„The Secret“ – голямото розово хапче

ТайнатаКакто винаги, поводът да напиша тази статия е конкретен. Преди дни си говорех с една бивша колежка, която отказва цигарите (стискам ти палци…ти си знаеш;)). Опитвах се да й помогна да преодолее нарасналия си апетит. И в разговора тя ме прекъсна с малката забележка: „Да, да – нали това се казва във филма „Тайната““. В момента само й отговорих, че нещо важно не се казва там, без да задълбавам. И след това, както обикновено се случва, тази невинна на пръв поглед реплика отключи поток от мисли и разсъждения. И затова сега съм се захванала да ги споделя с вас.

Важността на филма за обикновения зрител, все още неизкушен в практиките по съзнателно формиране на собствената реалност, е неоспорима. Филмът накара милиони хора по целия свят да се замислят над много важни неща в живота си. Да осъзнаят собствената си отговорност за онова, което им се случва. Да повярват във възможностите си. И ето тук се крие онази  подводна скала, в която се разбиват ежедневно милиони кораби на мечтите. Коя е тя? 

Ще започна малко от далеко. Както обичам да казвам – „За Габрово – през Ламанша, за по-направо;)“.

Всичко, което споделят участниците в проекта, е неоспорима истина.  И Интернет пространството е пълно с книги, статии, предложения за семинари и скъпоструващи програми за постигане на мечтите, желанията, целите,кардинална промяна на живота и т.н. Нещото, което свързва всички тези предложения е, че, според тях, е възможно коренно да променим живота си в предпочитаната от нас посока. А нещото, което е валидно за по-голямата част от тях е, че те обещават бързо постигане на това. Повечето предложения за подобни семинари и тренинги звучат долу-горе така: „Вие само елате, платете едни пари, а аз ще ви разкрия тайната. Ще ви запозная с удивителни техники, упражнения, практики. И като започнете да ги прилагате – остава ви просто да се наслаждавате на изобилието от любов, пари, щастие, които ще нахлуят в живота ви.“  

Ще нахлуят! Всичките! Сега! Веднага! Тутакси!

Да, да – ама не! Или както се казва в едни мой любим виц: „Дай, Боже…ама не вярвам!“

Къде, тогава, е скрит ключа от палатката? И изобщо възможно ли е всичко това?

Имам две новини за вас: добра и лоша.

Ще започна с добрата: да, възможно е да се случат големи промени в живота ни. Да, има огромен потенциал в нас, който стои неизползван. От нас зависи да го впрегнем и да заработи. На това са посветени и ежемесечните ми семинар-практикуми във Варна.

А коя е лошата? Нека да ви отговоря с една метафора: Ако имате старичък автомобил втора ръка (като моята любима Пенчица, която незапознатите ще нарекат просто Пежо 306 😉 ). Та в този ваш автомобил вие наливате гориво първо качество (разбирай храна), оборудвате го с чудесни нови гуми, сменяте филтрите, свещите, маслото… С две думи – с грижата на добър стопанин. И питането ми е – от всичко това ще може ли вашето возило да се превърне в  BMW, например?!

Но по-важният въпрос всъщност е – на вас нужно ли ви е колата ви (разбирайте – вие), да е от тази марка? Всичките промени ще накарат ли двигателя ви да заработи по друг начин? И ще ви направи ли това по-щастливи? Ще ви накара ли да се чувствате успели, реализирани? Ще изпълните ли своето предназначение на тази Земя?

Тук един бързичък въпрос под линия: Запитвали ли сте се какво е вашето предназначение? Възможните отговори са: А: ДА; Б: НЕ

А: ДА

Ако отговорът ви е ДА – получихте ли ясен отговор? Ако и този отговор е ДА – а следвате ли го? 

Б: НЕ

Тук само ще кажа – И какво още чакате?

Да поразсъждаваме нататък. Вие правите всяка сутрин медитация, визуализирате мечтата си, през деня се движите достатъчно, храните се здравословно, вечер попълвате своя дневник на успехите и т.н. Ама промените и мечтаното утре нещо се бавят. Дали да не смените подхода? Отивате на нов семинар, прочитате два тона и половина литература, запасявате се с нови „изпитани“ техники и методики и – отначало.

Ехо-о-о-о, мечтано утре-е-е, къде си-и-и?!

Години, години от моя живот преминаха горе-долу така. Докато в един ден (по точно – миг) прозрях: Ами аз съм застанала на грешен перон! Тук не пристига МОЯТ ВЛАК, КОЙТО ЩЕ МЕ ОТВЕДЕ ТАМ. Влакове много, линии много, но те няма да ме отведат до моята крайна гара.
И едва тогава започнах да си задавам въпросите, които ме доведоха до прозрението за моето предназначение. Оттук нататък всичко тръгна другояче. Не че по пътя ми няма прегради, няма примамливи отклонения. Но аз се научих да обръщам внимание на „пътните знаци“ и това ми помага да следвам посоката.

И да се върна към заглавието. Ако в този живот ние трябва да научим определени уроци и за научаването им е необходимо да преминем през определени изпитания, за да научим тези уроци и да придобием нови опитности, то най-доброто, което можем да направим е – просто да учим по-бързо, за да продължим напред и нагоре.
Но няма как да стане да научим урок за това, че заслужаваме материално изобилие като се родим в семейство, където всичките ни материални желания се изпълняват с едно щракване на пръсти. Нещо няма да ни се получи, нали;) ?!  Затова и избираме да се родим в други условия, които ще подпомогнат процеса. В противен случай все едно да искаш да се научиш да караш кола и за целта да се запишеш в клуб по скално катерене. Така че, ако материалното изобилие не е част от живота ни – какъв урок трябва да научим от това? Едва след като го научим, отметката „научен“ ще бъде поставена пред този урок и ние ще продължим напред. И вече няма да ни се налага да си броим стотинките за хляб и мляко преди заплата :).

Ако в живота ни липсва любим човек до нас – какъв урок трябва да усвоим? И едва след като разберем, осъзнаем, започнем да действаме, съобразно новото осъзнаване и промените в нас постепенно се случват. Едва тогава Любимият, който търпеливо е чакал зад ъгъла, ще се появи в живота ни. Вече сме готови да го посрещнем.

А как да разберем какви уроци имаме да усвояваме? Единственото сигурно, което съм разбрала, е, че ако чувствам сериозен недостиг, дефицит от нещо, това е сигурен знак за ненаучен урок. Нататък – то е ясно :): осъзнавам го, действам, действам и…“чек“ – получавам отметка „научено“.

А голямата истина, която прозрях и сега я споделям и с вас: нашите постижения и нашия успех зависят не само от нашите действия и усилия, но и от уроците, които трябва да усвоим в този живот. Това, което е в наша власт, е да живеем ОСЪЗНАТО, за да вървим по нашия си път и да не пропускаме знаците, които ни указват на важните неща по пътя ни. Така можем, преведено на наш език, да вземем два класа за една година. А ако просто си се приплъзваме през живота, може да се наложи да се връщаме отново и отново в един и същи клас. 

За мен – това е ТАЙНАТА!

Има още толкова много да се говори по темата, но ми е време да тръгвам, че звънецът звъни за нов урок :)!

Катя Богданова
Вечният Ученик

P.S. Мислите, които предизвиква тази статия у теб, недей да задържаш у себе си – дай им воля, сподели ги :)! Използвай и бутончетата по-долу, за да споделиш с приятели.

Благодаря ти, Прекраснице! 

 

2 мнения по „„The Secret“ – голямото розово хапче“

  1. Моя коментар е само един – ДЕИСТВИЕ.
    И то – ВСЕКИ ДЕН
    И да се опитвам да правя все повече осъзнати избори, и то пак – всеки ден. Когато до мен достигне идея, семинар и каквато и да е информация , която ме докосва се опитвам да я впиша в деня си, да я следвам с действие.
    И сега като си погледна списъка с мечтите отпреди няколко години – виждам че някои от тях са се случили вече, и това ми дава сили и енергия – да си пиша целите за утре.

    Но това включва и всеки ден да си отделям поне 5 минути за равносметка за изминалия ден и планиране на следващия.
    Днес в живота ми има много забавление, много интересни хора и имам повече енергия от всякога.
    Просто Вярвам и ДЕЙСТВАМ.

    Желая ви ден с много усмивки 🙂

    1. Е, това е – действие и пак действие. Защото само с „благи пориви“ как ще придобием нова опитност?! И то действие последователно, ден след ден, а не запалиш и след известно време захвърлиш. А после отново търсиш нови, чудодейни методики. Само преживяното се отлага в подсъзнанието и води до истински промени. Останалото е просто „ех,някой ден аз ще…“. Пък този ден… нататък ти си го знаеш 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *