За хората, които си тръгват от живота ни

razdyalaНека всеки, на когото му се е случвало поне веднъж приятел да спре да му се обажда някак изведнъж, да си вдигне ръката  🙂 . Аз самата вдигам висооооко, високо своята.

Имам два фрапиращи случая в живота си. При първия приятелка изведнъж започна да се крие от мен, когато я търсех. Тогава нямаше още мобилни телефони. При втория, приятелка, с която бяхме много близки и на която дължа много, започна да говори „с половин уста“, когато й се обаждах и аз просто престанах да го правя. И до ден днешен така и не разбрах какво точно се беше случило. Нито сме се карали, нито е имало някакво предварително напрежение, просто изведнъж…

Ще си изкривя душата ако кажа, че не съм се питала стотици пъти какво ли е станало, какво ми е убягнало. После се опитах да гадая, да използвам познанията си по психология на човешките взаимоотношения. Мисля, че за себе си съм намерила отговорите, но не гарантирам дали са на 100% валидни и за тях, ако ги попитате. И все пак вече се успокоих. И престанах да се питам. Вратата вече не стои очаквателно отворена и през нея не става течение ;).

Сигурно знаете, че в момента Венера е ретроградна. Тя, милата, ни дава шанс да разчистим „гардероба“ на нашите отношения. Да преразгледаме връзките, в които се намираме. Да се освободим от онези, които не ни удовлетворяват, които вече не са част от Пътя, който сме избрали. То това хубаво, ама дали може този процес да стане някак елегантно, без болка и сълзи, без безсънно нощно взиране в тавана и хиляди въпроси „защо“? Надявам се при теб да се получи. При мен без болка не се получава. После, след време, разбира се, идва моментът на прозрението/озарението/осъзнаването, че всичко е било както трябва и по най-добрия начин, но докато дойде този момент си минава време. И това време е запълнено и със сълзи, и с болезнени спомени за чудесни мигове заедно, и с нежелание да пуснем…

Когато споделим какво изпитваме, ще ни казват, че това е естествен процес. Ще ни напомнят, че всичко във Вселената е на приливи и отливи, всичко, което има начало, стига до своя край. Ще ни казват, че това е естествено в процеса на израстването и е неотменна част от Пътя ни. Че всички се променят: ние, приятелите ни, любимите. В един момент ви е било хубаво и нужно да сте заедно, а после е започнало нещо да не ни достига или да не ни харесва. Няма значение кой първи го е осъзнал. Някои хора са така устроени, че за всичко търсят виновни, вина, конкретни причини. Виновни няма. Всичко, което се случва между двама души е колективно дело и отговорност и на двамата. Така е и при партньорските взаимоотношения и при колегиалните и при приятелските и т.н. Това вече си го разбрал, навярно. Когато вземем от връзката онова, заради което сме се привлекли, тя вече губи смисъла си. Когато разберем за какво сме привлекли даден човек в живота си, в духовен план урокът е научен и учителите могат да продължат Пътя си.

Затова, вместо да търсим причините и вината, което си е дело безсмислено, не е ли по-добре да се заемем с друго – с благодарност. Нека добрите мигове заедно изплуват в съзнанието ни и вместо болезнено свиване „под лъжичката“-  да изпратим любов и благодарност. После – после е висшият пилотаж. Да си припомним всички трудни моменти и за тях също да изпратим благодарност и любов. Това не е теория, това не е пожелание. Аз вече го правя.

Преди месеци изпратих на едната приятелка от примерите, които дадох в началото, послание, с което й благодарях за всичко и й казах, че я обичам. Не получих отговор. А не съм и чакала. Аз имах работа със себе си и с моето отношение към нея и нещата между нас. Да кажа, че ми олекна, значи нищо да не кажа. Просто се изпълних с такава любов, докато я изпращах. И после през ума ми се стрелна мисълта, че наистина получаваме онова, което даваме. Аз изпращах искрената си любов и благодарност и я получавах. Не си мисля, че е от конкретния човек. Някои ще кажат, че е от Душата или Духът му. Други – че Вселената ми връща любовта, която съм изпратила. Всеки решава в какво да вярва. Важното е да изпраща онова, което иска да получава. Другото си се нарежда, нали?

А за приятелите, които си отиват: нека бъдат благословени по Пътя си, който вече се е отделил в друга посока, тяхната и това вече не е моята. Благодаря им за всичко! Светлина и Любов, скъпи мои! Обичам ви!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Благодаря ти, че прочете това! Искрено ще се радвам ако съм натиснала „копченцето“ и някои неща просто са си дошли на мястото, най-накрая. Сподели ако точно това се е случило с теб. И предай нататък, нали си знаеш? 🙂

4 мнения по „За хората, които си тръгват от живота ни“

    1. „Може“ не ни върши работа, Смиле :). Трудно е, но си струва, питай приятелката си 🙂

  1. Ето какво работи при мен:

    С любов и благодарност прощавам на ….. (живот, себе си или име на човек)
    И го приемам такъв, какъвто Бог го е създал.
    Моля прошка от … (живота, себе си или името)
    За чувствата и емоциите, които изпитвам към него

    1. Лилия, прекрасно е осъзнаването, че, докато не приемем хората и ситуациите такива, каквито са, не можем да продължим напред. Твоят вариант ми прилича на хо`опонопоно. Единствената разлика с онова, което от години практикувам, е, че искам прошка не от човека, живота, ситуацията, а от Създателя, защото с нашето отхвърляне, неприемане, нелюбов, ние нарушаваме реда във Вселената, отхвърляме, че над всичко стои изначалният ред и равновесие, зададени при сътворението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *