Универсална рецепта за успех

Заглавието си дойде само. Не аз съм го търсила – то ме намери.

Миналата седмица направихме първата за новата учебна година сбирка на Клуба на Обикновените Вълшебници. Темата отново беше за взаимоотношенията. Не познавам нито в личната си практика, нито в личния си житейски опит човек, който да не се интересува от тази тема. Не зная защо под „взаимоотношения“ обикновено разбираме отношенията ни със съпруг/а, приятел/ка или родители. А взаимоотношенията са всичко: отношението към себе си, към близките, към познатите, колегите, както и към хората, с които се срещате случайно и еднократно.

Но сега темата не е тази. Тя е твърде обширна, за да я „претупам“ с една публикация в блога си. Но на сбирката начертах любимия си триъгълник, който би трябвало да представлява пирамида, за хората с въображение 🙂 . А ние в Клуба сме си такива 🙂 . Пирамидата представлява следното:

20160926_151833

От къде започва нашият път към успеха в усвояването на всяко ново знание?

1. Първо научаваме нещо ново. Може да сме го прочели някъде, чули, няма значение откъде и от кого. Но нещо в нас трепва и съобразно своето състояние в момента и своята „законодателна база“ от вярвания и нагласи ние си казваме:

2. „Вярно е! Така е! Съгласен съм! Приемам го за истина!“

3. Следва процесът на интернализация, на превръщане на това ново знание в наше трайно убеждение, което не подлежи на съмнение.
Това е крайната спирка или, по-точно –  „лобното място“ на голяма част от новите неща, които научаваме. Вярваме в тях, приемаме ги, разпалено ги споделяме с приятели. Публикуваме по форуми или в профила си във Facebook, пишем публикации по темата. Разнасяме новото знание. Все още нищо лошо, на пръв поглед. Само едно – но то е съществено: ние не го прилагаме това ново знание, убеждение. Не го живеем. Затова аз наричам това знание „мъртво, кухо знание“. Дори има нещо двулично в това, не мислиш ли? Проповядваш едно, а живееш друго. И това остава така, докато не вземеш решение да се промениш или, пък, най-често – нещо не те срита яко и ти не бъдеш принуден да започнеш да прилагаш новото знание в живота си. Така стигаш до следващите две нива:

4. Действие

5. Опит/резултат/обратна връзка

Тези две нива са свързани. Ти действаш по новия начин, опитваш се, по-точно. Получаваш някаква обратна връзка от този опит. Коригираш действията си, получаваш опит/обратна връзка… (Затова стрелките са в двете посоки, защото не е еднократен акт. Понякога се налага корекции в действията за получаване на резултат, който да ни удовлетворява.) И така, полека-лека, идва моментът, когато вече не се налага да помниш, че вече трябва да действаш по новому, а това просто ти идва отвътре. Този процес е с различна продължителност, както се досещаш. Зависи от нашата осъзнатост – доколко сериозно сме се запретнали да внедряваме новото знание в ежедневието си. Защото изкушението да се хързулнеш в дълбоките коловози на старата утъпкана пътечка е голямо. Наистина трябва самодисциплина и осъзнатост, упоритост и постоянство.

Трудно е, защото идва момента, когато ти действаш по новия начин, а отсрещният ти реагира по стария, утвърден вече начин на общуване с теб. Това е един наложен с годините стереотип на отношения помежду ви. Той все още не вижда в теб „новото“ ти аз. И тогава ти си казваш: „Има ли смисъл да продължавам?! Ето, аз работя върху себе си, променям се, но човекът отсреща си стои на едно ниво. Няма смисъл!“

Или, пък, се случва следното (обикновено с най-близките ни хора, с които имаме дълга съвместна история): попадате в някаква конфликтна ситуация, той/тя натиска онези невидими копченца в теб, болезнените точки и ти се взривяваш, закачаш и макар, че до преди малко си бил твърдо решен да танцуваш с този човек само елегантен английски валс, се виждаш как започваш да се тресеш в бесен туист. Когато бурната емоция отмине, може и да се почувстваш виновен, да почувстваш, че си се провалил. Какво си обещаваше, а какво направи, а?! А уж си вече нов човек! Ако си приличаме, ще започнеш да се самообвиняваш. Макар че аз вече не го правя често, даже почти не 🙂 . А може, вместо да губим ценно време и енергия в разрушителни самообвинения, просто да слезем едно стъпало надолу, да коригираме отношението си и поведението си при общуване с този човек и вече сме готови за нова среща. Осъзнали сме кое е болезненото ни копченце, което ни побърква така, че забравяме за благите си пориви 😉 .

И ще дойде заветният ден, когато ти гордо ще се „изкачиш“ на върха на пирамидата. Вече трайно си усвоил новото знание, последователно го прилагаш и никакви копченца и кукички вече не ти действат. Вече можеш да се потупаш по рамото пред строя, да се наградиш и да не се отпускаш. Че коловозите по пътечката са дълбочки и ако се хързулнеш в някой стар коловоз, трудно ще издрапаш навън.

Накрая, за илюстрация, ще дам един съвсем пресен пример от моето ежедневие. Вървя си по тротоара и срещам една майка, която се опитва да успокои заинатилото се дете – иска камионче, младежът. Спирам се и започваме с усмивка да си говорим, как той знае, че неговата работа няма да стане, но продължава да опитва. В това време пред мен спира дама на моя възраст и разпалено започва една тирада как сме застанали на средата на пътя и човек трябва да ни заобикаля, за да мине, какво сме се разпростряли. И по едно време ми изкрещява: „А бе гледай я как само нагло ме гледа и се хили – дръпни се, бе, на теб говоря!“ Аз отначало усмихнато я гледах, защото помислих, че е близка на майката с детето и се шегува. Но после разбрах, че е искрена. Между мен и края на тротоара имаше поне от метър и половина и аз не счетох за нужно да се дръпна. Побеснялата дама все пак се наложи да ме заобиколи и същевременно възмутено да крещи колко съм нагла и какво само се хиля като олигофрен, тъпанарка недна и т.н. Предишната Катя щеше да се впрегне: аз не й преча, наистина, а и не съм олигофрен, кой й дава право да ме нарича така и все неща от този род, породени от „справедливия“ ми гняв. А сега просто си помислих, че тази жена видимо има проблем и навярно не й е леко. Нито капчица обида или гняв не открих в себе си. Останах си така спокойна и усмихната, пардон „нагло ухилена“ 😉 . Продължихме да се закачаме с момченцето, пожелах на майка му хубав ден и това беше. Защото аз отдавна съм разбрала, че не можеш да съдиш другия, без да си повървял достатъчно дълго в неговите обувки. Приех, че тази жена си има свои проблеми, но не позволих това да се превърне и в мой проблем. Просто приложих новото знание, което съм осъзнала и приела преди години. Най-важното е, че аз не си напомнях да остана спокойна, да не се ядосвам, обиждам и т.н. То си ми дойде естествено. И сега публично се потупвам по рамото пред строя 🙂 .
Това е един малък пример на трайно усвоено и затвърдено ново осъзнаване. В моята практика имам много случаи с клиенти, които само за година претърпяват сериозна трансформация и отношенията с близките им преминават на ново ниво, или, по-скоро, навлизат в нов етап. Едно, обаче, обединява всичките успешни трансформации: те са преминали по пирамидата от началото, основата й, до края.

Всеки един от нас едновременно се изкачва по много повече от една пирамида. Но всеки успех ни дава нов тласък, нов стимул да продължаваме. И ние продължаваме, нали?!

С вяра в теб и в твоите успешни изкачвания:

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *