Ах, горката аз!

Страдаща женаЗдравей, Прекрасна!

Днес започвам направо и ако се каниш да прочетеш този пост, се запаси със смелост.

Сутринта имах две консултации в Skype. И доста си говорихме за отговорността, за личната отговорност за живота ни. И за понасянето на последствията от изборите и действията ни.

И какво се оказва на практика.

На думи – почти всеки ще се съгласи с това, че отговорността за живота ни е наша. Ама може дори до утре да говори красиво, с думи, взети от безбройните книги и сайтове за личностното израстване, Новото време и т.н.

Та да те попитам аз: Е, и какво от това?!

На думи всички сме силни-вилни. Но, когато допре до прилагането на практика на тези знания – засечка! Там ни няма. Как иначе да обясним изрази от типа: „Той ми причини…“; „Майка ми ме направи такава“; „Аз каквото съм изтърпяла„… Да продължавам ли?

Да попитам:

  • Ако ти не позволиш, някой може ли да те НАКАРА да почувстваш нещо?!
  • Ако ти не позволиш, кой може да те НАКАРА да извършиш нещо?!
  • Ако ти не позволиш, кой може да те НАКАРА да вярваш в нещо?!

Кой е правил всеки ден твоите избори?

Кой се е отказвал от мечтите си?

Кой постоянно е забравял за себе си и е решавал да се „жертва“ за другите? Защо тогава се оплакваш после, че никой не го е грижа за теб?!

Кой е имал очаквания, че нещата ще се случат по точно определен начин и кой е виновен, че те са се случили по друг начин? Тогава кой е отговорен за разочарованието, което изпитваш?

Някой може ли да те задължи да се чувстваш отговорна за нещо? И кой всъщност го решава това – за какво да си отговорна?

Аз ли те „бих по главата“ да напуснеш университета и сега се оплакваш, че имаш малко възможности за реализация?

Аз ли реших този, който си позволяваше да те псува и обижда и да ти посяга, още, докато бяхте гаджета,  да стане твой съпруг? И наистина ли очакваше, че една халка на безименния пръст ще ти реши нещата?!

Вярно е, че всичките неврози, са родом от детството. И е много лесно и удобно да виним родителите си за всички наши неуспехи:

  • За това, че не сме щастливи.
  • За това, че нямаме благополучни отношения с мъжете.
  • За това, че в секса не можем да се отпуснем и да изпитаме удоволствие. 
  • За ниското ни самочувствие.
  • За това, че не се обичаме.
  • За това, че не можем да отстояваме себе си.
  • За това, че все гледаме да угодим на другите…

Но детството ни отдавна е отминало. Достатъчно сме осъзнати, за да вземем решение как да продължим оттук нататък живота си.

В хленч и оплакване… Като все се опиваме от страданията си и усещането за жертва на обстоятелствата.

Или просто ще се вземем в ръце и ще се запретнем да си създаваме живота, за който мечтаем.

Всеки ден по една малка крачка. Ден след ден. Но без да спираме. И без да се плъзгаме по удобната пързалка „Аз, горката!“

Това е всичко за днес, Прекрасна!

Хайде да споделиш своите наблюдения. На какво си „жертва“ ти самата? Кои са твоите „демони“? Ако не си съгласна с мен – ами кажи си го! Нека чуя и твоята гледна точка.

Само не оставай безразлична. И не смятай, че това не се отнася до теб. Отнася се до всички нас. И до мен, понякога. Ти какво си мислеше? Че някой е имунизиран? Всички можем да се подхлъзнем на тази пързалка „Аз, горката“. Въпросът е дали ще продължим да си се пързаляме по нея или ще излезем от играта.

Всеки прави своя избор. Хватката е да го осъзнае.

Очаквам твоите коментари. Ако мислиш, че тази статия е интересна и за други – харесай я и я сподели чрез бутоните по-долу.

Катя Богданова
Тази, която свали кънките

 

 

 

 

 

17 мнения по „Ах, горката аз!“

  1. :-)))) Започвам коментара с усмивка, защото, познавайки авторката отдавна като моя много близка приятелка, виждам, че май наистина е „яхнала метлата“ (както гласи нейния статус във Фейсбук). А сега сериозно искам да споделя,че наистина е масово явление удобната позиция на жертва на обстоятелства и отношението на другите. Поздравления, Кате, за възможно най-точното заглавие на този пост. А на всички, които са прекрачили прага на осъзнаването за отговорността за това, което ни се случва, стискам палци. Веднъж поискаме ли нещо осъзнато, няма невъзможни неща. Но този процес е пак работа, а след това идват резултатите и ти се струва, че ще полетиш. Е, струва си.Успех на всички!!

  2. Това не е статия, госпожо! Това е назидателно словоблудство! Агресивно и претенциозно.

    1. Радвам се, Дарина, на твоя коментар! Възмущението ти съвсем недвусмислено показва, че съм засегнала болезнена струна. Чудесно! Да продължим нататък и да разберем коя е тя. Всеки има право на избор, Дарина: дали да сметне статията за претенциозна и да я заклейми или да се позамисли. Не осъждам ничий избор. Просто бих искала да си извадим главите от … и да започнем да носим своята отговорност. Тогава нещата започват да се случват по най-добрия за нас начин.

    2. Аз горката 🙂 Страшно ми хареса! Мотивиращо! Е това „словоблудство“ жените трябва да четат със сутрешното си кафе и да се вземат в ръце 🙂 Благодаря, Катя!

  3. КАКТО ВИНАГИ СТРАХОТНА НАСОКА ЗА РАЗМИСЪЛ – НАЗИДАТЕЛНА И СЛОВОДАТЕЛНА :)/ ЗА НЕУКИТЕ КАТО Дарина НАЗИДАТЕЛНО ОЗНАЧАВА ПОУЧИТЕЛНО…СЪВЕТВАМ ТЕ ДА СИ ЗАКУПИШ ЕДИН ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК,КОЙТО ДА ТИ ПОМАГА В ОПИТИТЕ ДА НАПАДАШ И ОСЪЖДАШ,ПОНЕ ДА НЕ ИЗГЛЕЖДАШ СМЕШНО ПРЕД ТОЛКОВА ХОРА,ЧЕТЯЩИ ТЕЗИ ЧУДЕСНИ РУБРИКИ!!!!!!!/:)
    А на теб Катенце – целувки и продължавай в същия дух!!!
    :)♥ ♥ ♥ 🙂

    1. Благодаря, Боряна! Все пак искам да направя едно предложение: нека се придържаме към написаното в статията и да изразяваме мислите си по този повод. Всякакви други лични нападки са просто излишно хабене на енергия.

    1. Линкът по-горе е за Даринка,ако в случай няма възмножност да си закпи речниците..Надявам се да съм ти помогнала,Дари ако наистина грозните нападки са ти хоби или страст 🙂
      П.П.С най-добри чувства 🙂

  4. Съгласна съм с Боряна – наистина чудесна посока за размисъл. И броят на коментарите го доказва. Но в същото време искам да подкрепя Дарина, затова че изразява открито и недвусмислено своята поцизия. Тя има право на това, затова не бих я осъдила по начина, по който е направено това в предните коментари, нито пък бих подценила грамотността й. Успешен ден на всички:-)

    1. Наистина, Стефче, всеки има право да изказва своята позиция. Бих се радвала, обаче, ако се ограничим само до позиция, а не личностни нападки. Като администратор си позволих да отстраня втория коментар на Дарина, който беше твърде встрани от темата, изпълнен със злостни и язвителни нападки, касаещи лично мен и моя професионализъм. Затова може да ти се струва, че коментарът на Боряна е твърде краен. На все пак, момичета, както казваше котаракът Леополд в едно детско филмче: „Ребята, давайте жить дружно!“ 🙂

  5. Точно в десятката! 🙂
    Аз избрах този, който ме унижаваше още преди сватбата за свой съпруг. После, обаче, избрах да го напусна. В последствие осъзнах урока, през който съм минала,благодаря за него, защото ме научи, че няма черно и бяло, че всеки носи своята отговорност. Дпри избрах да простя и да си останем приятели.
    По същият път минах и с работата преди 2-3 месеца, избрах да се махна от мястото, което ме убиваше, в най-голямата безработиза, на 48 години. Получих покана за работа точно там, където си бях мечтала.
    Благодаря ти за прекрасния пост, Катя! Ние творим съдбата си и съвсем не означава, че не можем да излезем от дупката и да се радваме на слънцето. За никого не е късно, никога не е късно!

  6. Да уточня – поста на Катя не се отнася до мен, просто се познах в него.

  7. Чудесна статия, мила Катя! Поздравления! За мен тя звучи като камбанен звън, който иска да ни събуди от летаргичния сън на собствените ни заблуди! Да, наистина тук няма очакваното дундуркане и съчувстващо погалване с перце. Но за да опознаем собствената си сянката се иска смелост.- Излизането ни от конфортната зона на самосъжалението- тази приятна дрога,към която някои от нас сме били пристрастени, е болезнен процес на самоосъзнаване, но си заслужава. Защото само така можем да разберем, че отговорността за случващото в живота ни е единствено и само наша.

  8. Статията е много точна. аз не казвам за себе си „горката“, но знам, че постъпките ми са ме поставили в неблагоприятна ситуация. Вярно е,че всяко решение съм взела сама, но сега знам, че съм се оставила да бъда манипулирана. Спомням си, когато преди години позволих на майка си да ми наложи мнението си по един жизнено важен за мен въпрос. Това е първата ми голяма грешка. Сега от таза си позиция споделям,че родителите са тези, които изграждат деца си като характери. Сега осъзнавам, че моите преживявания са ми помогнали да осъзная коя съм и какво желая.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *