Приказка за бедняка и неговия късмет

кесия с жълтици

 

Много често разказвам тази приказка. Много често я използвам като пример. Днес ще я разкажа и тук. Как ще си я разтълкуваш – зависи изцяло от теб и от Пътя, по който вървиш. Зависи и от уроците, които си избрали да учии. Много „зависи“, но според мен приказката е многопланова, въпреки привидната й простота.

Един човек бил много кротък и трудолюбив. По цял ден превивал гръб на нивата. На мравката път сторвал. Винаги бил готов да помогне на ближния. С две думи – живеел по Божиите закони. Но едва свързвал двата края. Тъкмо дойде ред да прибере реколтата и се случи градушка. Или пък волът му ще умре точно, когато иде ред за оран. Търпял беднякът всичко и се оправял, колкото можел. 

Този човек имал съсед. Като деца си играели заедно. Още от малък му личало, че не е особено трудолюбив. Пък и бил проклет и все гледал на него да му е добре. Но каквото пипнел – го умножавал, както се казва. От едно изкарвал сто. И така богатеел от ден на ден, без много усилия.

Един ден, след поредната несгода, причерняло му на бедняка и той изпъшкал: „Ето, късметът на съседа неуморно работи за него и му помага, а моя изобщо не се грижи за мен. Оставил ме е да се блъскам сам.“

Чул това Късметът (някои биха го нарекли Ангел-хранител), домъчняло му и решил да направи нещо по-забележимо и голямо, дано този път успее да помогне на своя човек. 

Всяка вечер беднякът се връщал от нивицата си по един и същи път и минавал над селската речица по едно и също мостче. Та решил Късметът да постави на това мостче една кесия с жълтици – точно преди да мине беднякът. Речено – сторено. Приближил се вечерта човекът до мостчето и си рекъл: „Е-е-е, колко години вървя по този път и минавам по този мост. Я сега да видя дали ще мога да го мина със затворени очи.“ И тръгнал той по моста мижешком и…си подминал късмета! След него се задал съседа – богаташ. Той веднага съзрял кесията на пътя си, навел се и я прибрал.

Ето това е цялата приказка. Какви мисли породи тя в теб?

За мен тя е символ на това, че ако не сме с отворени сетива, не сме осъзнати, възможностите така и ще остават на пътя ни, но ние няма да можем да ги забележим. Когато, обаче, сме отворени, когато следим за знаците по пътя си и ги следваме, когато не позволяваме егото да е водещо, а следваме сърцето си – пътят ни ще е по-прав и равен и ще ни отведе по-бързо там, за където сме тръгнали. А на всяка крачка Вселената ще ни „подхвърля“ своите „кесии с жълтици“.

Понякога нещата са толкова прости и ясни, но ние ги усложняваме. Човекът, който има важна за теб информация, може да е на една ръка разстояние, но ти ще „тръшнеш“ сума ти и пари, ще отидеш през девет земи – в десета, за да търсиш онова, което е под носа ти. Егото нашепва: „твърде е просто, твърде е достъпно, за да е ценно.“  Или случаят, който толкова дълго си чакал, се изпречва на пътя ти, а ти си казваш: „Много хубаво не е на хубаво. Тук има някаква уловка!“и седиш и чакаш …

Преди една година, при една „случайна“ среща, един мъдър човек ми даде два съвета, които се старая от тогава да следвам. Единият беше – да вървя през живота с широко отворени сетива, в позицията на ученик. Когато забравя да следвам този съвет и позволя на егото да ме хване в поредния си капан, заложен на пътя ми, и да се взема „на сериозно“, Вселената с любов и грижа ме шляпва или направо шамаросва, за да се присетя 😉 .

Затова днес аз се старая да не затварям очи, за да не подминавам кесиите с жълтици по пътя си :). 

Хареса ли ти моята любима история?

Сподели я, тогава и коментирай.

А аз ще вървя с отворени очи, за да не пропусна срещата с теб, Учителю.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

13 мнения по „Приказка за бедняка и неговия късмет“

  1. И аз ще вървя с отворени очи, сетива, защото искам да се срещна с теб, Учителю.

  2. Никога не съм се замислила ,колко наивна съм,все съм мислила .че хората трябва да си имат доверие и да са коректни.

    1. Раде, наистина не разбирам за какво става въпрос и какво в приказката провокира този твой коментар?

  3. Как да се науча да распознавам знаците на съдбата? Да бъдеш наивен, и да върваш не всеки и на всичко пак не е от полза.Къде е златната среда? ГОСПОДИ, научи ме да бъда мъдра и справедлива!АМИН

  4. Аз пък познавам един човек, роден точно на днешната дата, когото всички мислят за голям късметлия, понеже има всичко, каквото човек може да си пожелае и не е щастлив, защото има едно нещо, което му липсва! Ами ако бедняка в нашата история притежава това просто нещо, то тогава моят познат би му завидял 🙂
    Какво да посъветваме бедняка – да мечтае повече ли? Да благодари за това, което има и по-често да се обръща към късмета! Ако го търси по-често има и по-голяма вероятност да се срещнат 🙂

  5. Приказката ми хареса.Кара те да се замислиш за това кой си и какво искаш от живота,да промениш начина си на мислене и да намериш сили да се пребориш със страха и несигурността, за да реализираш мечтити си.

  6. В определени ситуации на всички нас ни се струва, че животът е несправедлив към нас. Но истината е, че колкото повече трудности преживяваме ние ставаме по-силни и трупаме положителна карма. Така някой ден ще имаме с какво да се разплащаме за да живеем по-добре. Дано някой осмисли, че изживявайки трудности ние може би вече пращаме за натрупани прегрешения в миналото. В този ред на мисли никой не знае какво е спечелил когато е загубил нещо и какво губи когато е спечелил 🙂

    1. И аз мисля така, Татяна. Многократно животът ми е потвърждавал правилото, че всъщност като „губим“, не знаем какво печелим, а и другото: „всяко зло за добро“. Трудничко е, когато сме потънали в самосъжаление, да се „издигнем“ и да погледнем на ситуацията от друг ъгъл, ама пък си струва, нали :)?!

  7. Моята любима мисъл е: „Разорявал съм се, но никога не съм бил беден. Да си разорен е временно, да си беден е състояние на духа“. Майк Тод

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *