по-високо и вижда по-надалеко, все пак, вижда цялостната картина, а аз – само едно късче от пъзела :).

И ако се върна към онова, с което започнах. Практиките, които провеждаме, желанията, които отправяме към Вселената, Създателя, Единното информационно поле (избери онова, което е по-близко до твоето разбиране) е нужно да са преди всичко за насоки и подкрепа при преодоляване на онова в самите нас, което препятства нашето развитие и израстване, препятства изпълнението на мисията ни тук, на Земята. А кое е то – всеки трябва да разбере сам. Къде с помощта на хора като мен, къде само с помощта на собствена целенасочена, упорита и задълбочена работа. Иначе си е просто загуба на време и енергия (парите са също енергия).

С вяра в теб и твоето успешно следване на Пътя:
Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4 мнения по „За практиките и желанията“

  1. Тази статия, съжденията и споделеният опит ме докоснаха. Приветлив полъх, от който чувствам лекота. Припознах се, обясних си някои неща и искам да продължа напред с опознаването, изчистването, поправянето. Благодаря!

  2. За пореден път, Кате, се убеждавам, пък и вече нямам нужда от повече доказателства, а просто ЗНАЯ, че нищо не е случайно, нито една среща, нито един разговор не се случват просто така. Всяко нещо се случва за да те насочи, за да те подсети, за да те срещне с това, което трябва по отредения ти път. Казват, че човек има сетивата да забелязва тези знаци, но просто трябва да ги развие. Естествено това става като се потрудиш в тази посока. И знаеш ли, много се радвам и непременно искам да споделя точно с теб (защото имаш страшно голям принос в това), имам усещането,че сетивността ми нараства. Пояснявам – имах намерение да напиша съкровено мое желание и да помоля Вселената да го изпълни. Хванах лист и молив и реших първо мислено да избистря как точно да го формулирам. И отворих страничката Изпълнение на желания, след което срещнах тези очи от синевата, отворих статията ти и вътре в нея се намираше моето желание. Удивително е! Благодаря на Вселената, че ме срещна с теб, че ме води и ми отваря все по-широко очите!Аз само трябва да слушам и следвам. Благодаря, ти Кате!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *