Пролетта в душата ми

IMG_2804Отдавна се каня да напиша този пост, но все отлагах. Ха, да минат празниците (Христос Воскресе!), ха, нещо друго… А тази сутрин разбрах защо е било всичкото това отлагане. Избистряло се е, изкристализирало едно важно осъзнаване. Просто като недовършена картина в ателието на художник се е нуждаело от още два-три щриха, за да бъде завършено.

Имам една клиентка. Знаем се от три години, виждаме се рядко. Тъкмо реша, че нещата се получават и са тръгнали напред и „бум!“, идва при мен като че ли за първи път. Проблемите са същите, погледът към тях – непроменен. Въртим се в един омагьосан кръг. Това ме изпълва с неудовлетворение. На моменти се чувствам безсилна. Опитвах различни подходи, предлагах различни идеи…

Вчера ми светна! За да се получат промените, за да отидем на следващото ниво в нашето осъзнаване, трябва, преди всичко, да поемем 100% отговорност за живота си! Хайде още веднъж, но казано по малко по-различен начин: не може да очакваме да настъпят промени в начина, по който се чувстваме, в живота ни, ако очакваме те да се случват отвън – навътре, т.е. да очакваме другите да направят нещо или да спрат да правят нещо, за да се чувстваме добре.  Но не това е моето сегашно осъзнаване. Това, за 100% отговорност съм го приела отдавна. Осъзнаването ми беше и за друго: не можеш да накараш някого да осъзнае, че трябва да поеме сам отговорността за живота си!

Второто осъзнаване е свързано с един от уроците, които уча активно в момента: смирението. Независимо колко добре си върша работата, независимо колко съм изпълнена с желание да помогна, аз не съм всесилна. Не мога да накарам някого да направи едно или друго. Не мога да накарам някого да вижда през моите очи и да чувства с моето сърце. Не мога да искам друг да върви с темповете, които аз смятам за приемливи. Всеки си има собствен път и собствени темпове на движение. Всеки си има собствени „камъни“ в които се препъва. Аз не мога да му отмествам от пътя тези камъни или да съм до него, за да му викам всеки път: „Внимавай, камък на пътя, да не се спънеш!“ Той в този момент, от своето ниво на развитие и на осъзнаване, просто няма да погледне на това като на камък за препъване, а като на нещо в реда на нещата, което просто не може да е друго.

Преди време, по друг повод, една приятелка беше ми споделила една метафора. Ако аз вървя по пътя, а тя се е качила на едно дърво до пътя и ми извика: „Виждам камион да се приближава.“ Аз не виждам никакъв камион. Пътят ми е пуст, само аз вървя по него. Но тя настоява „Виждам камион, ти виждаш ли го?“. Аз не виждам никакъв камион. И ако аз не осъзнавам, че тя го вижда, защото гледа на нещата от друг ъгъл, в случая – от върха на дървото, и не приема, че навярно е права за себе си, защото има друга гледна точка, то ще продължавам да си мисля, че тя просто се е объркала или се заблуждава, защото, не е ли ясно, че никакъв камион няма наоколо?!

Предпочитам да си служа с образи и метафори, когато обяснявам нещо. Защо? Защото подсъзнанието ни, което е отговорно за близо 95% от нашите решения и поведение (не, не е разумът, той е отговорен за скромните 5%:) ), мисли в образи. В това е и силата на визуализациите. И, за да приемем нещо, е добре не просто да четем, произнасяме, но и да създадем образ в главата си. Но това е една мно-о-о-ого обширна тема, да не се отплесвам.

Та да се върнем към осъзнаванията. 100% отговорност означава и да гледаш на всичко и всички в живота си като на уроци и учители, като на едни големи огледала (понякога криви), които идват, за да те накарат да осъзнаеш нещо. Не можеш да го направиш ако не си поел тази отговорност. И ако не си смирен! Защото в живота на всеки един, който е тръгнал по пътя на своето личностно и духовно развитие идва един момент. Поражда се едно много измамно усещане, че вече си много напред по Пътя. Ама много напред. По-напред от мнозина други. Разбираш ги нещата по-добре. И се заражда едно високомерие към онези, другите, които са „по-назад, по-надолу в развитието си“. „Аз тези неща ги разбирам повече! Къде съм аз, къде си ти?!“ И правиш нещо много глупаво, ама много глупаво! Пропускаш златните възможности да продължаваш развитието и израстването си. Защото гледаш от високо на учителите и уроците, които ти се изпречват (а всъщност са поставени) на пътя. Мислиш си, че те не могат на нищо да те научат. Повярвайте ми, аз знам какво говоря! Изпитвала съм го! Не се срамувам от това. Гордея се, че съм го осъзнала и сега червената лампичка ми светва, когато съм на път да го забравя.

Вчера бяхме на една чудесна разходка из планината с приятелка. На връщане в колата тя ми сподели нещо. За това как се е чувствала, когато често я прекъсвам, докато говори. И че се радва, че вече го правя много рядко. Изпитах истинска благодарност. За това, че имам такъв приятел в живота си. Който може спокойно и без назидателно размахване на пръст да ми каже как се чувства по повод на мое поведение. И затова, че аз му имам пълно доверие и приемам казаното от него с истинска благодарност за обратната връзка. Това също е урок. И ако не искам да го подмина, то смирено трябва да го приема.

Знаете с какво се занимавам. Провеждам психологически консултации и семинари. Ах, ако знаете колко е трудно с работа като моята, да устоиш на „духовното високомерие“: „Аз зная по-добре, Аз виждам по-ясно. Аз съм Учителя, а ти си само ученик.“! Затова урокът „смирение“ ми е толкова важен. И урокът „100% отговорност“.

Ето, така се случва пролетта в душата ми, скъпи мои! С осъзнаванията, с уроците, с прекрасните учители по пътя ми и с насладата и удоволствието от самия Път!

А какви са вашите пролетни осъзнавания? Радвам се, когато споделяте своите размисли върху нещата, за които пиша. Те са ми и обратна връзка, доколко съм успяла да ви докосна. Колкото и да ви се стори странно, но това е моят начин да се чувствам полезна. Споделяйки, да дръпна онази невидима струнка в душата на някого от вас и той да си каже „вярно, бе!“ и нещата за него да се отключат, да започнат да се отвързват възлите, които досега все не могат да се развържат :).

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

3 мнения по „Пролетта в душата ми“

  1. Прекрaснa Вълшебнице зa пореден път кaрaш очите ми дa проливaт сълзи…БЛAГОДAРЯ ти с цялото си същество,че си чaст от моя живот.ОБИЧAМ ТЕ

  2. Благодаря за ВЪЛШЕБСТВОТО !Аз отправих въпрос към Вселената -Как да продължа ? и в отговор получих тази статия .БЛАГОДАРЯ! От няколко месеца се занимавам като КОУЧ .Това промени поведението ми при взаимоотношенията с околните.Вече няма конфликти ,аз станах едни големи уши и ги настройвам към душата на другия .Днес осъзнах , че за да продължа трябва да приема ,простя и освободя себе си и другите !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *