Най-важната тайна

ОсъзнатостЗдравей, Прекрасна!

Днес искам да те помоля още в началото да направиш нещо: да спреш да четеш и да обърнеш внимание какви мисли се въртят в главата ти в момента. А преди малко?

Ще се опитам да позная: почти съм сигурна, че или става въпрос за нещо, което ТРЯБВА да свършиш, или тревога, опасение по повод на друго нещо. Това може да е финансовото ти състояние в момента и нерадостните перспективи пред него, някакъв конфликт у дома или на работа, проблеми с дете…списъка си продължи сама. Главното е, че на практика това съвсем не са радостни, позитивни мисли. И като си помислиш, че това са близо 80% от 60 000 мисли, които, според психолозите, ежедневно преминават през главата ни!

Признавам си веднага: и аз бях така. И моите тревожни мисли стремително препускаха, необезпокоявани от нищо. Докато не настъпи ОСЪЗНАВАНЕТО. Ето това е най-най-важното нещо, което трябва да постигне всеки от нас! Всичко друго е следствие от осъзнаването.

Да осъзнаеш мислите си, да осъзнаеш себе си, да осъзнаваш всеки миг от деня си. Не просто да оставиш нещата да се появяват и изчезват от живота ти, а да осъзнаваш присъствието им във всеки момент.

И да правиш осъзнатия си избор – всеки път!

Снощи бях на едно семейно празненство. Там се запознах с една много мила дама. От дума на дума – открихме много общи, интересни неща, за които да ни е приятно да си говорим (не за плетки и рецепти, разбира се, казах „интересни”;)). Та там стана дума именно за осъзнаването. И аз й разказах една история. Ще ти я разкажа и на теб (така, както съм я запомнила).

Някъде на Изток, в един манастир, живеел прославен и уважаван учител. От всички краища се стичали млади хора, които искали да се докоснат до неговата мъдрост. Някои оставали в манастира с години. Веднъж, на едно от обичайните им събирания, един от учениците попитал учителя:

„Уважаеми Учителю, от много години сме заедно, преживяхме толкова много – и добро и лошо. Но едно все още не успявам да проумея: как при всички обстоятелства вие успявате да запазите благата си усмивка и невъзмутимото спокойствие. Каква е тайната на това – искам и аз да го постигна.”

На което Учителят отговорил просто:

„Когато ям – ям, когато вървя – вървя, когато работя – работя…”

Не зная дали учениците веднага са разбрали посланието на Учителя.

А ти?

Ще ми е много интересно да споделиш тук мислите си по този повод.

Катя Богданова
Обикновена вълшебница

5 мнения по „Най-важната тайна“

  1. И аз като Учителя – когато ям – ям, когато спя – спя, когато работя – работя и го правя така, сякаш го правя за последен път в живота си 🙂 с кеф :)))

  2. Много хубаво и много точно, но за някои от нас и много трудно. Аз например правя толкова много неща, че не знам, какво ще стане и дали изобщо ще стане, ако захвана да правя само едно. Същевременно осъзнавам, че нарушавам целостта на всяко едно от нещата, които правя едновременно, че вероятно всяко нещо или всеки човек имат право на цялото ми внимание, но просто не мога. А вероятно трябва да се опитам да си създам навик, казват, че за създаването на навик били необходими 21 дена

  3. Здравей,Кате!Страхотно ме наричаш прекрасна!По повод статията от днес,никога не съм се замисляла за това.Сигърно си права,че не осмисляме нещата които правим.Аз за себе си признавам,че понякога върша по сто неща наведнъж.Тук разбирам,че е много важна концентрацията.Кате,посъветвай ме.Целувки!!!

  4. Благодаря ти „необикновена“ обикновена вълшебнице.Днес се зачетох в статиите от блога ти. Достигнах до теб вчера благодарение на синхроничните „случайности“ на Вселената.Няколкото статии, които прочетох резонират много близко до моите осъзнати и научени уроци, както и до осъзнатите но все оше невзети изпити- т. е не приложени на практика а някои от тях и въобще неосъзнати .Осъзнаването на момента тук и сега означава да си присъстващ в състояние, в което осъзнаваш това , което се случва с петте си сетива едновременно- което си е чисто просветление, и голямо предизвикателство за нас хората,защото ние с напредването на технологиите и навлизането им в живота ни ставамевсе по роботизирани, все по- отнесени и все по малко присъстващи в собствения си живот

    1. Веселина, благодаря за споделеното от теб. Да сме осъзнати е основната ни задача, защото така правим своите избори сами. А наистина – бива ли тази толкова отговорна задача да оставяме в ръцете на „матрицата“?! Не е ли редно да се стремим да използваме с пълни сили потенциала, който имаме, но най-често не осъзнаваме?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *