Ние не сме конкуренти…

zaedno„Ние не сме конкуренти!“ Тази фраза днес привлече вниманието ми и веднага ми се прииска да я доразвия. Като че нещо прищрака в мен и си казах: Ами да! Това е!

Всеки един от нас притежава способността да визуализира. Абсолютно всеки. Ако си от хората, които казват за себе си „Аз не мога да визуализирам“, ще те попитам какво си представяш, когато ти кажа „портокал“? Нещо черно, твърдо, блестящо, триъгълно? Поправи ме, ако греша, но със сигурност беше друго – оранжево, грапаво, кръгло, ароматно, а вътре сочно…  Та с възможностите за визуализиране вече сме наясно :). Да продължа по темата.

Представи си свят, където няма конкуренция. Свят, където всеки прави това, в което е добър и което му доставя радостна възбуда. В този свят „Да отида на работа“ означава да отида да творя, да изразя себе си по най-добрия начин, да допринеса полза за другите, да се забавлявам, да сътруднича, да научавам нови неща… В този свят всеки зачита правото на другите да се занимават с онова, което им харесва, по предпочитания от тях начин. Няма съревнование, няма конкуренция, няма отхвърляне и осъждане. Всеки е свободен да прави това, което му е на сърце и през ум не му минава да отрича това право и на другите или пък да им го ограничи по някакъв начин.

А сега, след като добре си се настанил в този свят и си почувствал какво е да живееш там, си представи думата „конкуренция“. Започни да й търсиш място, както търсиш мястото на парченцето от сложен пъзел. Опитай да я поставиш в този свят. Аз ще почакам да видя какво ще ти се получи…

Преди време, когато организирах тренинги по продажби и водене на преговори, често ставаше дума за стратегията „win-win“. Терминът е въведен от Стивън Коуви в книгата му „Седемте навика на високоефективните хора“  и буквално може да бъде преведено като „печеля-печелиш“ или „всички печелят“.

Да оставим настрана доколко се прилага тази стратегия от хората на бизнеса. Доколко желанието за доминиране и лидерство на всяка цена отхвърля всякакви идеи да не спечелиш именно ти – целта е да „победиш“ другия. Независимо дали става въпрос за две или повече компании, за две или повече държави… Желанието да търсиш преди всичко твоята изгода е дълбоко залегнало във всеки от нас. От какво е породено то?

Не зная защо, но в главата ми спонтанно се зароди един отговор: От съзнанието за недостиг. Ако знам, че винаги има достатъчно, ако вярвам в това, какъв, тогава, е смисълът да искам само аз да спечеля?

Или това са преди всичко игрите на егото? Да съм пръв, да се откроявам, да ме ценят и зачитат… Това отново е съзнание за недостиг, според мен. Недостиг на обич и приемане на себе си. Защо, иначе, ще изпитваш нуждата, потребността, другите да те зачитат и уважават, да те ценят? Нуждата също е породена от съзнанието за недостиг.

А сега нека отново се върнем към нашия свят, който създадохме във въображението си.  Намери ли мястото на парченцето с името „конкуренция“? Аз не успях :).

Чета постовете във Facebook на хора, които са тръгнали по пътя на личностното усъвършенстване, на разширяване на съзнанието и често оттам надниква отново „конкуренция“. Аз съм по-духовен от теб, аз съм по-просветлен, аз съм по-съвършен, аз съм по-умен… Конкуренция… За какво?

А сега ми изниква друга една дума: „Заедно“. Какво ли ще е да гледаме един на друг като на партньори? Партньори в играта, която играем тук, на тази земя. Учители и ученици в едно. Всичките до един. Ако поиграем на тази игра „Заедно“ няма ли светът да започне да се променя? Няма ли да стане едно по-спокойно и хармонично място за живеене, за учене и усъвършенстване?

ЗАЕДНО! Няма Аз или Ти, а Аз И Ти. Повъртях я тази дума в устата си, почувствах вкуса й, вдъхнах аромата й… Стана ми хубаво :)!

Това е, което исках да споделя днес, в този хубав ден. Предполагам, че размислите ми ще предизвикат твоите размисли :). Сподели с нас какво мислиш за това?

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

2 мнения по „Ние не сме конкуренти…“

  1. Тъжно е, че „конкуренция“ по нашенски е или надцакване или война и „победа“ със зъби, нокти и лакти. Когато изрека разочарованието си, срещам и хора, които са „толерантни“, говорейки за духовност или намирайки се в такава група, но… в бизнеса си драпат с всички сили срещу другия. Не разбирам кога са истински и започвам да страня от тях. „Конкуренция“ е и колко души ще дойдат на твоя семинар, как да останат „твои“, чий учител е ПО-. Май духовното его е най-силно Толкова ли е наивно да вярваш , че всички сме едно, че Бог, Вселената или Висшият разум е един и не ни дели по някакъв признак. Виж, „заедно“ е нещо друго. То е усещане за мощ и сила, и доверие, и обещание за утре.

  2. Да Магьосница, аз смятам, че човек зависи най – вече от собствената си оценка, осъзнах го в момент, когато се лутах в пространството наречено живот. Осъзнах, че живота не трябва да бъде материализиран – а материалните неща, да те карат да ти помагат да се развиваш и растеш. Всичко ме мотивира мен – слънцето, дъжда, приятелството, любовта – изначалната. Това са важните неща – вчера бях край на морето – легнах на пясъка, и осъзнах, че от мен зависи, дали ще почувствам земята и шума на вълните, или ще се чудя как ще ме възприемат хората, около мен. Избрах земята и шума на вълните……..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *