Посланията на Архангелите, ангелите и Възнесените Владици

 

soulДнес ми беше подсказано, че трябва да споделя в пространството на блога си и на страницата си във Facebook проясненията/осъзнаванията ми от последните няколко дена.

Става въпрос за толкова предъвкваните теми за ченълингите, за Учителите и за Висшето ни Ръководство.

Като човек, който се е занимавал и с интернет-маркетинг, съм до голяма степен наясно кога една тема ще бъде търсена и кое заглавие „продава“. Но заглавието над този пост не го измислих аз – беше ми подсказано. От кого? Не знам. Помолих своите Духовни наставници и своя Висш Аз да ми помогнат да поднеса най-важното, което ще е максимално полезно и навременно за онези, които ще го прочетат. И заглавието се появи.

Та така – темата е за това кой ни води и ни показва Пътя ни. Още и – как ни водят, под каква форма са уроците, които ни се дават. Кой къде е на пътя си и други още неща.

През последните години само онзи, когото не го мързи да се занимава, започна да канализира, да сваля послания и да бие камбаната, за да събужда спящите. Толкова ченълинги съм прочела, а вероятно и ти. Опитвах се да отсея зърното от плявата, да разбера кое от казаното в тях ми върши работа и е важна подсказка за самата мен. Търсех да открия насоки за по нататъшната си работа. Опитвах се (като една истинска Дева) да разбера практическата полза за мен и моето развитие от информацията, която стигаше до мен.

Сигурно и ти си откликвала на призив са всемирна или с по-малък мащаб медитация в точно определен ден и час. Последно си спомням планетарните инициативи за 21. 12. 2012 и молитвата за Фукушима, в които и аз участвах. Участвах и в различни общи медитации за България. Целта на участието ми беше една – да подпомогна енергийно планетата, човечеството, земята българска и народа ни. Чисти помисли, нали?!
С огорчение слушах съветите на мои приятели с ясно виждане, че тези занимания не са безопасни, че, както казва народът ни, „едни мислят сватба, а други – брадва“. За това, че се използват подобни прояви за източване на енергии и за използването им за други цели. Не исках да го приема, повярвам, да се примиря. Исках да действам и да помагам! Да, ама, както казва героят на Хайтов в „Мъжки времена“: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.“ А в случая – като правиш, всъщност знаеш ли наистина какво правиш и какви са последствията от това?

Готова бях да откликна на всеки призив за помощ за благородна кауза. И през ум не ми е минавало, че някой може да има не дотам благородни пориви. Смятах, че след като се даде изявление, че Архангел или Възнесен Владика е отправил призив, или Богородица, Иисус, то това е за висше наше благо. Забравях, че онези, които канализират, са човешки същества, като теб и мен, с всички произтичащи от това последствия.

Е, мина ми :). И открих онова, което винаги си е било пред мен и зад мен, и до мен, и над мен, и под мен. Винаги сме заобиколени от помощници. Помощници, които са готови да подскажат, насочат, помогнат, подкрепят. Всички нас! Моите помощници ще ми подсказват неща, които са важни за развитието на моята Душа в този момент от развитието ми. Твоите ще ти подсказват подобни неща или пък съвършено различни, понякога, защото твоята пътечка е различна. И това, което аз сега уча, ти вече си го минала. Но е вярно и обратното.

Как, тогава, да приема насоките, които са дадени на теб?! Защо да пренебрегна или дори игнорирам насоките, които ми се дават на мен? Може би сега е времето да ми възразиш, че има неща, които трябва да се сведат до всички и са валидни за всички. Знам, знам и го отчитам. Но има ли пробуден, който да не знае за законите на Мирозданието, който не е запознат с Херметичните закони? Тогава защо се предъвкват едни и същи неща? Защо се отправят послания, които в по-голямата си част повтарят на нов глас едни и същи неща?

Какви са мотивите на онези, които ги получават?

Тук отговорите ми ще бъде повече като психолог (не че може да се постави граница къде свършва едното ми аз и започва другото 🙂 ).

Първо: желание да помагат за пробуждането на човечеството и повишаване на вибрациите му. Чисто желание, нали? Похвално и мисионерско.
Но, веднага след това, изникват и други мотиви, които са били скрити или по-скоро несъзнавани от канализатора. Осъзнаването за себе си като за избран, призван, по-извисен и съответно, произтичащите от това капани на егото – „Аз светла мисия имам да изпълнявам, а вие тука ми се пречкате или ми противоречите.“

Второ: сравняването! (Изненада те това, нали?!) Това започва още от люлката: кога бебето започва да гука, кога е направило първите крачки, кога се е приучило на гърне. И винаги на базата на сравнението. Амбициозните мами бързат отрочето им да „навакса“. В училището учителката постоянно сравнява постиженията на децата, хвали едни и порицава други. И така – цял живот. Ние привикваме да се сравняваме и оценяваме спрямо останалите. Сравняваме дори духовността си и това доколко сме извисени!!! Какво друго е популярния тест за цветовете на аурата?! Фук-фук, пък аз съм виолетова-а-а! Индиго, индиго съм си аз! Противопоставят се онези, „събудените“, които са „в светлината“, на другите, „спящите“, които „кретат отзад“.
А, ако се замислиш, започнеш ли да сравняваш, да поставяш в категории, ти вече си излязъл от онези вибрации, към които се стремиш.

Трето: осъждането! Онези, които са „в светлината“ осъждат другите. Независимо дали са тези, които замърсяват планетата, които потискат слабите, които експлоатират труда ни, които служат на „тъмните“… „Аз съм воин на светлината, (което се приема, че е нещо по-висше), и, като такъв, аз определям кое е добро и кое – лошо, кое е светло и кое – тъмно, кое е извисено и кое – принизено.“ А аз се питам: щом това съществува на Земята, не е ли допуснато от Бог? Пък аз по-висш от Бог ли съм, че да определям кое е по-достойно и кое има право на съществуване? Кое е по-горе и кое – по-долу?

И, ако се върнем към заглавието: кой е отреден, избран да ни предава посланията? Не получава ли всеки такива послания? Своите си. И сега вече идва важното, а и трудното: да повярваш, че ти също си избран. Иначе нямаше да си на тази планета в този момент.
Представям си Мирозданието като един огромен часовник, механизъм, с мириарди зъбни колелца. Всяко колелце е с различна големина, разстояние между върховете на зъбците, но съседните едно на друго колелца си пасват. И това води до движението, в крайна сметка, на този механизъм. В този механизъм няма ненужни колелца. Всяко допринася с нещо за движението на цялото. Изпадне едно колелце – друго заема мястото му. И всичко е в синхрон, със своя причина и цел. Твоята главна причина е една и съща с моята, но мястото ни в механизма е различно. Ти работиш за едно, аз – за друго. Но това не ме прави мен по-специална от теб, нито по-нужна за цялото.

Ако моята мисия е да вдъхновявам и мотивирам за осъзнаване на своята божествена, прекрасна същност, а твоята – да утешаваш страдащите, чия мисия е по-незначителна? Ако аз получавам своите послания като „ясно знание“, а ти – като образ, изникнал като че от нищото, чие послание е правилното? Ако аз вече не чакам някой да ми каже какво да правя, а моля за висше ръководство и просто се вслушвам в него, а ти все още питаш другите какво да правиш, това значи ли, че аз съм напреднала, а ти изоставаща? Просто двете сме на различен етап в този отрязък от пътя. Но в друг ти ще си напред, а аз още ще сричам азбуката.

Вечер, преди да заспя, моля моите духовни наставници, моите ангели-хранители и моя Висш Аз, да ме закрилят през нощта и да ми помогнат да разбера какво е важно за мен да осъзная сега. На сутринта им благодаря и отново отправям същата молба към тях – за защита и ръководство. Някак си така съм приела като постоянна практика. Не бих казала, че резултатите и отговорите ме изумяват. Те не идват при мен като гръмовен глас от небесата. „Спонтанното“ ми желание да направя нещо или да прочета нещо, в крайна сметка се оказва, че ме е водило в точно определена посока. Към най-важното ми осъзнаване в този отрязък от Пътя ми. Ако иска Архангел Михаил да си говори с мен – говори си. Ако не – „спонтанно“ ми щуква да се обърна към Възнесените Учители. Или пък, както стана вчера, внезапно ми светна за една моя склонност, върху която трябва осъзнато да работя: Чувството ми за справедливост и желанието да се възстанови справедливостта. Явно това е отклик от други мои превъплъщения, защото го нося в себе си цял живот. Та вчера ми „изникна“: ти Бог ли си, че да си мерило за справедливост? И онзи, който, според теб, постъпва несправедливо, не провокира ли важни промени в онези, които е „ощетил“ според теб?

Тик-так, тик-так, тик-так…

Всеки получава своите най-важни послания! Просто трябва да иска да ги чуе и да ги последва. Защото е ценен както за мен, малкото колелце, така и за Мирозданието.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

P.S. Не знам дали досега имам по-объркан пост от този. Противно на девинската ми природа 🙂 . Но, уверявам те, аз просто следвах. И се старах да не се намесвам. Може пък в този текст да е скрито копченцето, което е чакало да бъде докоснато и да ти припомни нещо важно, а?! Дано!

 

 

9 мнения по „Посланията на Архангелите, ангелите и Възнесените Владици“

  1. Чудесен пост!Не е объркан,написано е от гласа на сърцето ,водено от твоите Помощници и водачи.Споделям сравнението и важността на всеки един от нас като колело в световното Миросъзнание(Мироздание).А колкото до капаните на егото-сравняването и осъждането,всички понякога неволно попадаме в тях ,бързото измъкване е знак че сме Осъзнати на пътя

  2. Благодаря Кати.

    Всеки от нас е малко зъбно колелце от Планетарния механизъм…

  3. Прекрасна статия,благодаря!!!
    Често мисля върху тази тема,какъв ли би бил живота ако всички така „приемаме“?!

  4. Искреност и топлина почувствах от този пост, Катя! Ти докосна сърцето ми със всяка дума! Благодаря ти!

  5. Всичко е доста относително, поне за мен. То за това може би осъзнаването ми малко куца. 1 Определяш Мирозданието като един огромен часовник, механизъм, с мириарди зъбни колелца и В този механизъм няма ненужни колелца. Всяко допринася с нещо за движението на цялото. Но с различни колелца механизъмът ще се държи различно. С едни ще изостава, с други ще върви по-бързо, с трети пък ще върви назад. Така че ако цялото иска да върви по-бързо напред ще трябва да смени колелцата. 2 И онзи, който, според теб, постъпва несправедливо, не провокира ли важни промени в онези, които е „ощетил“ според теб? – – Ами промените могат да бъдат положителни или отрицателни. Ако някой е ощетил някого и децата му останат на улицата – какви промени могат например да постъпят в тях. Те биха ли могли да развият съзнанието си. Трето: Бог ти е дал право да избираш. Правиш това, което ти подсказва сърцето. Ти решаваш дали ще си от тъмната страна или от светлината. Ти избираш дали ще си от тези, които замърсяват планетата, които потискат слабите, които експлоатират труда ни или от тези, които защитават онеправданите. Ти определяш кое е добро и кое – лошо, кое е светло и кое – тъмно, кое е извисено и кое принизено – според съзнанието, съвестта, състраданието и чувствата, които имаш. питаш: щом това съществува на Земята, не е ли допуснато от Бог? – Бог ни е дал красива планета и право на избор, а това че сме осрали планетата или сме допуснали да ни е осерът- кой ни е виновен. Или смяташ, че като не взимаш страна нямаш вина за случващото се? Тик-так, тик-так, тик-так…

    1. И още нещо. На тези, които замърсяват планетата, които потискат слабите, които експлоатират труда ни, които постъпват несправедливо и ощетяват другите – Кой им е дал това право. Бог ли? – Всеки сам си носи кръста и сам отговаря за своите действия или бездействия.

      1. Да, Бог ни дава право да правим избор кое предпочитаме да проявим. Изборът е наш и си носим последствията. Не мислите ли, че е във властта Му с едно мръдване на мисълта да „премахне“ всяка болка и страдание, всяка несправедливост. Но как тогава ще се развива нашето различаване, нашето определяне накъде да вървим и кое да изберем. Пък и разделяне на нещата на „добро“ и „зло“ си е наше разделение. Всяко нещо си има причина и цел. Имали ли сте случаи в живота си, когато нещо, което определяте като зло, нещастие, неприятност, Ви е тласкало в посока, която Ви е направила друг човек – по-осъзнат, мъдър, любящ?

  6. „Та вчера ми „изникна“: ти Бог ли си, че да си мерило за справедливост? И онзи, който, според теб, постъпва несправедливо, не провокира ли важни промени в онези, които е „ощетил“ според теб?“

    Важно прозрение, много важно. Високомерието и чувството за важност имат много лица. Поздравления за прозрението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *