Хей, а ти важен ли си?

товарХей, ти важен ли си?

Днес получих едно писмо, което ме накара да се замисля над това доколко сме важни за самите себе си.

Цял живот правим неща, които сме длъжни да правим, за да бъдат щастливи децата ни.

Цял живот се нагърбваме с повече, отколкото можем да носим, за да бъдат щастливи другите.

Непрестанно вършим неща, които не искаме, само, за да угодим или направим щастлив някой друг.

В резултат подкопаваме здравето си, а после пръскаме пари, в отчаян опит да си го върнем.

В резултат, никой няма да ни счита за важни, защото и ние самите не смятаме така.

В резултат, водени от личния ни пример, нашите деца също ще слагат другите е техните нужди на първо място.

В резултат, в края на живота си навярно ще се питаме – как стана така, че не бях щастлив?

А сега нека ви преразкажа една притча.

Мъдрецът и странникът

Един мъдрец вървял по пътя и се любувал на красотата на света, радвал се на живота. Срещнал на пътя си човек, който преплитал крака и изглеждал много нещастен, прегърбен под непосилен товар.

– Човече, защо се обричаш на такива страдания? – попитал мъдрецът.

– Аз страдам в името на щастието на своите деца и внуци. – отвърнал му човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал заради щастието на дядо ми, дядо ми е страдал заради щастието на баща ми, баща ми страдаше в името на моето щастие, а аз ще страдам цял живот, за да бъдат щастливи моите деца и внуци.

– А поне един човек във вашето семейство бил ли е щастлив? – попитал мъдрецът.

– Не, но моите деца и внуци непременно ще бъдат щастливи! – отвърнал нещастникът.

– Неграмотният не може да те научи да четеш, а къртицата не може да отгледа орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо самия ти да бъдеш щастлив, едва тогава ще разбереш как да направиш щастливи и своите деца и внуци!

Катя Богданова
Учеща се да бъде щастлива

5 мнения по „Хей, а ти важен ли си?“

    1. Идеята, Камене, е, че в стремежа си да осигурим чуждото щастие, забравяме или загърбваме себе си и своите си нужди и желания. Не мисля, че едно дете ще бъде щастливо, когато един ден се обърне баща му и му каже: „Живях заради теб, за да си ти добре.“

  1. Така е! Да!
    Но ако ние сме щастливи, когато правим другите щастливи, тогава не виждам да има проблем, нали така?!

    1. И аз мисля, че не е проблем, стига, докато се опитваме да направим другите щастливи, не загърбваме своето щастие. Мисля, Бригита, че и тук, както навсякъде, е важна мярката. От една страна: да не мислим само и единствено за себе си, от друга – да не забравяме (отричаме) себе си и своите нужди напълно и да се грижим само за другите.

  2. Когато човек се чувства щастлив, той „излива“ много повече положителна енергия и щастие на близките, а от страданието в името на щастието на децата до насаждането на чувство за вина („страдах, за да бъдеш ти щастлив“)има само една крачка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *