Не зачерквайте лошите спомени!

memoriesУдивително нещо е това „случайността“!

Вчера си говорихме с новата ми позната (чувствам, че ще се превърне в нещо повече от позната 😉 ) за нещата от живота ни. За нашите желания и мечти, за трудните уроци по Пътя ни и учителите, които често не разпознаваме… За онези неща, които ни карат да се радваме и за другите, които ни карат да плачем… Това ме доведе до следните разсъждения.

Бас държа, че ако ти дам две възможности: да ти помогна едно очаквано събитие да се случи по желания от теб начин, а другата – да направя така, че да се случи по начин, който не желаеш или просто да не се случи, би избрал първото. Би ми отговорил, навярно: Ами нали за това са ни стремежите и мечтите. Как така да искам да се проваля?! 

Предлагам ти следното упражнение:

Седни в тишина и си задай въпроса: Аз харесвам ли се? Днес по-добър ли съм от вчера? Смятам ли, че вървя по пътя към своето по-желано и по-съвършено аз?

Обърни се назад към нещата от живота ти досега. Какво би искал да изтриеш? Кои случки не би искал да ти се случат? Има ли спомени, които карат сърцето ти още да се свива от болка, огорчение, разочарование, вина?

Остани така колкото време ти е нужно. Не е необходимо да „изсмукваш“ от пръстите си някакви изводи. Просто си стой в тишина, наблюдавай дишането си и чакай отговорите да изплуват. Чакай. Търпението е важно при това упражнение. След като сметнеш, че е достатъчно, постой в тишина още малко :). Тук бързането пречи.

Когато приключиш, можеш да запишеш с две-три думи най-важното от болезнените спомени, които ти изплуваха. За всеки от спомените, които дойдоха, запиши основното чувство, което изпитваше, докато си го припомняше. Опитай се, от позицията на човека, който си сега, да си отговориш на въпроса: Какъв човек щях да бъда днес ако това не ми се беше случило по този начин?

Не бързай веднага, по инерция, да отговаряш или, по-скоро, да композираш с разума си отговорите. Остани си в тишина, самовглъбен, и изчакай отново просто да изплува отговорът. Може да те изненада. Ако си направил това упражнение по най-полезния за теб начин, спокойно и с доверие към информацията, която не идва от бърборещия неспир разум, по-скоро наистина ще те изненадат отговорите.

Срещали сме често фразата, че когато печелим, не се знае какво губим и когато губим, не се знае дали, по-скоро, не печелим.

В живота ние сме движени от два стремежа: да избегнем болката и да получим удоволствие. Това е: бягство от болката и стремеж към удоволствие. Просто и ясно.

Ако ни предложат сега повишение в службата, придружено от по-висока заплата, повечето от нас биха спонтанно отговорили: О, да-а-а! Разбира се! Как иначе?!

А в дългосрочен план, оставането на работа, която не ни топли сърцето или сред колеги, които не са ни от кръвната група, е отклонение от Пътя ни. Дълбоко или не толкова дълбоко в себе си ние го знаем. Но избираме сигурността и моментното удоволствие пред болката от напускането на тази работа и страха от неизвестното.

Решението да се разделите с човека, когото обичате, но знаете, чувствате, че не ви обича, е трудно. Мнозина биха предпочели да останат и да се терзаят, защото се страхуват, че ще останат сами. А ако вече сте взели един от друг онова, заради което сте се привлекли и няма повече на какво да се учите, раздялата е най-правилния избор. За да продължите напред, всеки по своя Път. Да срещнете друг учител или онзи, с когото да споделяте дните си с радост.

Трудно е да се вземат решения, които ще донесат болка. Прилича на отлепянето на лейкопласт. Знаеш, че трябва, но знаеш и че ще боли. Затова предпочиташ да отлагаш и отлагаш. Иначе си знаеш, че едно рязко дръпване, с моментна силна болка, няма да те убие. После ще ти стане по-добре и раничката ще оздравее по-бързо. Да, ама ако само я нямаше болката…

И нека сега да се върнем към нашето упражнение и спомените, които ни носят болка. Дали тази болка не е просто от отлепянето на лейкопласта? Дали не е било по-добре, че нещата са се случили точно по този начин? Дали не е било по-полезно за нас като хора, личности, души, да изтърпим болката, защото с нея е дошло осъзнаване, научен урок, изкачване на още едно стъпалце по Пътя ни?

Нека се замислим. И да благодарим на „лошите“ неща, че са ни се случили. Те са част от Пътя ни и човекът, в който сме се превърнали. Да благодарим и ги оставим. Когато вече не са ни нужни, лошите спомени сами ще си тръгнат. Или по-скоро вече няма да са в графата „лоши“, а просто спомени, част от Пътя ни, шарения. И към тях няма да изпитваме желание да ги унищожим, заличим, а благодарност и любов. Любима крачка от осъзнатия ни Път. Много по-ценна от малките удоволствия, към които все се стремим.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Благодаря ти, че ми отдели от времето и вниманието си! Ако ти е харесало споделеното от мен, използвай бутоните за да го споделиш с приятелите си.

6 мнения по „Не зачерквайте лошите спомени!“

  1. Здравей, Кате!
    Елементът ВОДА ти се отразил наистина ползотворно!
    Успехи!!!

  2. Ако не са „лошите“ моменти в живота ни, щяхме ли да се обърнем навътре към себе си?

  3. Когато човек е готов за урока ,тогава идва учителят.
    Благодаря на Катя Богданова ,че с много любов и прости думи ме кара да помисля за своята душа и доколко обичам себе си.
    Ако търсиш отговори ,тук ще ти дадат правилните въпроси.

    1. Благодаря, Ваня! Радвам се, че съм те докоснала там, където си имала нужда. <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *