Луната, Таро, въпросите ни и другите важни неща

taroОткъде се пръкна това заглавие и аз не знам. Но смятам в този текст да ми стане ясно. Пък и на теб също :).

Преди два дена, в неделя, 7. декември, направих една онлайн-среща в Skype на Клуба на Обикновените Вълшебници, който основахме през октомври. На срещата се включиха и хора от Клуба, но повечето бяха хора, които са абонати за моя безплатен курс. А повечето от тях бяха попаднали на моя сайт покрай публикациите ми за Луната и лунните дни.

Когато ми хрумна да започна рубриката Луната и през ум не ми идваше, че статиите за лунните дни ще са магнит за читатели на блога ми. Гледам на себе си преди всичко като на психолог. В никакъв случай не съм астролог. А се оказа, че не статиите ми като психолог са предпочитани. Защо?!

Вчера имах консултация и клиентът сподели, че от две години упорито се занимава с Таро. За всеки въпрос веднага прави справка какво ще кажат картите. Не се опитва по друг начин да си получи отговорите. Чака картите да кажат и приема отговора им за окончателен. Интересното съвпадение (което изобщо не е съвпадение) е, че преди две години е имало криза в живота на клиента. Оттогава и е започнала тази връзка с Таро.

Схвана ли накъде вървя в разсъжденията и умозаключенията си? Когато човек изживява някаква криза, когато се чувства объркан, депресиран, тревожен, той търси пътища за справяне. И много често търси отговори. Но ги търси извън себе си. Търси експерт или по-точно натоварва някого или нещо с тази роля. Едни ще тръгнат по гадателки, други ще си гадаят сами или он-лайн, трети ще следят астропрогнозите или позициите на Луната. Четвърти ще направят всичко изброено накуп :).

Често срещаме или четем мисли от рода на: „Отговорите са в теб.“ А замисляме ли се какво означава това? Къде търсим отговори, когато ни трябват? Най-често навън. А всичко се случва в нас самите. Ние нямаме отношения с другите и околната действителност. Ние имаме отношения на първо място със себе си. Това е първичното. Другото е просто отражение.

Преди доста години, някъде към 20, по повод на един петък, 13. и истерията покрай това съвпадение, аз имах един рядко успешен и късметлийски ден. Като че Вселената беше забравила за другите няколко милиарда души на Земята и беше се съсредоточила изцяло върху мен. Оттогава аз вярвам, че петък, 13. е моят Ден.

Когато се готвя за поредната сбирка на Клуба на Обикновените Вълшебници или семинарите, които провеждах преди, винаги гледах какво е разположението на Луната и дали е благоприятен лунният ден. Сега вече не го правя. Защо?

Защото разбрах, че получаваме това, в което вярваме. Да, безспорно, планетите и Луната оказват своето влияние върху нас. Но доколко силно ще е то, зависи изцяло от един човек – от самата мен! Защото това са тенденции, но дали ще се проявят или не и ако да, с каква сила – зависи само от мен, от моите вярвания и нагласи и от моите действия.

Световната финансова криза е нещо, с което ни проглушават ушите от години. Добре, наистина много фирми фалираха през тези години. Но колко бяха създадени? Колко продължават да са успешни? Колко отчитат милиарди печалби? Значи кризата е бедствие за едни, а благодат за други?!

В този ред на мисли искам да продължа с нещо, което за мен поне е важно: моята работа като човек и личност е да правя най-доброто, на което съм способна в даден момент. Дали ще готвя вечеря на семейството си, ще провеждам консултация, лично или в Skype, дали ще водя поредната сбирка на Клуба на Обикновените Вълшебници или ще пиша тук, в блога си, няма значение. Навсякъде и във всичко да дам най-доброто, на което съм способна в този момент.

Дали Луната ще е благоприятна? Може да проверя, но няма да си го слагам на сърце :). Просто може да стъпвам по-внимателно или пък да отложа някакво важно начинание за по-късен час, тогава, когато нощното светило не е „без курс“. Ако имам някакъв конкретен въпрос може да попитам махалото или да попитам по друг начин, но той ще е такъв, че да  отразява моята връзка с Висшия ми аз. Значи ще питам себе си. Защото въпросите се раждат в мен и отговорите са отново в мен. В мен се съдържа всичко, което ми е нужно. И вече отказвам да го търся другаде или в другиго.

Както вече разбра, в тази публикация не се опитвам да давам съвети и рецепти. Просто споделям свои наблюдения и прозрения. Ако моите разсъждения предизвикат въпроси у теб – чудесно! Ако предизвикат просветване на нещо, което да те накара да си кажеш: „Вярно е и съм го разбрал отдавна!“ или  „Как не съм се сетил досега!“, тогава ще съм наистина радостна. Не че ще съм тъжна ако не стане точно така. Просто всеки стига до своите си прозрения, когато им дойде времето :).

Благодаря ти, че отдели време за тази статия!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

2 мнения по „Луната, Таро, въпросите ни и другите важни неща“

  1. Всичко това е точно така, просто всеки има нужда от време, което пак за всеки от нас е относително. :))

    1. И не само време, според мен. Ако вървиш, няма начин да не стигнеш, но въпросът е – къде. Защото все стигаш донякъде, но ако си се отклонил от пътя си, мястото на пристигане няма да е „правилното“ място :). А и ако ти липсва търпение по пътя, просто ще се откажеш, защото ще повярваш, че „няма смисъл“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *