Прошката, прошката…

                                                                            

прошкаСъществува ли пряка зависимост между здравето и прошката?

Има ли връзка между жизнения ни успех и прошката?

Как влияе прошката на нашето духовно израстване?

Защо прошката е толкова важна?

Какъв е механизмът, по който тя действа?

Може да ви се стори, че се повтарям, но за прошката никога не е в повече да се говори, пише и разсъждава.
Не ще се уморя да говоря и пиша за силата и важността й – прошката на себе си и на другите.
Затова бях привлечена от тази информация и бързам да я предам и на вас. Прочетох я на сайта на Олег Руснак  http://rusnakoleg.com . Представлява разговор с неговия духовен Учител, когото е срещнал по време на своя медитация.
Макар и малко по-труден за възприемане като текст, нарочно предавам този откъс в буквален превод. От една страна, защото нямам моралното право да го променям и профанирам. От друга – който си направи труда да чете бавно и да вникне, заслужава да стигне до дълбоката истина, затворена в този урок.

„Многомерността на вашите съзнания е обусловена от принципа на изграждането на отъждествяването на Бога във вас и след това на себе си в Бога, при условие, че еволюцията на такова съзнание позволява да стане това. Ако Бог е отъждествил себе си във вас, то защо вие не можете да се отъждествите с Бог.  Помни – Бог е във всеки, но не всеки осъзнава това, за да стане Бог.

Удивителният микрокосмос съществува във вашите биологически структури и в телата на осъзнаването. Те са точното копие на съвършения Бог вътре във вас. Но всичко това, като първоелемент, се намира във вашето ДНК. Ако вие, като раса, трансформирате своето лично пространство в безусловност и любов, вие активирате първоелементите вътре в себе си и ще станете Бог в своето проявление. Това е Алхимията на преображението.  

Вие, в продължение на много хилядолетия, унижавахте Бога в себе си, защото Бог е във вас. Вие унижавахте Бога в другите хора, в които също има Бог и той е същия, какъвто е и във вас. Вие сте съставени от молекули и атоми, но вътрешната светлина е единна за всички. Тя е същината на всеки от вас.

Вашата спирала на егото – сивият и мизерен боклук, е поробила много слоеве на съзнанието ви. И, за да се измъкнете, вие търсите най-сложни формули за изцеление, за да се оплетете още повече в тази паяжина от илюзии.

– Тогава, какво да правим?

– Кажи ми, от кога не си прощавал на себе си? – ме попита Учителят.

– Защо, аз прощавам на другите. –отвърнах аз. Та нали като прощавам на другите, аз изчиствам сърцето си.

Да простиш на себе си – това е ненадминат акт на присъствието на Бога във вашата Душа. Прощавайки на себе си, вие изчиствате всичко онова, което е било с векове напластено върху вашето светлинно Духовно тяло. Прощавайки на себе си, вие изчиствате всичко онова, което е било сътворено от вас за другите, против другите и заради другите хора. Вие сте проявление на Бога на Земята. И всеки един от вас носи името на Твореца.  Прощавайки на себе си, с това вие трансформирате онези вериги и кармични възли от енергия, които са вързали вашите ръце и крака и вашето сърце с паяжината на критиката и неодобрението („ругателството”в оригинала бел. прев.).

Всичко това сте вие, бидейки  олицетворение на духовния пламък. Прошката е синтез на всички духовни добродетели, които отразяват същността на любовта, милосърдието, състраданието, вярата, мъдростта и волята на Бога. Прошката е подготовката за новите трансформации.

Прощавайте на себе си и вие ще изчистите своето обкръжение. Прощавайте на себе си чрез сърцето и вие ще изчистите своя народ. Прощавайки на себе си, вие ще изчистите Земята. Вие сте Бог и вие сте живия огън, затворен във формата. Умножете своята прошка в сърцето си и вие ще освободите огъня на Светия Дух. Той е във всеки един.

Иди и научи хората да прощават на себе си. Само каменното сърце не ще може да си прости. Повярвайте, да простите на другите е много по-лесно, отколкото да простите на себе си, защото в много случаи хората нямат вяра в себе си и в своите грешки.”

Няма да коментирам. Оставям всеки да си го осмисли сам и да стигне до своите изводи, както и да го приеме или пък – отхвърли. На Планетата на свободния избор сме, все пак J.

Катя Богданова
Простилата и прощаващата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *