Свалете етикетите!

Идеята за тази публикация ми хрумна след коментара на Аглика към предния ми пост тук: Скритата опасност на предсказанията .
Замисляме ли се за онова, което другите казват за нас, за онова, което самите ние говорим или мислим за себе си, за диагнозите, които ни поставят лекарите?

Когато клиент ми каже, например: Имам Паническо разстройство, Депресия, ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство) и т.н., винаги го поправям, че това са просто етикети и го съветвам да преформулира своето изказване.

Когато сте се родили, вашите родители са ви дали някакво име. Мен са ми дали името Катя. Към мен всички се обръщат с това име, аз самата мисля за себе си като за Катя. Това име някак се сраства с мен и донякъде става част от мен.

А сега си представете, че се запознавате с някого и той ви казва: „Аз имам паническо разстройство.“ Какво се случва оттук нататък? Когато си помислите за този човек, веднага редом до образа му се „изписва“ и „паническо разстройство“.

Когато в пубертета започнах да трупам килограми, аз казвах и мислех за себе си като за дебела (което в този период задължително е равно на „непривлекателна“, „грозна“). В следствие на това аз се обличах в широки дрехи, с убити тонове, за да скривам тялото си и да не привличам внимание към него. Оранжево, червено, жълто – забравѝ, няма начин!

Отивате на лекар по повод на зачестили главоболия. Той ви преглежда, измерва кръвното ви налягане и отбелязва, че е завишено. В картона ви записва „хипертония“. Оттук нататък вие започвате да мислите за себе си като за хипертоник. Или ви правят измерване на кръвната захар, установяват че е завишено нивото ѝ и в картона ви записват „диабет тип 2“. И оттук нататък вие, когато говорите за себе си, казвате: „Аз съм хипертоник“ или „Аз съм диабетик“.

С моята склонност към образно мислене, аз винаги обяснявам приведените дотук примери така:
Когато някой ви каже „ти си“, „ти имаш“, или пък вие кажете за себе си „аз съм“ или „аз имам“, или „аз страдам от“ и т.н., това е като залепване на един огромен, ярък етикет върху вас. И оттук нататък вие си вървите и навсякъде сте с този ярък, забележим етикет. Той се превръща в част от вас. Както личното име.

Но…

Нали знаете, че често това, което следва след НО, е най-важното 🙂 .

Това определение, диагноза или окачествяване може да се превърне във ваш етикет само и единствено ако му повярвате и го приемете за истинно.

Какво предлагам. Предлагам да седнете в най-скоро време и да се замислите какъв е образът ви за самите себе си, какви етикети сте си поставили, какви етикети са ви лепнали другите (особено онези, които за вас са авторитети).

Когато правя чистките по Методиката на Токарева, Надежда Петровна и се отписвам от негатива, аз винаги търся и тези етикети, които през годините другите или аз самата съм си поставяла и се освобождавам от тях. Повече от година го правя и са все по-малко нещата, за които се сещам.

Това ме подсеща за още нещо, което е много важно: Независимо дали си мислите, че сте приели тези етикети или не, щом сте се сетили за тях, щом са изплували в ума ви, значи те са действащи и трябва да се освободите от тях.

А какво да правим с етикетите като „умен“, „съобразителен“, „талантлив“, „лъчезарен“ – неща, които ни харесват, когато ги мислим за себе си или когато някой ни ги казва. Тук границата е много тънка между прилепване към тях, което е свързано с амбициозността, една от любимите кукички в арсенала на тъмните, на които се закачаме и просто спокойното приемане – „да такъв съм си, това е част от мен“.

Най-устойчиви и трудни за освобождаване от тях са етикетите, поставени в детството и пубертета. Но ние отдавна вече не сме деца и щом сме определили, че нещо не ни харесва, запрятаме се и се освобождаваме от него.
Какво правим със старите, грозни дрехи, в които не се харесваме? Изхвърляме ги в контейнера. Същото е и с етикетите. В „контейнера“ – за рециклиране до чиста енергия 🙂 ! Чистка!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *