Осъзнато за любовта

любовВ тези дни на интензивни промени преди предстоящия Преход все по-често чувам думите: „Обичам те!” Изречени не от  майка към детето й или интимни партньори, а между хора, които чувстват, че са духовно близки. Аз също ги използвам. Признавам – внимавам да не хвърлям тези думи просто така, заради красотата и силата, която има в тях. Нали съм Дева – всичко да е претеглено 😉

Какво всъщност влагаме в тези думи?

Кого обичаме?

Как обичаме?

Задавала ли си си тези въпроси?

Аз – да. Напоследък все по-често.

Нека бъдем честни. Кого най-много обичаме на този свят?

Себе си!

Бързам да пресека твоето недоволно избухване – „Това не се отнася до мен!”

Опитай се да изчетеш непреднамерено текста до край и тогава ще се радвам на твоите коментари.

А за това, че когато правим нещо за другите, всъщност го правим преди всичко за себе си, се замислих преди много години. Когато направя нещо за някого и той започне да ми благодари, се чувствам неловко, защото наистина вярвам, че няма за какво –  направила съм го и за себе си – защото от това АЗ се чувствам добре. Чувствам се полезна, добра, нужна… Вярно е, че когато помагаме на другите, те печелят, но печелим и ние. Защо все го забравяме?

Нека не се кичим с етикети за „безкористност” – това е корист от различен вид. Правя това за теб, защото това ме кара да се чувствам и аз добре. Тоест – за ТЕБ, но и за СЕБЕ СИ.

А сега нека ти кажа моето разбиране за това КОГО ОБИЧАМЕ, когато казваме ОБИЧАМ ТЕ.

Преди няколко дни един приятел ми позвъни, за да ме попита какво се е случило – вече не чувства тази топлота и искреност в отношенията ни. Опитах се да обясня, какво в поведението му ме е подразнило и за какво е това временно отдръпване. Отсреща тотално се игнорира казаното от мен и човекът продължи като ме нарече „твърде чувствителна и с голямо его”, а след това добави: „Но аз, въпреки всичко, искам да ти кажа колко много те обичам.” Прозвуча ми като: „Въпреки, че си толкова несъвършена, аз все пак те обичам.”  Колко великодушно от негова страна 😉 !

А сега и на последния въпрос: „Как обичаме?”

Не обичаме ли преди всичко представата си за този човек и нашите очаквания към него? А когато той има „нахалството” да не отговори на тези очаквания и да се размине тотално с представите ни – тогава какво? Или – аз ще те обичам, АКО ти си… Е, може да се добави едно: „Но аз ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТЕ ОБИЧАМ.” Точно при това „ВЪПРЕКИ ВСИЧКО”  се чудя да се смея ли, да плача ли.

Все по-отчетливо осъзнавам, че, за да кажеш, че обичаш някого, то преди всичко трябва да го ПРИЕМЕШ – безусловно. Без никакви „но” и „въпреки всичко”.

Обичаш ме, когато ти правя мили жестове и ме обичаш, когато ти лазя по нервите.

Обичаш ме, когато те подкрепям и ме обичаш, когато не съм съгласна с теб.

Обичаш ме, когато съм мила и весела и ме обичаш, кога съм мрачна и заядлива.

Обичаш ме, когато ти се обаждам всеки ден и ме обичаш, когато „пропадам“ с цели седмици.

Обичаш ме, когато и аз те обичам и ме обичаш, когато вече съм с друг.

Можеш ли го всичко това?

Или ме обичаш и приемаш и, като следствие на това – не се опитваш да ме променяш, или всъщност не обичаш мен, а своята представа за мен. А аз нямам намерение да се напъвам да отговарям на твоите представи. Те са си твое творение и твоя отговорност.

Да приемем, че сме РАЗЛИЧНИ и всеки сам прави своите избори и съответно носи своята отговорност, е нелека работа. Самата аз усилено, ежедневно и ежечасно, работя върху това. И вече се радвам на първите си успехи в тази насока.

Има хора в моето обкръжение, които вече съм приела БЕЗУСЛОВНО и през ум не ми минава да ги съдя или критикувам (дори и на ум). Стискам палци за бъдещите си успехи 😉 !
И ги ОБИЧАМ, спокойно им казвам, че ги обичам, защото зад това „обичам те” не стои никакво „но”, никакво „въпреки че”. Просто ги обичам! И ще се радвам и на мен, когато някой ми казва, че ме обича, да има точно това предвид.
Но това са си мои очаквания и другите нямат нищо общо с тях, нали ;)?!

Катя Богданова
Обичаща Безусловно (все по-често;))

4 мнения по „Осъзнато за любовта“

  1. Благодаря ти, Катя,

    Много хубава статия и се радвам да прочета всичко това, така хубаво подредено и изказано.
    Съгласна съм с всяка твоя дума.

    Все си мечтая за деня, когато повече хора ще осъзнаят факта, че като обичат другите, те обичат и себе си и няма да се скъпят чак толкова…:)

    Усмихнат ден на всички
    Неви

  2. Темата за любовта… Ужасно много писана, анализирана и въпреки това неизчерпаема. Прекрасно е да може човек да обича безусловно. Но на практика това е почти непостижимо. Безусловно обича единствено, може би, Създателя :)) Но пък човек може да се опита да направи нещо друго в тази посока. Да се опита да не преекспонира собствените си представи и потребности за любов върху другите – това което ти засягаш в поста си. Тогава ще спести – на себе си и другите – усещането за болка и разочарование. Въпреки това си мисля, че човек винаги ще очаква и ще има нужда чувството любов да бъде споделено. Да обичаш абстрактно и в библейският смисъл на думата е път, по който човечеството върви от раждането на Христос, че и преди това и до сега е направило само половин крачка 🙂 Може би този вид познание е ключа към нашето съществуване.

  3. Хареса ми!Приемам всеки какъвто си е-той е мой учител.Подложена на всякаква ситуация какво става с мен.“…Не толкова да търся Любов, а да Обичам…“:“Който не може да прощава,той не може да Обича“.Това е една малка част от моята Любов и моето Обичам те.Изпращам моята ЛЮБОВ и ОБИЧ….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *