Докога така, Докторе?!

1346_originalВчера към мен за консултация се обърна млада жена. Докато я слушах, в мен се надигаше не просто недоволство, а гняв. И този гняв нямаше нищо общо с онова, през което е минала жената, а с реакцията на официалната медицина, когато се е обърнала за помощ към тях.

Историята, в няколко реда, е следната: след претърпян силен стрес, свързан с проблемна бременност и раждане, след известно време Ева (нека я наречем така) започва често да получава пристъпи на главоболие, сърцебиене, виене на свят, понякога придружено и с повръщане. Нарушава се сънят й. При пореден пристъп измерва кръвното си налягане и установява, че е високо. Отива на лекар и той, без допълнителни изследвания, й изписва лекарство за високо кръвно. Не я разпитва за обстоятелствата в живота й, когато са стартирали тези оплаквания. Имаш проблем? Ето ти хапче. Готово! Да влезе следващия! Същото се повтаря и при психиатъра, (има ли такова животно „психолог“?!). Изписва й силни антидепресанти. Готово! Да влезе следващият!
Вече в чужбина, Ева отново отива на лекар, защото са й свършили лекарствата за кръвно. Лекарят й назначава изследвания и стига до заключението, че всичките й показатели са в норма и не вижда причина да пие лекарства. Разпитва я доста обстойно и накрая й предлага да се обърне към психолог. И тя го направи.

Преди време към мен се обърна млада жена с обсесивно-компулсивно разстройство. Била е на прием при психиатър. Там също са й изписани силни антидепресанти. Но ме разтърси онова, което сподели жената: „Разбираш ли, Кате, тази жена дори не ме изслуша, не си вдигна погледа дори към мен и направо, на средата на думата, без дума да ми каже, започна да пише рецепта. Целият прием не трая повече от 5 минути! Това ме накара да реша, че оттук, явно, не мога да очаквам помощ.“

Друг пресен пример. Моя клиентка получи обаждане по време на консултация. Трябваше спешно да тръгва на работа. Неин колега, млад мъж, получил паническа атака и я молеше да отиде да го замести. От 12!!! години този младеж получавал такива панически атаки и се лекува при психиатър!!! Взима си редовно предписаните лекарства, много е стриктен в това. Никога за тези 12 години не му е предлагано да се обърне и към психолог!

Всъщност, има ли смисъл да продължавам?!

Панически атаки? Ето ти хапче. Кое ги е отключило? Глупости! Какво значение има?! Ама хапчето ще ги стопира ли, ще реши ли трайно проблема? Е, ясно е, че няма. Ама едно си баба знае и това си баба бае.

Или не е точно така?! Не мога да приема, че училият 6 години медицина лекар, преминал след това и специализация, не е чувал за невро-психическите причини на някои, поне, заболявания. Все пак сме в ХХІ век!

Да, кардиологът не е психолог. Но защо не насочва пациента към такъв? Ами защото не се е поинтересувал от нещо повече от симптомите.

Има Хипократова клетва и, изричайки я, бъдещите медици заявяват: Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Какво излиза, тогава? Че днешните медици нямат понятие от психология на човека? Психиатрите задължително имат и то не бегли познания. Защо, тогава, те не дават на болните най-доброто, според познанията си?!

Къде е отговорът, Докторе?! Че не ти пука? Че, надрасквайки рецептата, смяташ, че си извършил едно високо хуманно дело? А мислиш ли колко съдби прекрояваш така? Как майката, на която си предписал силни антидепресанти, ще се грижи адекватно за децата си? Как пациентът, който ти се е доверил, ще продължи живота си? Твоята намеса ще го спаси ли, ще му помогне ли наистина? Онзи младеж така и не се решава да се задоми с приятелката си, защото се страхува, че „болестта“ му ще е пречка да бъде глава на семейство.

Българинът все още масово вярва в официалната медицина. Той все още вярва, че докторът знае най-добре. И следва предписанията, защото вярва. Вярва, когато му лекарят му казва, че трябва да пие лекарството, за да се оправи. Че това е най-доброто, което може да се направи в този момент.

А ти, Докторе, днес заслужи ли неговото доверие? Направи ли най-доброто според познанията си?

Продължавам да се прекланям пред Доктор Свобода Бурназова, невролог, пред Доктор Илиев, акушер-гинеколог, пред Доктор Капитанов, кардиолог – всичките от Варна. Те държат в мен жива надеждата в бъдещето на медицината и всеотдайността на Докторът по призвание при лекуването на тялото и душата. Техните титли пиша с главна буква, защото са го заслужили със служенето си на живота и човека.

Благодаря за споделянето, ако това, което току-що прочете, намери отзвук в теб! 

Ще се радвам да разбера и твоите размисли по темата.

Катя Богданова
Обикновена Вълшебница

5 мнения по „Докога така, Докторе?!“

  1. Привет,мила Кате!
    Всичко е много точно и много вярно.Поздравления за смелостта да го коментираш открито.

  2. Факт е, че масово има лекари с прякори и уважавани лелари. Факт е,че преди да потърси консулт, една майка отваря bgmama. Моя личен опит с невролози-10 бр. Следват 10 диагнози за дете(той е на 10 г.) + медикаментозно лечение. Психиатрите, 2 бр.- потвърдиха мнението само по документи. Обсшедване получих от д-р Кобакова и екипа, с който ни срещна. Психолози през тези години много срещнах. В ресурсен, дневен център, в училище, на частно. Помогна човек- психолог преминал през подобен проблем със собственото си здраво дете.

  3. Пациентите в много случаи стават експеримент на медицината, тъй като очакват самата медицина да ги лекува. А във фармацевтичната индустрия се предлагат почти и едни и същи лекарства обаче от различен производител. При което човек остава с очакването, че може едва ли не да си намери правилната рецепта за своето лечение. Психиатрите общо взето в България се чудят от асортимента с който въобще разполагат, какво изобщо да предпишат на пациентите си.

    1. Всичко това е така. Аз имах предвид друго: доколко на лекарите изобщо им пука дали в действителност помагат. Докъде стига професионалната деформация да се гледа на човека като на поредния посетител…

  4. Много истинска и жива статия, поздравления за силата, която носи автора й за смелостта да бъде толкова откровен с нас читателите, продължавай да вярваш. Аз го правя и лекарства не пия, само хранителни добавки за синузита 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *