Интуицията – начини на употреба

intuitionИнтуиция – толкова често ни се изпречва това понятие днес на пътя, крещи ни от теми за семинари, подвиква ни от публикации, намесва се в сладките ни разговори на чашка кафе. Яхнал всеки тази дума, разтяга я наляво и надясно, нагажда я според собствените си размери и дълбокомислено се старае да ни обясни и ни увери, че е наясно какво е интуиция.

Поводът да седна да пиша(и аз 😉 ) по тази тема беше един случай по време на консултация. И друг път съм се сблъсквала с употребата на „интуицията ми подсказва“ и вече съм наясно какво, най-често, се крие зад това.

Всички ние в живота си преминаваме през безброй ситуации, влизаме в стотици взаимоотношения, учим се и междувременно се спъваме в различни по калибър и произход „камъни“ по Пътя си. Тук няма да изброявам и онова, което носим като багаж от минали наши или на хората от рода ни инкарнации. Всичко това, като енергиен отпечатък, като невидим багаж, го носим със себе си, складирано в склада, наречен „подсъзнание“. И, като правило, най-често не подозираме какво има в „склада“. Но това не намалява силата на въздействие на тези енергии върху живота ни, върху поведението и решенията ни. Дотук всичко е ясно и нищо ново за вас, предполагам, не казвам.

Какво е неясното? Неясното е откъде идва импулса за едно или друго наше решение, поведение, вярване, нагласа. Да си признаем, ние, жените, по-често използваме изрази от типа: „Интуицията ми подсказва…“, „Усещам го с цялото си същество, че е така…“ и, станалото култово при нас, в Клуба на Обикновените Вълшебници – „Даде ми се“ 😉 .

Да проследим една ситуация (която съвсем не е измислена). Предстои ти да вземеш решение, много важно за теб. Опитваш се да не пускаш „миксера“ на разума на бързи обороти, а да се довериш на интуицията си. Задаваш си въпроса:“ Да направя ли това и това, това ли е правилното решение?“ И ти изниква един отговор: „Да, това е правилното решение. Нямаш друга алтернатива.“ И ти заявяваш уверено: „Готово! Взех решение. Интуицията ми подсказа, че…“

А дали това е наистина твоята интуиция? И дали онова, което ти е дала като решение, е наистина най-доброто за теб в тази ситуация? Ние решаваме най-често на база минал опит, независимо дали го осъзнаваме или не. Ако, както поясних по-горе, в енергийната ти памет има отпечатък, свързан с негативен минал опит, най-вероятно този опит ще се активира и ще ти подскаже нещо от рода на: „Внимавай! Помниш миналия път какво се случи и колко страда, нали?“ А ти ще разчетеш посланието като отговор от „безпогрешната“ си интуиция. Ама ти днес не си същия, какъвто си бил преди, по време на този минал случай. Обстоятелствата може да са съвършено различни, да няма вече причина това да не се получи по най-добрия за теб начин. Но СТРАХЪТ в теб говори друго – „Внимавай, не отивай там, там има болка.“

Много често ми се налага да обяснявам как два са основните движещи мотива на всеки жив организъм:

– Бягство от болката;
– Стремеж към удоволствие.

Разбира се ние хората сме се постарали да объркаме всичко и се изхитряваме често да се стремим към болката и да бягаме от удоволствието. Ако това твърдение ви се стори крайно, какво е, тогава, въртенето, отново и отново, на апокалиптични сценарии в главите ни? Те доставят ли ни удоволствие? Или отказът да последваме мечтата си, защото оставяме страхът да ни води. Така на практика се стремим към болката/неудовлетворението от живота, който водим, поради страха от другата болка – от разочарованието, от неуспеха. Примери – колкото щеш.

След като в нас е заложено да бягаме от болката, най-вероятно ще изберем онова, което изплува като отговор, целящ да ни предпази от нова болка. И в това няма нищо лошо и противоестествено. След като на 5 аз едва не се удавих, сега плувам, но никога не се отдалечавам толкова, че да не мога с две-три загребвания да достигна до място, където опирам дъното. Това ме кара моя негативен минал опит да правя – да внимавам, за да не попадна в животозастрашаваща ситуация.
Момиче преживява бурна любовна връзка, но в един момент тя разбира, че любимият й  има паралелна връзка. Следва болка, страдание и, в резултат, в подсъзнанието трайно засяда убеждението: „На мъжете е опасно да се вярва.“ Следващият път, когато тя е привлечена от някого, твърде вероятно „интуицията“ да й подскаже: „Пази се, внимавай! Не се доверявай!“

Друг случай от практиката ми, от преди няколко години. Мой клиент поиска да го свържа с някого, който има ясновидски способности. Аз самата вече имам едно на ум към такива предсказания, но клиентът се намираше пред важен избор и искаше помощ, за да реши. Свързах го с едни познат. Какво си говориха, какво му е предсказал, не знам, но клиентът ми коментира, че онзи доста неща от настоящето и миналото му е познал. С две думи – тоя наистина вижда, може да му се вярва. Получил е и съвета, от който се нуждаеше. И какво се оказа после? Клиентът ми не се съобрази със съвета. Постъпи по друг начин. Обяснението, което ми даде за решението си: „Интуицията така ми подсказа.“ Питам се къде беше тази интуиция преди, защо не се обаждаше, че поиска среща с ясновидец? Вече от доста време работех с този клиент и бях долу-горе наясно с мотивите за това решение. И то няма нищо общо с глас „отгоре“, който нашепва правилното решение. Клиентът ми беше посъветван да поеме частта от наема за офис на човек, който, според ясновидеца, ще подкрепи енергийно, духовно проекта и ще подпомогне успеха му. А за този мой клиент парите бяха важна тема. Не беше склонен така да раздава, без да има сигурни гаранции за възвръщаемост. А и това „енергийна и духовна подкрепа“ не може да се пипне, измери, преброи, нали? 😉 Така че, видно е, че той постъпи така, както му подсказваха неговите вярвания и убеждения.

Според моите наблюдения, това, което наричаме „интуиция“ е онова, което сме натрупали като опитност в дадената област – от този или други животи. Колкото повече опитност в дадена област имаме, толкова по-вярна ще е нашата интуиция. Например жените имат повече опитност във взаимоотношенията и тяхната интуиция по-вярно ще им подскаже какъв човек стои насреща им. Стига да не влагат твърде много емоции в тези взаимоотношения, разбира се. А ние, жените, обикновено го правим :). И приемаме желаното за действително, защото искаме да е така или, пък, се страхуваме – все емоции, продиктувани от стремежа към удоволствие и бягството от болката.

Моя клиентка преди време ми предаде ситуация с нейни бизнес-партньори. Направи и прогноза за развоя на ситуацията. Аз не виждах откъде тя съди, че ще стане така и не бях съгласна. Е, оказа се права, а аз грешах. Но не се и учудвам, защото аз никога в този си живот не съм работила на такова ниво, не съм имала голям собствен бизнес, не съм водила преговори и т.н. Откъде да имам вярната интуиция? Нямам тези енергийни отпечатъци, които да селектират вярното решение от десетките и стотици сродни ситуации. За части от секундата се прелиства картотеката от този минал опит и се предлага решението, което е най-приложимо в случая. Но за целта, трябва да имаш достатъчно голяма и богата картотека в областта.

Просто си представете, че близо около всеки от нас има енергиен облак от информация. Това са както неща, които лично сме научили, преживели, изпитали, така и преживени от членовете на рода ни – в повече от един живот. Ние сравнително лесно можем да осъществим достъп до този енергиен облак, тази картотека от опитности.
Но на едно друго ниво има енергиен облак, съдържащ знанията и опитностите на човечеството в различни области. Ако твоята област е химия, ти с по-голяма лекота ще извлечеш знания от това енергийно поле, което се отнася до химията. Защо на Менделеев му се явява насън структурата на таблицата? Защо не на Глинка, например? А и колко берачи на ябълки са били удряни по главите, но не на берач, а на Нютон му е хрумнала идеята за земното притегляне, нали? Да не говорим за Архимед…

А сега, нека спомена и за една особена категория хора. Не се наемам да твърдя какъв процент от човечеството са те. Това са хората, на които не им е необходим личен богат опит в дадена област, за да намират верните отговори. Как го правят?На другото, по-високо вибрационно ниво, се намират универсалните знания на човечеството и Космоса. До там могат да достигнат тези малцина. Те са на етап от своето духовно развитие, когато са преодолели голяма част от ограниченията на земното си съзнание.

Да си представим информационното поле около Земята като дърво с ябълки. До долните клончета всеки, сравнително лесно, ще достигне.
До по-горните – онези, които са „по-високи“/ по-подготвени в дадена област. Не просто подготвени, но и готови за малко да оставят чисто логическите разсъждения и умозаключения. Да излязат извън рамките на познатото, логичното, допустимото… Само така ще могат да си откъснат сладък плод, недостижим за другите специалисти в областта.
Но най-сладките и добре узрели ябълки са на върха. Те чакат някой, който да ги достигне. И не само това – на този връх няма само ябълки. Има всичко, което си поискаш. Протягаш се и си вземаш.
Не знам защо, но сега ми изникна сравнението с Учителя. В колко различни области на човешкото познание е притежавал знания. Проследявайки жизнения му път, не можеш да откриеш логични доказателства откъде ги има. Просто, според мен, Учителят е на етап от своето духовно развитие, когато вече спокойно може да достига до най-горните клончета на дървото.

И какъв е ИЗВОДЪТ, който, според мен, се налага за интуицията и начините за нейната употреба?

За нас, обикновените хора, когато решаваме да се доверим на интуицията си, нека преди това внимателно се взрем в себе си и си зададем простичките въпроси: Кой говори в този отговор: моят страх, моята мечта или най-добрият мой аспект-експерт в областта? или Това ли е най-доброто решение за мен (от гледна точка на…) в настоящата ситуация? И, тъй като съм жена, естествено е отново да напомня: Въпросите се задават в състояние на вътрешна уравновесеност. Емоциите не помагат, момичета 🙂 .
В личните си консултации и в сбирките на Клуба на Обикновените Вълшебници често давам методики за разговор с тялото си, с енергиите в него, с енергийните блокажи и т.н. При разговор с интуицията някои от тези техники са много подходящи. Но не това е целта на тази статия. Пък и техниките се преподават, демонстрират най-добре при личен контакт.

Не живея с мисълта, че знам всичко за интуицията. В тази публикация споделих наблюдения от практиката ми за неправилно позоваване и разпознаване на интуицията.
Докато пишех, в главата ми се появяваха още рой въпроси, идеи, разклонения, които водят до други страни на нещата и идеите, за които споменавам в текста. Ако се впусна по тези разклонения, ще се получи „роман с продължение“. А не това е целта ми. Както и с другите ми публикации, с тази нямам друга цел, освен да споделя свои размисли по темата, които, надявам се, да накарат вас да си изясните вие какво мислите по въпроса. Дали ще отхвърлите или приемете написаното – вашето отношение и коментарите ви винаги ме карат да съм удовлетворена. Защото приемането на позиция означава, че си се замислил и след това си взел решение за себе си. Значи работата ми е свършена.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

3 мнения по „Интуицията – начини на употреба“

  1. С внимание и радост от срещата си с теб,прочетох твоята нова публикация Кате. Много задълбочено и лично осмислено е твоето споделяне!! Ще се загледам по внимателно в своята интуиция,но аз обикновено казвам-„получих Факс“,когато взимам такива интуитивни решения.Благодарна съм на ябълките които достигам(много ми хареса оприличаването с духовното израстване)и знам ,че има още много и си казвам,че каквото ми е нужно -ЩЕ МИ СЕ ДАДЕ!!!Благодаря ти от сърце за споделеното!

  2. Много БЛАГОДАРЯ за информацията И може би трябва да поработя върху интуицията си ,но аз ствам сутрин решавам че днес ще направя нещо и се хвърлям с рогата напред и в повечето случаи успявам и осъществявам плана си ако пък сбъркам го приемам като урок и продължавам напред Страхувам се ,но нали страха се побеждава когато го разпознаем и се изправим срещу него Незнам дали интуицията ми го подсказва ,но и аз мисля ,че откаквото имам нужда го получавам

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *