Черни облаци на хоризонта

черни облаци на хоризонтаКогато осъзнаването е в ход, прозренията ни удрят, или по-точно би било да кажа – проблясват като светкавица в съзнанието ни и неизменно след това идва: „Това ли било?! Гледай ти!“

Ранна сутрин. Седя на балкона в панелното си жилище и пия кафе. Мисля си за мои неща. Хоризонта постепенно просветлява. И се виждат очертанията на оловносиви облаци. В главата ми проблясва мисъл: „Колко са красиви!“ Веднага след нея, като че ли някой друг поставя друга мисъл: „Какво?! Красиви ли?! Това означава разваляне на времето!“ Диалогът продължава с: „Какво означава „разваляне“? Това е просто метеорологично явление, което има напълно уместно право на съществуване, както и ясното небе, без нито едно облаче. И сега тези облаци са просто прекрасни! Защо – не знам, но ме радват.“

И тогава дойде проблясъкът: Няма добро и лошо, красиво и грозно – всичко е естествено. Ние сме тези, които обичат да слагат в различни графи нещата от живота и природата. А това са просто неща, които имат същото право на съществуване, както всички останали. И дали това ще ни направи тъжни или ще ни зарадва, решава единствено нашето съзнание (най-често подсъзнание), или с други думи казано – НАБЛЮДАТЕЛЯТ.

И аз продължих да се наслаждавам на облаците на хоризонта. Наслаждение?! Аз съм тази, която решава, че това ми харесва. А облаците са си облаци и не им дреме дали някой гледа с тревога или наслаждение към тях.

Снощи имах консултация и стана въпрос за отношенията между мъжа и жената (неочаквано, нали 😉 ). За това как да стигнем до ПРИЕМАНЕТО на другия. Да излезем от безкрайния кръг на оценяване на чуждото поведение. Ако остане само приемането (моля да не се бърка с примиряването, но за това – друг път) – тогава става ясно, че всеки, както и ние, има пълното право да е:

  • гневлив или спокоен;
  • пълен с енергия или по-скоро летаргичен;
  • подреден или разхвърлян;
  • любознателен или не;
  • осъзнат или не;
  • да взима два пъти дневно душ, или и един път седмично да му е достатъчно;
  • да работи от тъмно до тъмно или само да търси сгоден случай да се изтегне на дивана…

Аз, т.е. НАБЛЮДАТЕЛЯТ, слага това в определените категории и въз основа на това възниква определена емоция. 

А облаците вече са обагрени в златно розово в единия си край. Слънцето изгря. Не е ли прекрасно?!

А кой решава дали едно нещо е прекрасно или грозно?

Приемам многообразието, приемам всичките проявления на ТОВА, КОЕТО Е! Какво изпитвам след това осъзнаване? СВОБОДА!

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *