10 заповеди за родители

семействоТези 10 заповеди открих в Интернет, докато се готвех за семинара за взаимоотношенията на 22-ри март, във Варна.

Това ме накара да потърся повече инфомация и за техния автор – Януш Корчак. Потърсете повече за него и вие, за да се докоснете до един изключителен и самоотвержен човек, изцяло отдаден в служба на детето.

Ето и десетте заповеди според Януш Корчак:
 
1. Не очаквай детето ти да бъде като теб или такова, каквото го искаш. Помогни му да стане не като теб, а като себе си.

2. Не искай от детето си отплата за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот – как може то да ти заплати за това?  То ще даде живот на друг, той – на трети и това е необратимият закон на благодарността.

3. Не изливай върху детето си своите обиди, за да не ядеш горчив хляб, когато остарееш. Защото, каквото посееш, това и ще пожънеш.

4. Не се гледай на проблемите на детето отвисоко. Животът е даден на всеки според силите му. Бъди уверен, че за детето той е не по-малко тежък, отколкото за теб, а може би и повече, защото то още няма опит.

5. Не го унижавай. 

6. Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата. Обръщай им повече внимание, защото сам Бог посещава родителите чрез техните деца.

7. Не се измъчвай ако не можеш да направиш нещо за своето дете. Измъчвай се ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено недостатъчно, ако не е направено всичко.   

8. Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плът от плътта и кръвта ти. Това е онази скъпоценна чаша, която Бог ти е дал за съхранение и за развитие на творческия огън. Помни, че при родителите расте не „нашето”, „моето” дете, а душа, дадена им за съхранение.

9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не искаш да причинят на твоето.

10. Обичай своето дете всякакво: неталантливо, неуспешно, възрастно. Общувайки с него – радвай се, защото детето е празник, който засега е с теб.

 

Едно мнение по „10 заповеди за родители“

  1. Това е добър урок! Наистина понякога се самозабравяме,а после ни е срам…и съжаляваме!Благодаря за публикацията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *