аз мога

„Мечтател“ – тази обидна дума

аз могаПреди седмица активно подготвяхме Картата на съкровищата за Новата година по източния календар. Някои я наричат и Карта на желанията. Та тогава се позамислих много за нещата, които искам да постигна, да имам, да изживея… Много въпроси имах и от мои приятели, клиенти – как точно да се формулират желанията, какво може и какво не може…куп въпроси. И тогава ми се наби в очите една закономерност: твърде плахи бяха желанията почти на всички. Твърде плахи! Момичетата дори се страхуваха да помечтаят, да разперят криле в мечтите си. И мечтите едни такива плахички, обозрими, прекалено достъпни…

Много често , когато по време на сесия с клиент му кажа: „Представи си, че аз съм вълшебница и мога да изпълня всяко твое желание. Как виждаш своя идеален, перфектен ден?“ Болно ми става като чуя отговорите. Та ние се страхуваме дори да мечтаем. Услужливия ни коректор, разумът, като чу ли все ни прекъсва: „Много искаш! Ти много неща може да искаш, но твоята работа няма да стане!“

И започнах да се питам: „Защо става така? Та нали всички в детството така обичахме да мечтаем?! Къде по пътя се разучихме?“ И започнаха да изникват случки от детството ми, реплики от близките ми хора, провалени планове, излъгани очаквания…

Къде се коренят причините?

Причина №1 – Обкръжението:

Още в детството си научих „урока“, че не всичко, което лети, се яде. Получавах постоянни „первания зад врата“ от най-близкото си обкръжение, за да ми излетят бръмбарите от главата и да „сляза на земята“. И така – не веднъж и не дваж. Караха ме да се огледам и да видя каква е истината. И аз наистина се оглеждах и виждах: впрегнати в рутината хора, с дребни желания и съответно дребни постижения, с угаснали погледи, без живец и страст, просто проживяващи ден след ден – до пенсия, а после – „метър на два“. С мечти, стигащи до своя къща (панелка, ама моя), кола и малка виличка (32 квадрата) с местенце. Децата изучени… Какво повече му трябва на човек?! Е, че имало по света богати, е, че някои имали палати, е, че други пътували където си поискат, пък се обичали и били щастливи… Тежка въздишка и – давай нататък: „Ти може много неща да искаш, ама твоята работа няма да стане!“

Причина №2 – Страхът от болката:

Неведнъж съм споменавала двете основни движещи сили на човека: бягство от болката и стремеж към удоволствие. И тъй като страхът от болката е по-силната емоция, най-често взима връх. Какво общо има страхът ли? Ами нека си спомни всеки от нас случаи, когато е имал очаквания, надявал се е нещо да се случи, молил се е и накрая – „нъцки“, както казва един мой познат. И разочарованието, болката от това разочарование… И после отново… И пак… И така – лека-полека в нас се загнездва страхът и „урокът“ – „Не бива да имаш големи желания, защото после идва болката.“ Или както казва Санчо Панса: „По добре врабче в ръка, отколкото орел в небеса.“

Причина №3 – Вярата в себе си (или по-точно – липсата й)

Всички ние, кой знае защо, много обичаме да се сравняваме. Всъщност сме приучени да го правим: „Виж другите деца, деца като деца, пък ти…“, „Каква е тази четворка?! Адриана колко има?“(Какво е оценяването в училище, ако не етикет колко си умен, знаещ в сравнение с…), „Ти с какво си по-различен от другите?!“(С две думи – не рипай много – бъди като всички – другите.) Всеки е имал случаи, когато не е успявал да се справи с нещо, претърпявал е провал. И това определено не е подсилвало самочувствието му. И се е зародил страхът от неуспех – по-добре да не опитвам, да не рискувам.

И така, лека-полека, се снишаваш, притаяваш, започваш сам да си налагаш автоцензура. Просто защото си реалист. Здраво стъпил на земята. Не си някой, който витае в облаците. И това е дори повод за гордост…

През последните години хората започнаха да вдигат очи нагоре, но някак плахо. Ходят по семинари, четат „умни книжки“… Често казвам по този повод: „Е, и какво от това?“ Станахме ли по-смели в мечтите си? Добихме ли по-силна вяра в силите си? Та нали още влачим в главите си ограниченията от детството, страхът от неуспех, неувереността, че сме достойни?! Нали още чакаме някой отвън да ни даде това, което ни липсва: обич, вяра в себе си, кристална ясност за нашето предназначение. Още залагаме на „сигурното“…

И така, в този ред на мисли, ми хрумна една идея:

Нека всеки да опише най-голямата си мечта. Не тази, която е „реална“. Тогава това няма да е мечта. Да си представим, че имаме вълшебен молив и той може да създава всичко, което изпишем с него. После лягаме (или сядаме) и си представяме най-най-, ама най-смело какъв искаме да е нашият утрешен ден. Все едно с помощта на този молив можем да се пренесем в една паралелна реалност, където можем всичко и имаме всичко, което пожелаем. Насищаме тази представа с повече подробности: какво ни заобикаля, кой е до нас в този момент и, най-важното, как се чувстваме от това, което изживяваме. И после хващаме вълшебния молив и описваме нашето вълшебно, мечтано изживяване. Непременно в „сегашно историческо време“ – все едно се наблюдаваш отстрани и описваш на някого зад теб нещата, които виждаш.

И след като приключиш с това предизвикателство, ти отправям едно предложение:

Нека заявим на Вселената за нашето намерение. Напиши в коментарите по-долу: „Днес аз взимам твърдото решение да постигна своята мечта!“ Ако имаш достатъчно смелост, може и да я опишеш. Но това не е задължително. Просто със заявлението пред всички ти даваш мощен тласък на нещата да започнат да се случват. И по този начин 50% от работата е свършена, ракетата е стартирала и просто трябва да бъдеш отворен за знаците и подсказките, които ти сочат пътя. Е, също така, разбира се, не бива да чакаш със скръстени ръце. Ситуациите, хората, обстоятелствата ще бъдат привлечени от твоята мечта, но скръстените ти ръце просто няма да успеят да ги хванат и задържат, нали 😉 ?

Моля те, само не ми казвай, че не знаеш как да постигнеш мечтата си!

Моля те, не казвай, че това е нереално!

Щом нещо е дошло от сърцето ти и запалва огъня в него – значи е част от твоя път. Просто трябва да вдигнеш крак и да направиш крачка встрани – в твоята паралелна реалност. Където мечтите се сбъдват – трябва просто да имаш вяра!

Заяви на Вселената и на всички: „Днес аз взимам твърдото решение да постигна своята мечта!“

С вяра в теб и твоите мечти:

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница и Непоправима мечтателка

 

9 мнения по „„Мечтател“ – тази обидна дума“

  1. Днес аз взимам твърдото решение да постигна своята мечта!!!

  2. Днес аз вземам твърдото решение да постигна своята мечта!!!

  3. Не мога да си представя живот без мечти! А за какво, да съм тук с Вас!?:) И мойте са от най шантавите! Искам да работя, онази работа която ще дарява усмивки и надежда (и сега го правя, но правя и един компромис със себе си!:) Та мечтата ми е да останат само усмивките! Мечтая до мен да има партньор и то какъв, да гледаме света през преблизително еднакъв цвят очила…! Мечтая да създам градина! И вървя напред…вярвам!Но някак си по лесно е когато и някой друг вярва! Е не, че не може само ти да си вярваш! Така че подарявам моята вяра на всеки на който му е потребна!:))))))))))))

  4. Днес аз взимам твърдото решение да постигна своята мечта!!! :-))

  5. На 17год.мечтаех за семейство и след 10 години имах вече семейство с момченце,къдревичко като ангелче е как да не мечтаеш!!!Днес вече имам две с невероятен свят,а пътуванията с тях е неописуемо приключение.Те гледат на света и непознатите хора толкова добронамерено.На толкова много уроци ме учат всеки ден и час.

  6. Днес аз взимам твърдо решение да постигна своята мечта, а тя е огромна, голяма колкото вселената – да излекувам детето си от диабет тип 1, вярвам в мечтата си и в нейното осъществяване, защото идва от сърцето и душата ми !!!

    1. Нека Светлината и любовта те водят, Нина! А детето ти ще се излекува само, с Божията помощ. Ти просто изпращай любов и светлина на ситуацията с болестта му – без гняв и болка – просто любов и приемане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *