Моето мъжко момиче…

momi4eТази сутрин най-после слънчицето изгря! Тази мъгла взе да ми идва в повече. Но поводът да седна да пиша е друг.

От известно време ми се „изпращат“ много интересни хора за консултация. Едни такива „мъжки момичета“. Такива като мен, или почти, или също като мен преди време…

„Случайно“ вчера попаднах и на един клип на Олег Торсунов. Обясняваше нещо за взаимоотношенията между мъжете и жените. За мъжките начини за справяне и за женските начини.Не искам да се бия в гърдите (не за друго, ама може да посинеят;)), но без да съм гледала преди този клип и без да съм запозната с Ведите (чийто последовател е Торсунов), аз  по свой път стигнах до тези прозрения. Хората, с които работим, ще го потвърдят.

Та накратко: Торсунов обяснява, че мъжът има 6 пъти по-слаба енергия от жената. Че той ще мръдне от дивана само ако е опрял ножът до кокала, ако вече няма накъде. Тогава воинът-мъж ще се впусне в бой. Това за него е вече предизвикателство, заради което си струва да се размърда. Изчезне ли опасността, предизвикателството – енергията му някъде изчезва, интересът му пропада. Един мой приятел ми сподели преди време, че е започвал различни проекти, но когато нещата тръгнат и вече влязат в нормален ритъм, интересът му пропада и той оставя нещата на самотек. Естествено, че бизнесът полека-лека се срива. Чудеше се защо постъпва така.

Когато става въпрос за взаимоотношенията мъж-жена, често напомням на консултациите си, че мъжът е воин, ловец. Той има интерес, докато преследва плячката. Затова, когато жената вече е завоювана и е станала твърде предвидима и „в кърпа вързана“, той постепенно губи интерес. И не бива, момичета, да ни учудва следния парадокс (според женската логика): ние сме признали любовта си, открито говорим за чувствата си и вместо това да кара мъжа да е благодарен за това щастие – да бъде обичан, той постепенно губи интерес. Нещо от рода на „остави, имаш желание“. И ние се чудим как може това за пореден път да ни се случва.

По този повод си спомням как в едно интервю Дора Габе съветваше жената да не споделя всичко с мъжа – винаги да оставя потайно кътче, до което той няма достъп. Тогава се зачудих и реших, че не е права. Е, сега не мисля вече така :).

Но нека продължа с наблюденията и изводите за „мъжките момичета“.

Тъй като жените са по-прагматични, мислят по-всеобхватно, цялостно и в перспектива, то те ще се тревожат и за предстоящите сметки, и за добро училище за децата, когато завършат гимназия (а те още са в първи клас:). Това озадачава мъжа и той някак не вижда защо отсега да се тревожи и защо да бачка до изнемога и да търси все нови източници на доходи. Нали има хляб на масата. И когато постепенно „хлябът“ започне да намалява, жената поема грижата и се впуска в бой. Търси по-доходна работа или допълнителен източник на доходи. Не престава, при това да се възмущава и да негодува от „безотговорното“ поведение на „човека с панталоните“ до себе си. Мъжът зяпа телевизия от дивана и изобщо не вижда защо е всичкия този шум. Колкото по-активно тя поема нещата в свои ръце, толкова по-незаинтересован е той. И лека-полека нещата тръгват в друга посока. Активният елемент е вече жената. Тя „опъва“ и за двамата. Това не означава, че не се възмущава. Но не й стига търпението да остави нещата на самотек. Или дотогава, до когато вече няма накъде и мъжът, съзрял вече опасността, скочи, надене доспехите и грабне меча. Жената си мисли, че мъжът ще бъде разкъсван от угризения на съвестта, като гледа как тя опъва сама и се блъска и ще каже: „Я почини малко. Оттук поемам аз.“ Никакви угризения и чувство на вина няма да помогнат, докато той не надуши сериозното предизвикателство и реалната опасност.

Още едно следствие от размяната на ролите е, че постепенно жената губи уважението към мъжа до себе си. След като тя самата го е „осиновила“ и го дундурка, започва да гледа на него като на другото си дете. И постепенно мъжът започва да се държи съответствено. Оставя решенията и инициативата в ръцете на „нежната“ си половинка. А тя, глупачката, не съзира капана, в който сама е влязла и не чува щракването му. Дори изпада в нещо като еуфория: колко съм „пекана“, разтропана , как нищо не може да ми се опре, за разлика от моя мухльо. Да, да! Така вече мисли жената, която е поела контрола на семейния кораб в свои ръце. От една страна е горда от превъзходството си над мъжа, а от друга негодува, че все тя опъва.

Не се сърдете, ако в тези описания сте видели нещо от ситуацията, в която самите вие се намирате, момичета. Ами я да се замислим кой печели и кой губи в случая. Както и да го оглеждам, не виждам печеливши.

Жената е загубила своята привидна слабост и от водена е станала водеща в семейните взаимоотношения. Това е отнело от нейната женственост. Оставила е да доминира нейното мъжко начало. И се е превърнала в „мъжко момиче“. А после се чуди защо не я ухажват, не й правят подаръци, не  взимат тежките чанти от ръцете й…

Мъжът се е оттеглил от ролята си на „повелител и покорител“, оставил е юздите в нейните „крехки“ ръце. От това е загубил обожанието в погледа й и уважението й.
Всеки организъм в природата върви по линията на най-малкото съпротивление. Тъй като ние сме също такъв организъм, то и ние най-често го правим. Защо да се главоболи мъжът и да прави нещо, което е трудно и неприятно, щом има кой да го свърши. ИМА! И той го знае много добре. Знае, че жената няма да изтърпи да чака. И тя оправдава това – НЕ ЧАКА – ВЪРШИ ВСИЧКО САМА. И едновременно се гордее и негодува.

Не търсим логика в тази ситуация. Тук логиката изобщо не „играе“.

Изходът?

Направих един списък с две колони: кое прави една жена женствена и един мъж – мъжествен. Използвах както свои наблюдения, така и мненията на клиентите ми. Списъкът не се оказа много дълъг, но определено подбуди към размисъл.

Да привеждам тук този списък не виждам смисъл. Всеки може да се опита да си го състави сам. И да види накъде клонят везните. Аз си признавам, че все още не съм напипала баланса и не съм оставила моето мъжко момиче да си е само момиче. Но опитвам, опитвам и то все по-успешно. Спомням си преди година, когато изкачвахме Рила, един приятел ми предложи да ми носи раницата. Отказах категорично. Е, той взе друга раница.  Но сега – о, повярвайте, с усмивка ще благодаря и ще му предоставя възможността да се почувства по-силният и по-издържливият! И с благодарност ще приема подадената ми ръка, без „мога и сама“. То за моженето – мога, ама защо пък да го правя, а?!

Доста още неща напират в главата ми. Но целта ми е да ви предизвикам към размисъл. А не да давам готови решения. Ако съм успяла да го направя, споделете статията. А аз с интерес ще чакам вашите коментари.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница
(вече бивше „мъжко момиче“)

 

 

 

33 мнения по „Моето мъжко момиче…“

  1. Изключително хубава статия!Браво, радвам се че попаднах на нея и то в точен момент….прочетох я поне 6 пъти от вчера.В главата ми прехвърчат доста въпроси….на дали ще намерят отговори….

    1. Хей, Цвети, няма нищо по-просто от това! Ако искаш отговори, просто попитай. Първо себе си, а ако не ти се получава съвсем – насреща сме за помощ :).

  2. Тате ме е възпитал по начин, по който да се справям И сама. И се справям, въпреки, че никога не омаловажавам мъжът до себе си. Давам му акъл кое как да направи, защото не всички са родени можещи и знаещи /заради средата, вкоято са расли/. Получават се нещата.Аз не съм мъжкарана, но това не ме бърка да си закова пирон, където искам 🙂 и когато искам. Определено съм по-изобретателната и понякога съжалявам, че не съм момче/мъж, защото ми липсва физическата мъжка сила. Но пък имам акъл, което компенсира нещата. Не случайно търпението е едно от най-ценните качества. За определени случаи, обаче… Съпругът ми оценява уменията ми. Най-ценното при нас е, че взаимно се допълваме и си правим всичко заедно :)и подхождаме към другия с разбиране. 🙂

    1. Бриги, вие двамката сте си родени един за друг – това и от самолет се забелязва :)!

  3. Ето ме! Едно „мъжко“ момиче! В моето семейство съм сама (нямам братя и сестри). Натоварена с „амбициозните“ очаквания на една „властна“ майка и един „неудовлетворен“ баща. И така избрах си „мъжка“ професия, но ще бъда много искрена беше ми по сърце. Учих и работих с мъже, те ми бяха приятели. Понякога усещах лека завист когато се справях по добре от тях. Омъжих се за човек с „мъжка“ професия и изпаднах в горе описаната ситуация. И това се понасяше до момента в който финансите който аз започнах да внасям в къщи надминаха неговите. Това тотално съкруши егото му… и познайте!? Започна насилието: психическо… физическо… изтърпях до втория побой и си тръгнах… Все пак аз мога и сама :)… и всичко това се повтори… този път опитах от време на време да играя роля…(от време на време, защото натоварена с хилядите задължения, толкова можех)… и разбира се изхода беше същия…:))))))))))))))
    Извода е… моето решение е: ако общуват емоционално зрели хора, ще са наясно преди всичко със себе си… човека до теб преди да има пол е партньор в едно пътуване… ако това го няма, няма нужда да правя каквото и да е за да подкрепям едно наранено его… защо трябва да играя каквато и да е роля, да слагам маска… предпочитам искреност… и съм готова да дам и получа това 🙂

    1. Не става въпрос за маски, мила, а за баланс. Повтарящите се ситуации определено показват, че нещо не е наред. Имаш урок за учене, нали? Да видим дали ще разбереш какъв. Това го можеш само ти. Ако имаш нужда от помощ – обади се.

  4. Чудесна публикация!Накара ме да се замисля над много неща и то толкова елементарни…. 🙂

  5. Когато четох материала и се зачудих. Много пъти съм се замисляла, защо се развалихме отношения с моя съпруг и нямах обьяснение, защото се оженихме по любов, и живяхме 15-20 години задружно, преодолявахми всички трудности. А после какво стана, след 30 год съвместен живот аз станах и на стари години го напуснах. Сега не искам нито да го виждам, нито да го чувам. Защото в съзнанието ми изплуват само лоши моменти от нашият живот, а хубавото/което хич не било малко/ остана някъде в небитие. Защо така се случи, и след като прочетох статия ми заприлича на моя живот, во всяко нещо има причина, но не винаги можем да я видим веднага.

    1. Наталия, не е толкова чудно това, което се е случило между вас. Предлагам ти да поработиш върху изчистването на лошите спомени. Нали си наясно, че те снижават вибрациите на твоята енергия. В сърцето има място за прошка и любов – припомни си го. Успех!

  6. Чудесна статия!Благо Даря. Нарушен баланс?- Дааааа, защо ли ми е така познато…?- Отдавна запретнах ръкави и реших да променям света, първо променяйки себе си…и резултатите не закъсняха, уверявам ви.

  7. Чудесна статия,Катя,но за съжаление за пореден път изводите за човешката природа не са чудесни…особено за мъжката,но не само…Всички искаме и търсим любов и истинска връзка помежду си,а когато попаднем на човек,който ни дава всичко това преставаме да го ценим,отегчаваме се и се втурваме да превземаме следващата трудно постижима цел.И в двата пола е заложен този порочен психичен механизъм,но да съгласна съм,че е по-доминиращ при мъжа.Много е вярна сентенцията,че една жена може да направи с един мъж всичко,ако Не го обича!Но,това ли е щастието…в схемата роб-господар,кой все пак е по-щастлив даващия или вземащия,къде е баланса,има ли изобщо такъв,има ли изобщо взаимна любов?Много книги и статии съм прочела за контрола на показване на чувствата,за стратегии и хитрини,но тогава чистите и неподправени емоции къде отиват?Защото едва ли това,което са казали бабите-бъди с този,когото те иска,а не с този,когото ти искаш осигурява пълноценно изживяване.Синхронът между желанията на душата ни и силата на разума ни ще ни отведе ли до човека,с когото наистина искаме да бъдем,до отношенията,за които копнеем?И трябва ли цял живот да създаваме трудности на“ловеца“, за да ни осигури така заветното щастие…

    1. Мартина, всъщност игричките, срещу които се обявяваш и ролите, ги играем постоянно. Сутрин влизам в ролята на ранобудна, грижовна баба, по време на консултациите си – на подкрепящ и съпричастен психолог, с приятелките си по време на парти – на купонджийка, която се весели от сърце. Постоянно влизаме в една или друга роля и това е нормално. Ние имаме много лица. Дали с мъжа на нашите желания ще изберем да сме плаха кошута или Афродита, с колчан стрели и лък – избираме отново ние. И това става неволно, защото сме водени от вътрешните ни убеждения и вярвания и от вътрешните ни, неосъзнати ограничения и страхове. Това, което решаваме на съзнателно ниво, е продиктувано именно от подсъзнателните ни нагласи. Просто разума му придава „приемлива“ и логична форма. Много има да се говори за това. Един коментар е тясно пространство. Успех в намирането на истинските отговори и в откриването на успешни стратегии за „справяне“ с „противоположния“ пол!

  8. Интересна статия! Благодаря. Не трябва жените и мъжете да си сменят ролите, задълженията, функциите по никой начин. Стигне ли се до там, баланса се нарушава, и връзката между нея и него се разпада. Ако не веднага, то много скоро.

  9. Отдавна осъзнах,че жената трябва да е жена,а не „мъжко момиче“.Борбата в мен и със мен беше“жестока“,но победих.Живота ми продължи почти като приказка…Вече зная какво означава“най-голямата борба е борбата със себе си.Най-голямата победа е победата над себе си“ Жената е цвете ако тя пожелае…

  10. Благодаря ти, Катя, за тази статия! Отдавна търся отговор на въпроси, свързани с темата от статията. Огледалният свят ми показва, че не винаги успявам да се справя с мъжките си енергии.Приемане,прошка, любов…Всичко е казано в дебелите книги. Но практическото упражнение, наречено простичко – ЖИВОТ, се оказва най-трудната част от обучението.Но си мисля, че рано или късно, всеки, който истински се е заел да опознае себе си и да оправи собствените си „кривини“, ще намери отговор на всички въпроси, които си поставя по Пътя. Та нали и въпросите,и отговорите са в нас самите. Благодаря и на всички, които са направили коментар – намирам толкова много „подсказки“ в тях!

  11. Strahotno kazano, no na dumi, a na dela……trudno, ta trudno. I az se borq da preobrazuvam sebe si, no kato 4e nai-mnogo mi lipsva tarpenie. Ne moga da go 4akam da se 4udi, da se bavi i zapretvam rakavi, A pak i vse si mislq 4e az 6te go napravq po-hubavo. S razuma si vsi4ko osaznavam, i ne se otkazvam mila Kate, no……mi e mnooogo trudno!

  12. Патя си от доказване колко „мъжко“момиче съм.Сега се уча да съм жена.. 🙂

    1. Тони, не си сама, мила. Хайде да го правим заедно :)! Най-важната причина за създаването на сайта ми беше именно тази – да се научим да обичаме себе си именно като жени. Да престанем да бъдем преди всичко майки, съпруги, колежки, опора и подкрепа – т.е. все ориентирани към другите. Жената е творческото, раждащото, но и получаващото начало. А как да събудим женствеността си като все даваме?!

      1. Ами аз разбрах че съм жена но когато станах на средна възраст :-),по-трудно е да го покажа или да го докажа на околните.Те са свикнали да ме имат за даденост!

  13. Живот на „мъжко момиче“? Това беше моят живот, но… допреди няколко години. Дали, защото за все по-малко хора все още съм „момиче“ – след месец ставам на 51 г., или просто, защото ми омръзна да бъда „зряла, отговорна, можеща, справяща се“ и в крайна сметка станах и „гневна, неудовлетворена, нарамила твърде много раници на гърба си“. Започвайки да работя със себе си, си пожелах да стана ЖЕНА.И се случи. До себе си имам мъж, който поема повече работа и отговорности, а аз съм помощник в бизнеса, а не инициатор. Имам време за хобитата си – домът ми е като ботаническа градина, ходя на танци, а събота и неделя почти всеки път сме в планината. Сега на всички мои приятелки – перфекционистки, разказвам колко е хубаво да си ЖЕНА и че силата на жената е в нейната слабост. Мъжът ми винаги може да разчита на мен, децата ми също и само в планината съм „Мъжко момиче“. Като прочетох за предложената помощ за раницата, се сетих за още неща. Дали получаваме помощ и подаръци или не – зависи само от нас. Вселената винаги чува нашия отговор и ако откажем подарък, или не го приемем, или го омаловажим, или отговорим стандартно „Ами, то… нямаше нужда“ , то ние вече сме затворили вратата за подаръците. Експериментирах със себе си и започнах да благодаря за всичко, което получавам и започнах да получавам повече и повече. Всичко е в нашите ръце, скъпи момичета

    1. Ренета, ако може да натисна два пъти „одобрявам“, щях да го направя!!! Това, което правиш е чудесно! Остава само да си пожелаем повече такива „проглеждания и осъзнавания“ да се случват! Зная, че можем да събудим за пълноценен живот жената в себе си и ти си доказателство и вдъхновяващ пример за това.

  14. Отдавна се чудя защо се провали 15 год-я ми брак.Осъзнавах че и аз имам вина ,но не разбирах точно къде е ……..до преди да прочета тази статия.:-)Помагах му в бизнеса ,грижех се за детето ,домакинството ,къщата.Сменях крушки ,завивах болчета ,сглобявах шкафчета …..И всичко това с едничката цел той да се чувства добре и спокоен .Е направи го ,само че при със друга . А е било толкова просто и лесно ….само е трябвало да бъда Жена ,а си мислех че той е горд със своето „мъжко момиче „.
    Сега съм сама с детето ,и пак съм силна защото така съм свикнала ,и защото смятах че така трябва ………..до сега .
    БЛАГОДАРЯ ти Катя !!!

  15. Днес избирам да съм жена!Ще отида на фризьор,на кафе с приятелки и като се прибера ще подомакинствам,но…работата която е ‘мъжка’и стои несвършена,пак ли да я прескоча или да си я свърша???Ето това не мога да реша.Понякога не се сдържам и изпускам парата и не мога да разбера къде е тънката граница между жена и мъжко момиче?Ако свърша работата отново съм си мъжкото момиче,ако я подмина съм жена,но..ох,и аз се замотах в собствените си разсъждения,помощ…:-)

  16. Моето мъжко момиче???Катя статията е много разобличаваща и разтърсваща,за което ти благодаря ама много и много!Оказва се ,че аз не знам какво е да си жена,та аз цял живот съм си била мъжкото момиче на мама и тати ,които пък негодуваха от това.Е не ми харесва и да стоя в кухнята.Родителите ми се разведоха когато бях на 9г и всичката мъжка /така да се каже /работа като ,че ли поех на крехките си плещи.Спомням си как поправях електрическите печки и те гърмяха в ръцете ми ,нямаше кой дори да ми окаже.Омъжих се и пак същата работа,оставях мъжката работа,уж се правя на жена ,ама ниц.На кого не му харесва да си го прави.Вярвате ли ми ,че три месеца бойлера беше насред коридора и го прескачахме и не се сложи ????Накрая към 4м изглежда ,че и на него му омръзна ,видя,че няма да се хвана да го правя,та взв,че го направи.Е питам как да бъда жена бе хора???Пари няма ,детето гладно вдига рамене ,заплатата ми поголяма от неговата пазпищя се да напускам,после що не съм на работа поне 100лв да изкарвам след като изкарвах 400.Пращах го в чужбина намирах начин ,не.Тръгнах аз и на втория месец и той замина като остави детето само на 17г.без да знам близо 7м.Е….как да си жена???Не знам какво е да си жена,а и да си призная и вече не се чувствам жена!Не знам какво и да мисля?

    1. Да наистина, трудно е да излезеш от омагьосания кръг, в който сам си влязъл. Защо не опиташ с малки крачки? На това разчита човекът до теб – че няма да изтърпиш и ще се запретнеш сама, както обикновено. С малко търпение и постоянство се получава. Изпробвано е.

      1. Ооо,вече не е необходимо да го търпя,от както остави дъщеря ми съмичка и то в най-лудите години след като тържествено беше обещал да се грижи за нея, просто го намразих.Доста ми се насъбра и го пуснах да си върви.Мислеше си,че никога няма да го направя.Даа,ама не.Достаъчно справям се и сама,а друг хрантутник не ми трябва.А,като гледам и се оглеждам наоколо,те всички в едно училище са ходили.Радвам се на уважението на хора и приятели.В момента работя върху себе си,да се приема и обичам,по натам ще мислим.

  17. Здравей,
    Случката е следната връщам се окъпах се измих си зъбите, отидох до тоалетната, плеснах с дланите си по лицето си и седнах на дивана, затворих очи и просто седях, тя се върна пълна с проблеми с думи на уста, а аз просто стоях на едно място,
    – „Слушаш ли ме въобще“ – изкрещя тя
    отворих очи, погледнах малките зеници, бесни на хиляда и един проблема.
    – „А ти слушаш ли се“ – казах толкова тихо след като един час бях мълчал
    избесня мъничето, чертите се опънаха до неузнаваемост, отиде до кухнята но това което правеше ни е се получаваше и пак влезе в тихата стая, с човекът стоящ тихо на дивана.
    – „И аз мога да стоя като тебе, само гледай“ седна сърдито със замах, сбъчка рамото на човекът до нея и затвори очи.
    След 15 минутки дясната и страна леко се отпусна и почна на натежава и бута младият мъж до нея, той я сграбчи леко и я положи в скута си, чертите на лицето се бяха отпуснали, той я погали но това не смути плахият и сън.
    От тогава вече като се приберяха не си казваха „Здравей“, „какво прави днеска“, а просто когато единият се прибереше по рано сядаше със затворени очи и чакаше другият в тишина.

    Това е.

  18. Кате,тази статия е чудесна, но според мен „мъжките момичета“,каквато съм и аз,каквато е и дъщеря ми и други,които познавам сме си просто такива по природа и нищо не може да ни промени.То е заложено и в астрологичната ни карта. Опитвала съм се да си представям,че съм жена с чисто женска природа,търсеща мъжкото рамо,/мъркащо котенце/,но установих,че по-лесно ми е да вдигна пушката и въпреки,че съм вегетарианка да изкрещя “ Е, за наденицата Ви утепах!“

  19. Много ме разтърси със тази статия и си дадох сметка, че от цялото това доказване ще изгубя само аз.Благодаря ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *