Трите неотменими фактора за израстване

Замислих се тези дни кои са най-необходимите фактори, които трябва да са налице, за да е възможно нашето личностно и духовно израстване (макар, че не бих искала да ги разделям в отделни категории :)).

Не зная вие как реагирате, но лично мен ме стряскат послания, като това, получено през последните седмици от системата Вега. Там нещата ми звучаха горе-долу така: „Спокойно, ние вече сме тук и ще ви помогнем за възнесението. Вие нищо не  трябва да правите.“ Или с две думи: Джъст релакс, казано на „чист български“ ;). Хей така, като да щракнеш с пръсти – просто и без усилия и преодоляване.

Крачим си ние бодро към петото измерение, медитираме си, отвреме навреме, посещаваме някой и друг семинар, попрочитаме някой и друг ченълинг или духовна книжка, говорим за безусловна любов и светлина… С две думи, започват да ни сърбят раменцата от поникващите крилца.  И си чакаме…

Пък после като седнем на кафенце с приятелки, току започваме да обсъждаме (по-правилната дума е одумваме) този или онзи, да даваме точни рецепти какво трябва или съответно не трябва да прави тоя или оня… А бе – „помагаме“, кой с каквото може. Сипем едни квалификации, определения, че дори и рейтинг има кой е по-духовен и по-извисен. А че ние сме извисени, то си е ясно. Да, ама – не, или както се казва още: „Пременил се Илия, погледнал се – все в тия.“

И макар много да ни се иска всичко да става с лекота и без особени усилия, все пак нека не се заблуждаваме – трябва да работим, за да постигнем това, към което сме се устремили. Неуморно, постоянно, с виждане за целта.  Знам, че шопът обичал да казва: „Щом е работа – не ми я хвали!“ Това е стръвта, на която се хващат много участници в разни практики и семинари при скъпо платени „гуру“: седиш си и си медитираш и всичко става лесно и по чудодеен начин.

И все пак – кои са ТРИТЕ НЕОТМЕНИМИ ФАКТОРА ЗА ДУХОВНОТО НИ ИЗРАСТВАНЕ?

Преди време, на един от моите семинари, бях предложила техниката на „Петте благодарения“. С две думи тя се състои в следното: Вечер, преди да заспиш, си припомняш деня си и избираш 5 неща, които са ти се случили, или които си научил и за които си благодарен. А на сутринта, преди ставане – 5 неща, които присъстват в живота ти и за които си благодарен. Онези, които започнаха да прилагат редовно и осъзнато тази „техника“, започнаха да споделят за промените, които са започнали да настъпват в обкръжението им и в тях самите. Невероятно?! Ами опитайте и после ще си говорим ;).

За какво ви го казвам това. Защото искам да ви обясня, че според мен, ФАКТОР №1 за да започнат да се случват промените в нас, е БЛАГОДАРНОСТТА.  Наистина е по-лесно да благодариш за хубавото. Висшият пилотаж е, когато започнеш да благодариш и за неприятностите и неуспехите, защото вече си ОСЪЗНАТ и гледаш на тях като на необходими уроци, през които трябва да минеш, стъпала, които се налага да изкачиш. Като се огледам в живота си назад, имало е много случаи, когато ми се е искало това никога да не е било… А днес не бих подменила нито една минутка от живота си и съм благодарна за всичко онова, което ми се е случвало. Защото нямаше да съм това, което съм днес. А днес се харесвам повече от вчера, а от онзи ден – още повече :).
А когато, пък, сме благодарни за хубавото, което ни се случва, Вселената ни гледа с радост и ни отвръща: „Благодарен си? Ето ти, тогава, още!“

ОСЪЗНАТОСТ е фактор №2 и означава също така да живееш тук и сега и да си наясно с онова, което се случва в теб и около теб. Да успяваш да отделиш зърното от плявата и да прозреш дълбоката мъдрост и висшето добро, което се крие пред наглед обичайните ежедневни „гадости“.
Осъзнат означава и да умееш да различаваш тихия глас на сърцето си, сред крясъците на Егото.
Осъзнат, в моето разбиране, означава още и да си наясно със собствените си вътрешни ограничения и страхове и да ги отчиташ, когато реагираш на едно или друго събитие в живота ти. И да се ПРИЕМЕШ такъв, какъвто си.

ПРИЕМАНЕТО е следващото, което е задължително, според мен, ако си се отправил напред, към „сияйни висоти“ или фактор №3.  Приемане първо на себе си, с всичките си слабости и недостатъци, които аз наричам „уникални особености“:). Защото ако не приемеш себе си, как ще приемеш другите?
Знаете ли до какъв извод стигнах? Че хората, които са дълбоко неуверени в себе си и се считат за несъвършени, в стремежа си да прикрият това, се впускат активно да критикуват другите, да ги категоризират и да им поставят етикети. Усилено търсят тресчицата в окото на брата си, за да не забележат гредата в собственото. Тук искам да направя едно уточнение: ПРИЕМАНЕ не означава примиряване или съгласяване. Да приемеш себе си и другия означава да приемеш, че всеки има свободна воля и има право да върви по собствена пътека и да се спъва в собствените камъни. Всеки е уникален! Както често обичам да казвам: Ако трябваше да сме еднакви, Бог просто щеше да ни клонира :). Това, което ТИ считаш за редно и правилно, не е задължително правилно за другия. Това, което е редно и правилно за другия, не е задължително правилно за теб. Посоката ни е една, но пътищата към целта – уникални!
Тук ми идва наум и за „добронамерената“ критика и поучения, които щедро сипем. За втурването да помагаме, без да са ни молили. Ако постоянно се навеждаме да махнем чуждите „камъни“ от пътя на другите, ние първо ограничаваме тяхната свободна воля и правото им да получават своите си уроци. А ако не осъзнаваме, не приемаме и не сме благодарни за собствените камъни-уроци, как, тогава, ще вървим напред и нагоре?
И не на последно място: приемането на всичко, което се случва в живота ти. Ако не си съгласен или искаш нещо друго – работи за постигането му. Но не отхвърляй урока и не се гневи. Вярвай, че всичко, което ти се случва, е следствие на твоите избори преди това.

Може би се питате: „А къде остана ЛЮБОВТА, БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ?“

За каква БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ говорим, след като първо не сме се научили да бъдем благодарни, да приемаме себе си и другите и да сме осъзнати? Не е ли така?

Сигурна съм, че имаш свое мнение по темата, което не е задължително да е същото като моето. Сподели го! Сподели статията и с приятелите си, за да разберем и те какво мислят.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

22 мнения по „Трите неотменими фактора за израстване“

  1. Благодарност! Осъзнатост! Приемане!
    „За каква БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ говорим, след като първо не сме се научили да бъдем благодарни, да приемаме себе си и другите и да сме осъзнати? Не е ли така?“
    Да така е!
    Благодаря Катя!

      1. Петя, много са факторите, но аз посочих кое според мен е „А“ и „Б“, онова, с което да започнем.

  2. Разбира се, съгласна съм с всичко , казано до тук.Темата е безкрайна и сигурно всеки има какво да каже.Лошото е, че четейки и разсъждавайки приемаме всичко, до момента когато на практика трябва да го приложим.Ето там е, според мен „ключа от палатката“.С просто око се вижда колко са благодарните и колко неблагодарните, приемащите се и неприемащите се и т.н.Обществото ни в момента е суперматериално и суперегоистично.Всеки се бори за всичко с цената на всичко.За каква духовност да говорим.Тя е толкова рядко явление, мигове на проблясък.Не ми се иска да е така, но това е моята констатация.ВСЕКИ ДА ИЗБИРА!

  3. Благодарност! Да, когато се научим да бъдем благодарни, а не винаги мрънкащи и все недоволни доста неща в нашият живот ще се променят! Опитайте!
    Осъзнатост! Доста е трудно, необходимо е дълго време и търпение за да го постигнем и да приемем себе си такива каквито сме.
    Примането! Третото стъпало до което е много трудно и бавно да се изкачим!
    Благодаря ти Катя!

  4. „Осъзнаване, приемане и благодарност за собствените камъни-уроци“ са само част от стъпките към духовното израстване и безусловната любов. Нека не се успокояваме след като ги преодолеем, защото ни чака още много, много труд, постоянство и самоконтрол, докато постигнем съвършената хармония, а и след това – много, много още. Защото спрем ли, значи сме започнали да се движим назад

  5. И много ми се иска да припомня стихотворението на Киплинг „АКО“ :
    AKO
    Ако можеш да запазиш разума си,
    когато всички около теб са го загубили
    и те обвиняват затова.
    Ако можеш да повярваш в себе си,
    когато всички се съмняват в теб
    и да приемеш тяхното съмнение.
    Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
    и лъган да не се занимаваш с лъжи,
    и мразен да не се поддаваш на омраза
    като в същото време,
    нито да изглеждаш много добър,
    нито да говориш твърде мъдро.
    Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар;
    Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
    Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
    и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
    Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
    изопачена от мошеници, направили от нея капан за глупци.
    Или да видиш нещата, на които си отдал живота си сринати
    и да се наведеш, и да ги изградиш отново с износени инструменти.
    Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
    и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,
    и губейки да започнеш отново, от самото начало
    и никога да не прошепнеш и дума за твоята загуба;
    Ако можеш да заставиш твоето сърце, нерви и мускули
    да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
    и така да се държиш, когато нищо не е останало в теб,
    освен Волята, която им заповядва: “Дръжте се !”
    Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,
    или да живееш с царе, но да не губиш връзката си с обикновените хора.
    Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят
    Ако всеки разчита на теб, но не и твърде много.
    Ако можеш да запълниш непримиримата минута
    със 60 струващи си секунди сдържаност –
    твоя е Земята и всичко по нея
    и, което е повече – ти ще бъдеш Мъж, сине мой!

    1. Благодаря,прекрасно е!А аз ще допълня(цитирам)“…Ако Любов нямаш нищо нямаш“и още „…не толкова да търся любов,а повече да обичам.Който прощава,на него му се прощава. Осъзнаване(разкаяние),прошка,любов(обич)

  6. Много точно казани думи.Дано повече хора ги разберат правилно.
    Аз,имам едни думички,които си ги повтарям всеки ден на ум,
    и някак ми е по леко.
    Здравей;Обичам те;Съжалявам;Моля;Прости ми;Благодаря

    1. Галяна, всъщност тези „думички“ са част от древния хавайски метод Хо`опонопоно. Редът е следният: Аз много съжалявам, Моля те да ми простиш, Благодаря ти, Обичам те. Този мъдър метод се основава на идеята, че всичко и всички сме свързани и затова всички сме отговорни за всичко. Затова при дадена ситуация или отношения, които не ни харесват или устройват, ние поемаме своята отговорност и искаме прошка. Независимо дали това ни засяга лично или просто сме станали неволни свидетели. Това е едно много схематично представяне на този метод, но същината му е това. Успех в прилагането му :)!

  7. Ех,Катя,Катя добре се изразяваш,но на практика малко трудно се справя с добронамерени роднини…да ги приемаш,а те все да ти дигат нервите.Благодарност се научавам да отправям и към синовете ми и родители …и онези приятели,които те търсят при нужда…Осъзнатост,може би го свързвам с разкаянието… да от сърце и душа както се казва.Приемане,най-трудно ми е да приема хората,който виждат в синовете ми дефицитите в следствие на заболявания…та си права,че след тези 3 действия!!! наистина си човек от „друго тесто“т.е.прероден!!!

    1. Аглика, знам колко трудно е да си различен. Онези роднини, които ти „вдигат нервите“, всъщност искат да те научат на нещо, да ти покажат нещо важно. Какво ли е то? Неблагодарните приятели, които те търсят само при нужда – на какво искат да те научат? Дали да цениш повече себе си и да се научиш да казваш „не“, „до тук“? Не зная, не зная…А ти как мислиш? Не са току-така поставени на пътя ти.

      1. По този повод – Лазарев казва в една от книгите си, че всеки и всичко си има смисъл и колкото и да е шантаво на пръв поглед, няма нищо случайно напр. ако те оберат – дори трябва да сме благодарни за това, защото идва да ни научи на нещо. Точно затова всеки на този свят си има своето място, дори и престъпникът – той трябва да научи нещо, но и теб трябва да те научи на нещо. Понякога дори трябва да бъдем „приземени“ чрез някакво унижение на духа и това е за наше добро също. Прочетете „Диагностика на кармата“. Та явно Аглика не може да прощава и да приема, което в духовен план води до неприятности също, както и до здравословни проблеми.

        1. Напълно съм съгласна, че всяко „зло“, с което се сблъскваме в живота си, всъщност е „добро“, урок, който идва да ни научи. А за „Диагностика на кармата“ – чела съм я. На много неща ме накара да погледна по различен начин. Но много по-силно ми въздействаха книгите на Виилма Лууле. Там разбрах връзката между всички хора, между физическите и житейските ни проблеми и нашите мисли и емоции. Препоръчвам ви я горещо. Когато след време прочетох за метода Хо`опонопоно , си казах: „Хей, та това много наподобява на всички, за което пише Виилма. Нищо ново под слънцето :)!“ Просто това е мъдрост, която всеки от нас носи в себе си. А такива книги ни помагат да си спомним за нея.

  8. Кате, все едно прочетох собствените си мисли! Много ти благодаря 🙂

  9. Кате,за безусловното приемане на себе си е така, само че как да се приема,като не се харесвам / като емоция и поведение към хората, които не харесвам – гледам да не ги нагрубя,а ми идва да ги смачкам.Това си е някакво лицемерие./

    1. Ваня, я се замисли – има ли в живота ти човек, който да е на 100% идеален, безгрешен. А и кой определя кое е правилно и кое грешно. Ако не грешахме, а после не осъзнавахме грешката си, как щяхме да се придвижваме напред? Земята е едно голямо училище и ти го знаеш прекрасно. Не можеш да си поставяш само шестици. Ще има и тройки, че и двойки, но ако се постараеш, следващия път ще си „повишиш успеха“ 🙂 . Зад неприемането на себе си стои до голяма степен липсата на смирение. Парадоксално, но факт. Смиряваме се, че и ние, като другите, не сме безгрешни. И какво от това?! Продължаваме напред и толкова. Ако малкото бебе се наака, не спираме да го обичаме, нали? Въпреки че на никого не му е приятно да пере акани гащи 😉 . То още не разбира и не владее тялото си, си казваме ние и целуваме измитото дупенце. Така е и с нас. Учим си уроците, падаме, ставаме и продължаваме. Но от това не ставаме по-малко ценни. От самобичуването нищо добро не излиза – само едно огромно чувство за малоценност и вина. А това са емоции, които „пият“ от енергията ни. А имаме нужда от много енергия, за да се случват промените с нас. Така че – потупай се по рамото пред строя и продължавай напред, Ваня 🙂 ! А аз, от своя страна, ще ти стискам палци 🙂 !

    2. Скъпа Ваня, колко те разбирам! Знаеш ли каква е разликата, когато станеш осъзнат? Разбираш, че такива хора са ти пратени за да ти помогнат да осъзнаеш нещо за себе си и тогава благодарността сменя гнева. Опитай следващия път, когато ти иде да изригнеш и изпратиш гръм и мълнии към някого, да си кажеш „стоп“! Какво идва да ме научи тази ситуация? Защо АЗ я привлякох в живота си? Защото, ако няма какво да учиш, то тя просто няма да се прояви. Опитай!

  10. Кате,благодаря за подкрепата,но имам нужда от съвет как да се държа с „гуромани“.Имам съседка „духовно извисена“,от всичко разбира, по семинари и ченълинги ходи, но като направим график за чистене на входа /икономисваме средства за плащане на хигиенист,пък и е добре сами да си чистим собствените боклуци/тя никога не спазва своя график.Ние чистим вместо нея,защото метлата на мен например по ми отива,пък и на другите съседи не им стои зле.А тя среща някой от нас на входа и с тренирана пред огледалото усмивка казва:“О,Ваня колко добре изглеждаш днес! Случило ти се е хубаво преживяване нали!“ Отговарям и нещо от рода на „Да изглеждам добре, защото всички чистим вместо теб, иначе ти щеше да изглеждаш зле.“ Ей такива ме влудяват иначе кой какъвто си е,нямам проблеми,но „знаещите всичко“,оставили се други да решават земните им нужди във всякакъв смисъл,парадиращи,че са над всичко и всички, ето те са ми проблем,а наоколо ми са трима,може да се появят и още,знае ли се!

    1. Защо позволяваш да те влудяват, Ваня? Тарикати и псевдогурувци ще има винаги. Нали не си се запретнала да ги превъзпиташ всичките?! 😉 А по конкретния повод със съседката ти – вземайте й такса „чистачка“и така ще възстановите баланса :).

  11. Благодаря за съвета Кате! Това с таксата е много добро, дано свърши работа!

  12. Здравейте момичета, да благодарим на Катето и да замълчим. Най-важният разговор е този, който водим със себе си. Запитайте се защо ви идва този човек или събитие в живота и на какво ви учи, благодарете на неговата висша същност и го изпратете с любов.Правете го всеки път когато се появи неприязън, раздразнение и пр. Повярвайте и направете. Споделям го и от собствен опит. Нужно е малко постоянство и в един момент ще забележите, че изпитанията са преминали на още по-фино ниво, но вие ще сте подготвени и с усмивка ще благодарите. Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *