Ключът от палатката е в джоба ти

klyu4Тази сутрин се събудих към 5. Не се чувствах напрегната и не се опитах да заспя отново – просто явно имах доста неща да дообмислям. И, както се получава обикновено, когато се събудиш рано, докато всички други все още спят, имах предостатъчно време да остана в тишина, насаме със себе си.

И се занизаха теми и подтеми, върху които мислено работя от два-три месеца.

Мнозина ме питат защо спрях да правя редовните месечни семинар-практикуми. Отговарях различно, според човека :). Истината, която сега откровено ще споделя с вас, е следната: вече не ми носеха удовлетворение от добре свършената работа. Аз съм човек, който е еднозначно ориентиран към работа до резултат. Чета непрестанно, за да разширявам още повече познанията си за човешката психика и да попълвам арсенала си от подходи, методи и практики за т.нар. „личностно развитие и усъвършенстване“. С охота споделям научено и изпробваното от мен с останалите. Но лека-полека ентусиазмът ми започна да спада. Защо?

По-добре да приведа конкретен пример:

На един от семинарите, докато за пореден път говоря за работа със страховете, мимоходом подхвърлям за Виилма Лууле, за чиито методи съм говорила нееднократно и сме работили с тях неведнъж. И срещу себе си виждам объркани погледи. Никой, ама никой от редовните участници, не си спомняше за този метод. И аз, за пореден път, започвам да го разяснявам и демонстрирам. Лека-полека погледите отсреща започват да просветват и се чуват реплики от рода на „А-а-а, това ли? Бях го забравила.“

Не си мисли, че това е единичен случай. Ето, сега е време, да спреш за малко с четенето и да си спомниш какво си научил и започнали да прилагаш, но после си захвърлил. Като дете, което захвърля старата играчка, щом му подарят нова.

Мили мои! Продължавайте да купувате нови и нови книги за самоусъвършенстване! Продължавайте да плащате за скъпи семинари! Продължавайте да забравяте бързо наученото от тях! Защото от какво ще печелят, тогава, хората, които пишат тези книги и организират подобни семинари? Те разчитат на това: да грабнат вниманието ви, да ви внушат, че този е пътят и сега ви чакат сияйни бъднини и реки от изобилие в живота ви. А когато ентусиазмът ви след подобен семинар полека-лека спадне (това е естествен процес, ама никой не ви е предупредил за него) и отново се завърнете в привичното русло, у вас започва да се заражда неудовлетворение и желанието да откриете нов метод, още по-вълшебен, още по-резултативен, още по-светкавичен. И тогава…О, тогава вече, ще потекат към вас онези реки. И отново хуквате към поредния семинар, зяпвате в устата  поредния „гуру“, притваряте унесено очи в поредната вълшебна практика.

Докога така?!

Когато преди години бях на десетдневния курс по метода на Норбеков, имаше изискване, след курса да продължим с практиката 40 дни. Чудех се защо 40. Но тъй като съм дисциплиниран човек, правех всичките упражнения. И сега, години след това, макар да използвам само няколко от тях (7-8), аз с лекота мога да ги възстановя. Помня и прилагам много от наученото тогава. Защото, както се досещате, имах достатъчно време, за да улегне наученото в мен и да стане част от мен.

Преди почти две години, през юни 2012 г., направихме семинар за EFT (Техниката за емоционална свобода). И накрая имаше предложение за 40-дневно предизвикателство за онези, които искат да отслабнат. Трябваше всяка седмица да ми изпращат отчет за свършеното, за постигнатото, за общото си състояние. Познайте от първи път колко човека го направиха. Четирима изпратиха през първите две седмици отчет. Накрая останаха двама от 14.  А сега познайте колко човека задържаха постигнатото. Двама! Резултатите се изразяват не само в отслабване, но и в трайна промяна на хранителните навици (Аз съм единият. Сега вече не ме питайте как съм отслабнала с 10 кг. ;)). Нали не се изненадвате?

Руснаците имат една хубава поговорка: „Без труда не вытащишь и рыбку из пруда.“  Всичките онези позитивни твърдения, всичките визуализации, всичките ритуали, са само помощни средства. Те няма да ви докарат нито камион с пари, нито ще паркират лъскава кола в гаража ви, нито ще пришпорят белия кон на принца, за да стигне по-бързо до вас. Те ще ви помогнат, за да навлезете в различно вибрационно състояние, което да съответства на онова, към което се стремите. Ключовата дума тук е ПОМОГНАТ. Няма да го направят. Ще го НАПРАВИТЕ ВИЕ.

Чудя се дали да дам своя отговор КАК. Знам, че за мнозина той ще звучи демобилизиращо. Но все пак това е моят блог и на него изразявам себе си. Затова ще ви кажа.

Първо: ти ще успееш да привлечеш в живота си само онова, за което си готов в този момент. Ако не си се избавил от вътрешните си ограничения и страхове (което не става с една практика и една консултация), ти ще привличаш отново и отново различни варианти на сегашното. Нови проблемни взаимоотношения, нови гадни колеги, нови болежки…

Второ: всяка практика и всеки един метод изискват поне 40 дена редовно прилагане (най-добре 45). Не говоря за механични повторения или „дай да го направя, че да ми се махне от главата“.

Трето: преди да си стигнал до майсторство в даден метод, не преминавай към друг. Как ще оцениш резултата, ако се хвърляш от едно към друго?

Четвърто: не се изненадвай ако в процеса на работа започнат да се променят приоритетите ти. И ако в началото си започвал, за да привлечеш финансово изобилие, например, неусетно ще установиш, че то вече не е на първо място. Ако си започнал практики, за да повишиш своята женска енергия (привет на последователките на Лариса Ренар ;)!), с времето ще разбереш, че разковничето е в баланса, хармонията между мъжката и женската енергии в теб.

Пето: не се сравнявай. Оценявай прогреса си спрямо своето първоначално състояние. Или с други думи казано: всеки се състезава сам със себе си :).

Шесто: пази се от хора, които ти обещават сигурен и бърз резултат. Резултатът е сигурен само за тях, под формата на повече пари в сметката им. При едни резултатите настъпват по-бързо, при други по-бавно (виж по-горе). Понякога има резултат в област, която на пръв поглед не е била твой приоритет. Или, както се казва: „Де го чукаш, де се пука.“ Но нещата се случват по най-добрия за теб начин, повярвай!

Седмо: първоначалното влошаване на състоянието, сгъстяване на облаците, е естествен процес. Т. нар. „лечебна криза“ е показател, че нещата се раздвижват.  Независимо дали работиш за оздравяване на отношенията с околните или на тялото си – кризата е добър знак :).

Осмо: избави се от очакванията! Или както често се казва: „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще!“ Отново напомням, че се случва най-доброто за теб в този момент.

Мога да продължа списъка с още неща, но те ще са просто варианти на това, което изброих досега. За вярата, за търпението, за малките награди, с които да отбелязваме прогреса си…

Спирам дотук със своите сутрешни размисли. Искрено вярвам, че съм ти била полезна!

А сега е време за твоите размисли и коментари, не мислиш ли :)?! И за споделянето.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

6 мнения по „Ключът от палатката е в джоба ти“

  1. Катюш, Катюш, какво да ми остава да кажа: „Истината си е Истина и „случайно“ днес си се събудила с тези мисли 🙂 – заговезни, денят, в който даваме и получаваме Прошка – най-силното оръжие към Свободта :)“. Да, не си организирала семинари от доста време насам, и „незнайно“ защо не ми излизаш от главата. Отговорът на въпроса, който ти вече даде, го знаех или поне предполагах, защото и аз хем се чудех, хем подсъзнателно бях сигурна, че има причина да не организираш семинари. И поздравления за теб и начина, по който реагираш на нашата недисциплинираност и непостоянство, да не кажа и безотговорност към нас самите. Защото успяваме да сме достатъчно отговорни към много други хора и неща, но към себе си? Всеки знае сам за себе си :). То си е за нас, както се казва „на сила хубост не става“ и “ всичко с времето си“. От личен опит мога да потвърдя, че практиките работят, но „постоянство му е майката ;)“… Катюш, искам ти Прошка… Благодаря!

    1. Прощавам ти, Деси! Нека и Бог ти прости! Макар, че ти си един от хората, с които съм се запознала покрай семинарите и които ми стоплят сърцето с това, как тихо, но неотклонно се променят и променят… Стискам ти палци за постигането на хармонията с ВСИЧКО, КОЕТО Е! А семинари ще има в недалечно бъдеще, но в по-голям мащаб и с работа до резултат – както обичам :).

  2. Чудесно споделяне Кате, пълно с боцкащи здраво истини! Дошло е време в което, без да бъдем откровени и на „ти “ с вътрешния наблюдател, няма шанс да станем тези , които ни се иска! Да, практиките работят – точно ако има прилагане, а не само отчитане за „посвещаване“! …и тогава се разкрива заговора на невероятностите,които започват да се проявяват ежедневно 🙂

    1. Наде, макар и боцкащи, ако тези истини не ги погледнем в очите, то накъде, тогава, си мислим, че сме се запътили ;)?!

  3. Съгласна съм с написаното от теб,и прочетено надявам се от повече хора.Писнало ми е от мрънкалници.
    БЛАГОДАРЯ
    А,за ритуалите,аз си казвам:“Повторението е майка на знанието“
    и продължавам

  4. Здравей Катя! Е ,всичко си е вярно и е така.В изказването на Десислава за недисциплинираност ,непостоянство и безотговорност ми светна една лампичка.Не мислите ли ,че все пак има някаква подсъзнателна причина за всичко това???Сега разбирам,че работите и с ТЕС, ами да вземем да ги изчистим тия негативни емоции като недисциплинираност,безотговорност и непостоянство и започвам дори веднага.Защото си признавам изобщо не ми е минавало и през ум за тези подводни камъчета :))) Благодаря Катя!!!!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *