Катя, толкова ли е важно това?!

Преди дни имах консултация с един клиент. Стана въпрос за сложните взаимоотношения с баща му. В предишни сесии вече бяхме говорили за прошката и бях му предложила да проведе медитацията на прошката с родителите си. И, когато отново стана въпрос за отношенията с баща му и той започна отново с обвиненията по негов адрес, аз го попитах: „Колко пъти направи медитацията на прошката с баща си?“ Отвърна ми, че само веднъж и не му се искало да я прави отново. Казано с други думи – не иска да прости на баща си.

На едно място срещнах следната мисъл, която предавам свободно, по смисъл: „Невъзможен е успехът за този, който не е простил на своите родители, на тези, които са му дали живот.“

  • Можем колкото си искаме планове да правим – по всички правила на планирането.
  • Можем да съставяме петилетни, годишни и месечни програми.
  • Можем да спазваме препоръките за най-благоприятните лунни дни за планиране и за действие.
  • Можем да прочетем десетки книги и статии по теми, свързани с успеха: както във взаимоотношенията, така и в бизнеса и финансите.
  • Можем да посетим безброй семинари…

С две думи: можем активно да работим в направление на своя успех. Но, ако първо не изчистим отношенията си със своите родители, просто ще наливаме вода в кошница.

Често казваме, че всичките наши  неврози са родом от детството. Обикновено имаме претенции към нашите родители за това, че:

  • не са ни обръщали достатъчно внимание;
  • не са ни подкрепяли;
  • не са ни хвалили;
  • не са ни казвали, че ни обичат;
  • постоянно са ни критикували;
  • налагали са ни своите решения, без да се интересуват от нашето мнение…

Този списък може да си го продължим още…и още…

Едно остава неизменно: осъзнаването, че нашите родители (и ние, като родители) са правили най-доброто, на което са били способни в дадения момент.
Така са били възпитавани, по подобен начин са възпитавали и нас. И всичко това са правили, водени от най-добри подбуди – да бъдем по-успешни и по-щастливи от тях и да не повтаряме техните грешки.

Историята показва, че най-успешният учител е личният опит. И ние сме трупали своя опит, учили сме своите уроци, така както са го правили и нашите родители. И мисля, че тук няма място за обвинения, обиди, гняв и осъждане.
Всеки един от нас, във всеки един момент, прави най-доброто, на което е способен в този момент.
След година или повече това вече не е същият човек. И вече би постъпил по друг начин. Вероятно.

Както гласи една източна мъдрост: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.“ Реката тече и водата, която сега преминава покрай теб, е вече друга вода. Нашите родители днес, след двайсет или трийсет години, не са същите онези хора, които са ни възпитавали, когато сме били малки.  И те, както и ние, са се променяли. Затова, вече като дядо и баба, са много по-толерантни към нашите деца, отколкото са били към нас. Просто са помъдрели. Както помъдряваме и ние, трупайки своя опит. А опитът идва от грешките. Грешките, които всички допускаме. Нашите родители, ние, децата ни… А осъждането връзва ръцете и краката ни, и, вместо да полетим – препъваме се на равното или пълзим.

Затова – да изчистим горчилката и осъждането, болката и обидата, за да освободим мястото в душите си, за новото ни Аз, което е по-наясно със себе си, по-уверено, по-толерантно (към себе си и към другите), по-щастливо и по-успешно.

И затова на въпроса на моя клиент: „Катя, толкова ли е важно това (прошката на родителите)?!“, аз отговорих само: „Повярвай ми – много е важно!“

Ако и ти смяташ, че това е важно, можеш да коментираш и да споделиш тази публикация със свои приятели. А може би не си съгласен с мен? Ако е така – сподели с какво точно. Интересно ми е да знам твоето мнение по този въпрос.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *